БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО


u!flP»J '"


"Българско*


творчество


В ДВАНАДЕСкТ ТОМА


РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ


¦роф. М. АРНАУДОВ, ИВ. БУРИН, ХР. ВАКАРЕЛСКИ,

проф. П. ДИНЕКОВ, Д. ОСИНИН (отговорен редактор)


ТОМ ДВАНАДЕСЕТИ


i


ПОСЛОВИЦИ, ПОГОВОРКИ, ГАТАНКИ


ТТО^ЛОВИЦИ


тгоговорКи


* ГАТАНКИ


ОТБРАЛ И РЕДАКТИРАЛ

ЦВЕТАН МИНКОВ


БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ

С О Ф И Я * 1 963


ПРЕДГОВОР


Устното поетическо творчество е най-свидното ни национално

достояние като художествено съкровище на живота и мисълта на

народа. То отразява не само трудовобитовото всекидневие на на-

родните маси, а и политическото им минало с неговото величие и

трагизъм, с мечтите и копнежите за друга, по-хубава съдба от тази,

която всесилните властелини са им определили за своя угода и за

тяхна зла чест. В драгоценната огърлица от песни, приказки, пре-

дания, легенди и басни са нанизани бисерите на малките фолклорни

жанрове: пословици и поговорки, гатанки, благословии и клетви,

наричания и баяния, поверия и скоропоговорки, предсказания и

ладанки, прокоби и детски залъгалки, игри и песни, стигнали от

дълбоката древност на прадедите до нас. Цялото това разнообразно

фолклорно богатство, като отражение на народния гений, е дълбоко

демократично по характер, изпълнено е с хуманистично съдържа-

ние, с ярка и прогресивна идейност, разкрива висок морал, осъще-

ствено е реалистично и е обагрено със светъл оптимизъм и вяра в

тържеството на доброто начало и честитите бъднини.


Изброените малки фолклорни жанрове, най-характерните от

които са поместени в този сборник, образуват огромен дял от нашия

фолклор. С тях и завършва богатата картина на народното поети-

ческо творчество, отразена в излезлите досега томова на поредица-

та «Българско народно творчество». Тези малки фолклорни жанрове

имат доста общи черти помежду си; те са преди всичко къси, сбити,

употребяват се в особени случаи: пословиците и поговорките — при

разговор, гатанките — при забави и развлечения, детските посло-

вици и песни — при игри и залъгалки, наричанията, баянията и

прокобите — при болести, ладанките — при гатане за омъжване на


моми, скоропоговорките — при колективно състезание в бързо и

свободно изговаряне на трудно произносими изрази и изречения.


Пословиците и поговорките са сравнително най-практическият

и най-утилитарният жанр на фолклора. Те намират все още твърде

широко приложение във всекидневното езиково общуване, каквото

е разговорът.


Произходът на пословиците и поговорките според Максим

Горки се дължи на човешката трудова дейност. Изкуството на сло-

вото се заражда;, за да служи на тази дейност. Поради постоянно на-

трупвания опит човек чувствува нужда да осмисли труда си, като

го организира с помощта на словото. В стремежа си да внесе ред

в трудовата си практика човек стига въз основа на впечатленията,

наблюденията и съображенията си до създаване на норми за трудо-

вото си поведение въз основа на неизменната повторителност на

фактите. Такива норми са пословиците и поговорките. Те са и пър-

вичните словесни средства за регулиране на трудовата дейност

изобщо.


Още в далечната древност старите гърци създават афористични

изрази и изречения със същата цел, да служат като ръководство във

всекидневието им: «Половината е начало на цялото», «Многото

удари повалят дъба», «Една ластовица пролет не прави». Тези прак-

тическо-утилитарни изводи и констатации именно служат за норми

в трудовото поведение на човека.


Тези норми — пословици и поговорки — са не само практически

приложими в отделни случаи на живота, но се и отличават по начи-

на, по който са изказани. Те са преди всичко художествени произ-

ведения, високо поетични откровения на установените вече твърде-

ния и принципи на житейската практика. В основата си тези твър-

дения и принципи изпъкват с образно-емоционалния си облик. А

трудовата дейност непрекъснато движи мисълта и я тласка към ново

словесно творчество, към създаване на пословици и поговорки. По-

словицата се развива обикновено в късо двучленно изречение, което

изразява съдържателна мисъл в образно-емоционална форма. Много

случаи показват, че само плодотворната житейска практика и по-

някога горчивият опит служат за повод да възникват нови посло-

вици. Простата и обагрена с горчив тон на съжаление метафора «Из-

губено време не се връща» ни въвежда в практично-философската


сфера на човешката мисъл. Въз основа на многократно проверени

случаи се стига до разбиране за цената на времето като един от най-

важните фактори в живота на човека. Това е пословица преди всич-

ко на трудов колектив, сред който с пределна яснота и убедителност

се разкрива един съществен принцип на всекидневието. Поради това

и изводът е твърде широк: времето трябва да се скъпи като най-го-

лямата ценност и да се използува с максимална пестеливост и раз-

умност. В тясна връзка с този афористичен израз стои друг, все

така преносен и типичен: «Дърво се превива, дорде е младо.» В

буквален смисъл пословицата обяснява при какви увловия дървото

изобщо може да се превива — чрез оживяването (одухотворяване-

то) му, — дорде е младо. Но тя засяга косвено и възможностите на чове-

ка да усвои знания и опит на младини, когато умът му е още гъвкав

и възприемчив и се поддава на благотворно въздействие и развитие.

Пословицата «Капка по капка вир се набира» изтъква преносната

мисъл за постепенното натрупване не само на вода, но и на опит и

знания чрез търпение и постоянство в усилията. Пословицата и тук

има чисто практично-утилитарен, а и задълбочен идеен смисъл — раз-

ширяването на духовния хоризонт чрез неуморното натрупване на

знания и мъдрост. Пословицата «Куче, което не знае да лае, само

вкарва вълка в кошарата» направо изявява своя чисто практически

смисъл — кучето може да бъде полезно за стадото само когато на-

време предупреди овчарите за опасността. Пословицата «Рана юнаку

не грози» подчертава мисълта, че получената в борбата рана е само

гордост за юнака, а не и укор. Тя е свидетелство за истински ге-

роизъм. Пословицата оживява и чрез стегнатия си израз, предаден

чрез синтетичната форма на дателното допълнение (юнаку). Дълбока

смисъл крие съветът-предупреждение в пословицата «Змията и

малечка не се милува». Това предупреждение е поучително поради

връзката си с горчивия опит на поколенията и поради своя сериозно

предпазен характер. Колкото, от една страна, малкото същество буди

умиление и желание да бъде помилвано, толкова умалителната дума

«малечка» напомня за голямата опасност при галене назмийчето —

опасност от смъртоносно ухапване. Чрез подтекста си пословицата

внушава мисълта за предпазване от змийската отрова.


Поговорките в сравнение с пословиците са по-къси, почти

едно кратко изречение — «Мокър от дъжд се не бои». Тази пого-


ворка разкрива в хумористична форма една истина, извлечена от

опита — безсмислено е мокрият да се пази от дъжда, както е в анек-

дота за Хитър Петър и жена му. Поговорката често звучи с хумо-

ристичен акцент поради ролята си в разговора — да внесе разно-

образие в речта, да я раздвижи: «Свива се като куче под стряха»;

«Бият го устата му», «Станал кожа и кокали», «Подир дъжд качул»,

«Ще ми накривиш». Пословиците са двучленни изречения, а пого-

ворките се състоят от едно изречение или израз.


Същественото в пословицата и поговорката са образите. Вся-

кога емоционално обагрени, те отразяват и социалното разслоение

на село, и социалните отношения1, и бит.1, и професионалните раз-

личия между разните категории в селската действителност. На

първо място са образите на селските труженици — орачи, овчари,

сред които видно място държат и селските музиканти — гайдарят

и тъпанарят. Друга група са образите на големеещи се служебни

и други лица —¦ кметове, чорбаджии, кръчмари, лихвари, попове

и калугери. Последната редица обхваща семейно-битови образи —

майка', баща, дъщеря, син, мома, ерген, зет, снаха, свекърва, зъл-

ва, етърва, кум, кумица и пр. Най-противоречив е образът на же-

ната поради консерватизма на патриархалното общество и идей-

ната ограниченост на мъжете в него. Едни от образите са положи-

телни, други са отрицателни. От социално гледище някои образи

на заможните и на тези, които имат материални отношения с народа,

са предимно отрицателни (попове, кръчмари, лихвари). Послови-

ците и поговорките си остават класово оцветени: в тях личи сим-

патията към сиромасите и омразата към богатите, паразитите и гра-

бителите. В семейно-битовите образи е отразена и тежката неволя

на жената в патриархалното семейство, и постоянните дребнави раз-

правии между членовете на семейството.


Пословиците и поговорките нямат свои названия в българския

език. Наименованията,пословици, поговорки, са заети от руски език

през време на Възраждането, когато се и пробужда у нас интерес

към фолклора. Иван Богоров, Неофит Бозвели, Найден Геров, П.

Р. Славейков1, Г. С. Раковски, Любен Каравелов, братя Димитър

и Константин Миладинови си служат с тях наготово. Пословиците

и поговорките сред народа са познати най-различно, като «стари

приказки», «мъдри думи», а най-често описателно: «Дето има една


дума», «Както е рекъл онзи», «Дето се казва», «Дето е останала една

дума», «Току-тъй не са рекли», «Старите казват» и пр. В автобио-

графията си Славейков разказва как се е пробудил у него интересът

към пословиците и поговорките. Когато дядо Кольо го затваря в

курника на владишкия дом, подхвърля му укорително: «Да би

мирно седяло, не би чудо видяло.» Славейков се замисля над каза-

ното и го смята като «стара дума». Някога пословиците и поговор-

ките са били известни на места с думата «прища», форма, дошла на-

вярно от черковнославянската дума «притча». Пословиците и по-

говорките са твърде старинни по потекло и водят началото си още

като ръководни принципи в трудовата и обществена дейност на село

в далечното минало. Отражение на класови интереси и домогвания,

пословиците и поговорките се отличават и с противоречивост в идей-

но отношение. Това разнообразие и противоречие се дължи на раз-

личните социални среди, които са ги създавали, и на различните

исторически обстоятелства, при които са възниквали.


Изобщо противоречивостта е едно от съществените качества на

пословиците и поговорките. Но това не пречи в повечето от тях да

се отразява историческата истина, най-вече трагичните моменти в.

живота на народа. Съдбата на народа всякога рязко се противопо-

ставя на съдбата на неговите притеснители и грабители: «Доде

един не тегли, друг не добрува», «Богатите ядат, кога сколасат,

сиромасите —• кога намерят». Към тези оценки трябва да се приба-

вят и такива: «Трай, душо, черней, кожо», «Теглила глава, теглила,

имала още да тегли», «Светът за злите — рай, за добрите — мъка

без край».


Тези случаи разкриват такива страни и явления в живота1, от

които не са се интересували по-старите фолклористи, защото са пре-

небрегвали социалния елемент. При това не бива да се забравя, че

върху идейното оформяване на повечето пословици и поговорки са

играли роля и опозиционните идеологични течения у нас, каквото

е цапр. богомилството. Много високо морални идеи, социално дей-

ствени лозунги, които звучат като съвременни, са дошли от онова

далечно време на първите антидържавни, антифеодални проповеди

и пропаганда сред народа. Един народ, който твърди в своите по-

говорки, че «Правдата е вечна» или че «Правдата е всякога правда»>

и съветва «Биди чоек, а не нечоек», държи преди всичко на човеш-


кото достойнство, изразено така просто и силно и в наше време. Та-

къв народ подчертава положителната роля на честта в живота на

човека: «Човек за една чест живее», «Честта е по-скъпа от парата»,

още по-категорично изказано в пословицата «Ако не можит чоек да

бидит личен и богат, да заумен и чесен можит».


В основата на народната философия, отразена в пословиците

и поговорките, лежат преди всичко положителни и прогресивни

идеи от социално-политически, правен и морален ред, на които ня-

когашгште фолклористи са останали чужди, най-вече на техния де-

мократизъм и пропагандно-възпитателна роля. Трудовата атмо-

сфера, в която се раждат и живеят пословиците и поговорките, се

долавя особено силно в самите тях. Трудът остава през вековете

единствената най-активна форма на народна проява, чрез него на-

родът е могъл да оцелее физически и духовно пред своите насилници

и грабители, да оказва отпор против врагове и предатели. В рабо-

тата е виждал извор на сила и красота, запазвал е своята непокът-

ната вяра в себе си, останал е чужд на паразитизма и безделието, не-

податлив и на асимилацията, и на моралното разложение. В тази

атмосфера на трудов оптимизъм се изработват у него идеите за си-

лата на езиковата традиция като опора на народността: «Дорде

език живее, народ не загива.» В най-тясна връзка с това спасително

начало стои и борческата непреклонност, поддържана от хайдуш-

кото движение:«Доде е Стара планина, пред турци глава не скланям.»

Така пословичното трудолюбие, намерило опора в храбростта, стига

до висшите форми на героизма, основа на патриотизма и свободо-

любието: «Силна войска с войвода, а па земя (народ) — със свобода.»

Трудът по ред причини никога не е отблъсвал народа, колкото и чу-

довищна да е била експлоатацията над него от свои и чужди граби-

тели и притеснители. «Трудът надвива над всичко» е един от ръко-

водните лозунги на народа. Вярата във всесилието на труда и не-

говата преобразователно-възпитателна роля намира висок художе-

ствен израз в прославата на трудовото начало изобщо: «Трудът е

на човека здраве и живот.» За народа трудовите усилия се концен-

трират в понятието мъка. В народното съзнание мъката се смята

като жребий, като съдба: «За мъка сме родени.» Този примирителен

тон се поддържа от положителната роля на мъката в живота: «Без

мъка нема наука». «Без мъка нема сполука». Така звучи и заклю-


10


чението «Мъката учи човека» (още: «Работата учи човека, «Рабо-

тата на ум учи»).


Една от най-мъдрите пословици за труда е «Работи, като че

ще живееш сто години, мисли си, като че ще умреш утре». Много

изразителна е пословицата, която препоръчва постоянна заетост:

«Залудо работи1, залудо не стой», «Залудо шетай, залудо не стой».

В мисълта на народа трудът е нещо цолезно и хубаво: «Работата го

краси чоека, а мързата го гнаси.» Изводът-поговорка гласи:

«Работа — красота.» Така народът разкрива поезията на труда, из-

тъква естетическата страна на трудовата дейност. Доколко постоян-

ната грижа за работата увлича човека от народа, личи от послови-

цата: «Гора и вода да стои, ние да не стоим!»


Прелестта на тези пословици не е само в тяхното живо съдър-

жание, а и в тяхната художествена форма. Те са създадени по за-

коните на поетическото мислене, отличават се с образно-емоцио-

налната си структура, имат предимно алегоричен характер и изобщо

широк смисъл.


При създаване на пословиците особено важна е ролята на ис-

торическия опит с трагизма в живота на народа. Историческата

съдба на народа разкрива твърде много характерни факти и прояви

на масови и при това жестоки по форма насилия1, произволи и не-

правди, които будят ропот и недоволство и заедно с това конфликти

с властта на боляри и бегове. Това именно обстоятелство е извор

на пословици и поговорки с рязко отрицателно отношение към злото.

Тъкмо непоносимите стргдания навеждат народа на опозиционни,

пък и на явно революционни по смисъла си изводи и мисли. В някои

пословици се среща противопоставяне на образите на властвуващите

кръгове и на трудовия народ: «Доде на болярина (чорбаджията)

дсйде кефът, на сиромаха душата излиза.» Очевидна е класовата

основа на пословицата — крайна омраза на народа към болярство

и чорбаджийство заради прищевките и господарското им отношение

към трудовите хора. Турската дума «кеф» тук приляга за израз на

ориенталското настроение, лишено от всякаква разумна почва, осла-

нящо се единствено на произвола. Народът изказва своето страстно

възмущение от безчовечието на властника и господаря. Още по-

язвителна е оценката на народа за «приятелството» на турския по-

робител: «На турчина достлукът на коляното му.» Частичният образ


11


«на коляното» е правдиво изобличение на коварното турско приятел-

ство, дадено така живо и образно — всеки момент по своя угода и при-

щявка турчинът може да скъса дружбата си с българина и да прояви

своето насилническо и господарско отношение. Психологията и

моралът на турчина-властник са отразени с тънка наблюдателност

и остър сатиричен усет.


Вековните ограничения ц гавра на турците над народа също

намират многократно отражение в пословиците и поговорките. В

пословицата: «Ако накриво, не смеем от бога, ако направо, не смеем

от бега», има и тънка игра с думите бог и б е г. Сполучливото раз-

граничение на двамата типични властници и противопоставянето

им издава и недоволството от турската власт — всесилния бег —

и наслоената у народа боязън от бога. Контрастът между двата вла-

стнически образа —на бега и на бога — помага да се изясни двоя-

кото отношение на народа към «небесната» и земната власт. Още

по-рязко и с известна социална острота конфликтът между народ

и власт е формулиран в изразителна метафора, чийто смисъл стига

до революционен заряд: «Сила бога не моли.» В тази пословица на-

вярно е синтезиран борческият опит на народа от по-далечно време,

може би още от богомилството, което е внушавало критически-отри-

цателно отношение и към царете, и към официалния бог, поддържник

на несправедливия социален строй. С такива пословици народът от-

разява не само своята активна и борческа природа, но и отхвърля

пасивно-унизителното си отношение към властта. Такива пословици

отразяват и вярата на народа в собствените му сили. С такива по-

словици народът се е самовъзпитавал, култивирал е у себе си чув-

ство за човешко достойнство и свободолюбиво, борческо отношение

към живота. Не по-малко действена за борческото възпитание на

народа и неговото непримиримо опозиционно отношение към жи-

вота е и пословицата: «Ако не би с молба, опитай с борба.» Тя по-

твърждава борческото начало в съзнанието на народа и обяснява

защо народът никога не се е помирявал с робската си участ през

цялата си многовековна история.


Повсеместното разпространение на пословици и поговорки

зависи както от тяхното богато енциклопедическо съдържание,

така и от тяхната сбитост, афористичност и стилна простота, под-

силена понякога с рими. За разпространението и поддържането


им играят роля и онези, които майсторски ги вмъкват в разговор

чрез умело и тънко акцентиране. Те умеят да подсладят разговора

с уместна и навременна пословица или поговорка, насочват бесе-

дата към целта, окрилят подетия разговор чрез неочаквано внесена

подробност за ситуация или обстоятелство, доразвиват до крайна

острота темата и в повечето случаи стигат до хумористично оцветен

завършек: «Пчеинцата ойт, къй ойт, пак на водейнцата ке дойт.»


Някои наши и чужди пословици и поговорки, обикновено най-

хубавите, запазват своята самобитност чрез словесното си рухо.

Езиковата самобитност е свързана до голяма степен и с техните фор-

мални особености. Дори заетите главно от турски и гръцки език по-

словици губят своя национален колорит и прелест, щом бъдат пре-

ведени на български език. Те губят едновременно и от своята сло-

весно-формална красота и изразителност. Ето защо някои позна-

вачи на фолклора не са склонни да ги смятат за същински посло-

вици и поговорки на българския фолклор. Познавачите предпочитат

да си служат направо със съответното турско или гръцко изказване.

Така че словесният облик в случая остава най-характерната им осо-

беност като фолклорно произведение. Той е и неповторим и почти

непредаваем, дори и при най-верен и точен превод. На второ място

националността на пословиците и поговорките се долавя в типично-

стта на образно-емоционалната система. Пример за това са българ-

ските съответствия на общи за нас и други народи пословици и по-

говорки, напр. «Гарван гарвану око не вади». Националното свое-

образие тук се състои преди всичко в стегнатия афористичен харак-

тер на израза. Подлогът е даден в типичната неопределена форма

според обичайното народно изказване. Допълнението също така е

синтетично чрез старинната дателна форма «гарвану». Действието

е изразено в стила на народното изказване: «око не вади». Харак-

терна за нашия език е пословицата за кучето и котката: «Живеят

като куче и котка.» Типични са подлозите в неопределена форма,

сравнението и сегашното време на глагола. Чрез националния израз

на общата мисъл и чрез образите и действията се определя и нацио-

налният лик на пословицата за случая.


Най-трудно и почти невъзможно е да се открие чрез съдържа-

нието на пословиците и поговорките времето на тяхното възникване.

Изтеклите столетия без друго са заличили повечето следи от нашето


13


минало. Обаче времето и средата на създаването им са се отразил и

донякъде и в старинността на понятията, и в битовите обстоятелства

на миналото, а също така в някои случаи — и в езика им. Като се

почне от материалната обстановка на дайствителността и нравите

на някогашното общество и се стигне до светогледа и езика на съвре-

менното общество, най-сигурни елементи за приблизително устано-

вяване времето на произхода им си остават все пак някои следи на

първобитното мислене. По този път се опитва да установи хроноло-

гията пръв Балан. В своята «Българска литература» (1897) А. Тео-

доров-Балан засяга въпроса за произхода и времето на създаването

на пословиците. В наблюденията си над живота човек забелязвал

много случаи на сродни помежду си предмети и явления, които се

свързвали чрез своята обща мисъл. Един от тези частни случаи бивал

всякога типичен ис него си послужвал човек, за да потвърди

всякога общата си мисъл, извлечена от сродните факти и явле-

ния. По такъв начин общата мисъл — потвърждаване на сродни фак-

ти — се явявала във вид на пословица. Пословицата се отлича-

ва с краткостта си, както и с това, че с някоя подробност загатва за

нещо характерно в случая. Пословицата обаче е един вид съкратена

приказка, насочена към практичното мислене. Така Балан посочва

втора особеност на пословицата освен нейната типичност. Практи-

ческият характер на пословицата се свързва с нейната късота и

форма. Тя е «нагодена по ритъм и съзвучие да се запомня по-лесно

и да се задържа в паметта ».


Балан смята, че частният случай, който е предизвикал посло-

вицата, е «най-интересният за историята на словесността», тъй като

чрез него се определя старинността на пословицата. За народната

култура обаче този случай е важен поради разкриването на много

обстоятелства «от възгледите, вярата и обществените отношения

на народа».


В този ред на мисли и разсъждения Балан намира в пословица-

та «Дървен господ оправя всякого» запазени черти от езичеството,

т. е. вярата в някакъв дървен господ в езическата древност. Така

в «Гущери бълва» той долавя представа за същината на гнева, раз-

крит образно с «гущерите», които били заместили отровната змия.

Змията пък е някакъв зъл дух, за който загатва пословицата «Да

спи зло под камък». Балан развива по-нататък анимистичната си


14


I


теория за първобитния човек съгласно тогавашните данни на нау-

ката. На този тайнствен дух е присъща измамата, както се вижда

от пословицата «Змията не си показва краката». Тоя дух разкрива

и други свои отрицателни черти като носител на лъжата в поговор-

ката «Опашата лъжа» и в пословицата «На лъжата краката са къси».

След това преобразованието продължава така, че признаците и свой-

ствата на змията преминават върху дявола. От дявола излиза, че

«Лъжата е куца» и че има «лъжи с рога» и «опашата лъжа». Оттук

по особена асоциация (само въз основа на външна прилика) се стига

до извода, че черният измамник, дяволът, е заместен с циганин в

поговорката «Лъже като циганин».


Според Балан човешкото слово в началото е било «самата

душа на човека». Тази представа за първичната същност на душата

Балан вижда в основата на пословицата «Отдето думата, оттам и

душата». От друга страна, Балан е склонен да изтълкува суеверието

за неотменимата съдба на човека с пословицата за предричане на

бъдещето от наречници: «Така му било писано и наречено.»


Вече по-ясен е вторият тълкувател на фолклорните факти у-

нас — Ст. Костов («История на литературата, том II, Средновеков-

на литература», 1914.) В главата за пословиците той пише: «По-

словици наричаме такива кратки изрази, в които се изказва съж-

дение за някой предмет или събитие.» Определението на Костов

се доближава до съвременното научно обяснение на пословицата

преди всичко като съждение. Според Костов първоначално посло-

виците влизали в състава на няксй разказ, песен, приказка и пр.

и били успешно обобщение на това, за което става дума в разказа.

Тъй като те се отличавали с «отмерена реч, а често и със съзвучие

в средата или края»., тези обобщения лесно се запомняли и без раз-

каза, който с време напълно изчезвал от народната памет. За такива

обобщения на разкази могат да се смятат пословиците «Ум царува,

ум робува», «Когато се претурят колата, пътища много».


Костов се доближава до разбирането на Балан за ролята на

пословиците в живота — те служат като ръководни принципи в

дейността и работата на всеки човек.


Костов намира, че пословиците изобщо малко се поддават на

изменения в техническо отношение и че главните изменения в тях

са станали по посока на замяната на езическите понятия с християн-


15


ски и на фантастичните същества (образи) — с реалистични. Така

пословицата «Дървен господ всякого оправя» е езическа, а «Бог

забавя, ала не забравя» е християнска. И Костов използува образа

на змията като на зъл дух, та с него обяснява даденото у Балан малко

по друг начин. Змията е зъл дух, затова пословиците «Да спи зло

под камък», «На лъжата краката са къси», «Опашата лъжа» се

дължат на това, че лъжата и измамата са присъщи все на този зъл

дух. Качествата на змията минават и върху дявола: «Хаджия-

лъжец — дявол с опашка.» Дяволът пък се заменя с циганин: «Лъже

като дърт циганин.» Костов се спира над някои семейни и морални

пословици. И той като Балан обръща внимание на поговорките,

благословиите и клетвите.


М. Арнаудов дори не се спира на въпроса за старинния произ-

ход на пословиците и поговорките, които той разглежда съвсем в

друг аспект. Затова пък Божан Ангелов отделя повечко внимание

на въпроса. Преди всичко той открива многобройни и най-близки

връзки на нашето народно творчество с това на индоевропейските

народи. На второ място много пословици според него съдържат еле-

менти от приказки или са просто скъсени в най-съществения си със-

тав приказки. Пословицата «Змия му влязла в кесията» е образувана

въз основа на обикнатия образ на змията, която в приказките често

пази съкровища. «Видя парите, че се смее» почива върху известна

приказка за Хитър Петър. Хитър Петър имал да дава някому. Ня-

колко пъти ходил заемодавецът да си иска парите, но все не сварвал

Хитър Петър у дома му. Веднъж заварил момичето на Хитър Петър

и запитал къде е баща му. Момичето излязло дяволито като баща си

и на въпроса отговорило: «Отиде по трънето, дето ходят овцете, да

събира вълна, да я донесе, да я опредем, да изтъчем шаяк, да го про-

дадем. Думаше, че има да дава някому пари. Да не сте вие, на ваша

милост щял да ги дава.» Заемодавецът чул това, поусмихнал се,

когато момичето казало тия думи.


Характерни изрази се вземат и от песни. Такъв произход има

пословицата «Аз не ща попа, че тропа» (одумка за безпричинен

¦отказ), дошла от песента:


Аз не ща попа, че тропа,

не ща си гърка, че хърка,

и не ща влаха, че маха.


16


От песен ще да е потеклото и на пословицата «Свири му ти с

дрянова пищялка», дето често се явява «габрова пищялка» вместо

дрянова, а така също и конкретното «габровска пищялка». От баяне

произхожда пословицата «Обикалва ме с вълнена връв». Върху

смисъла на думата «стоя» и «бягам» се основава пословицата «Бе-

жанова майка не плаче, а Стоянова». Все така по смисъла па по-

нятията се изграждат и пословици като «Липсата го изяла», «К/ьсю

ме дърпа», «Харизан умрял, син му Зарезан останал» и пр.


За Б. Ангелов пословицата «е най-непосредна форма на пое-

тическото творчество и затова е стара колкото най-старите паметни-

ци на духовната култура». Като я смята погрешно за «плод на мо-

ментно духовито поетическо наблюдение върху света», той обясня-

ва правилно нейното запазване през вековете в паметта на народа

с «онази завършена, строга форма, която симетричната постройка,

ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните

образи й дават». Но той е внимателен, щом заговори за това, че ней-

ното историческо развитие не можем да проследим «с достатъчна си-

гурност и пълнота», тъй като имаме записи за нея едва от XIX в.

насам. «Единствени данни за историческа класификация на посло-

виците са само ония, дадени в самите тях.»


Внимателно обаче Б. Ангелов, по пътя на Балан, намира, че

най-стари пословици и поговорки ще да са ония, «които носят явни

следи на първобитен анимистичен или митически мироглед». Но и

в този случай той препоръчва предпазливост, тъй като лесно може

да се изпадне в грешка, «като обикновени поетични фигури — мета-

фори и олицетворения — се възведат в документи за митически ми-

роглед». Въпреки тази опасност «с известна сигурност може да се

смятат много стари пословиците, в които злото се представя под

-смътния образ на някой зъл дух, който се крие под камък» («Да спи

зло под камък*) и чиито крака са къси («На лъжата краката са къси»),

или пък под образа на змия, чиито крака са скрити, та не се виждат

{«Змията не си показва краката»). По-нататък Б. Ангелов открива

митични идеи и образи с повече или по-малко явни черти в посло-

вицата «Ламята пие берекета»', когато не се ражда, когато няма пло-

дородие. Следи от първобитен религиозно-нравствен дуализъм може

да се доловят според Б. Ангелов в пословицата «Злото е по-старо

от света». Митически представи вижда Б. Ангелов в основите на по-


* Пословици, поговорки, гатанки 1 '


словицата «На дяволско сборище вятър му е метлата». В случая

Б. Ангелов прави уговорка, че дяволът под това име е образ от хри-

стиянската демонология. Стари пословици според Ангелов трябва

да се смятат и такива, в които се срещат образи от първобитен ми-

тически култ, като «Дървен господ оправя света», «От всякой пън

не може светец да се одяла», «Тъй ме жив огън не съжегъл!» Във

връзка с вярването в тъмни сили, които се прокуждатс гадаене, вра-

чуване или с проклятие, стоят пословиците: «Прашай паталец, а

не гаталец», «Питай паталца, а не вражалца», «Хвърлил след тях

камък за кеврат». Ясните признаци на пословици и поговорки,

заети от евангелието, говорят за християнски пословици и поговорки.

Опитите за класификация на пословиците и поговорките дати-

рат от края на миналия век, когато в известните сборници за народни

умотворения, наука и книжнина почват масово да публикуват ма-

териали ревностни събирачи и записвачи като Марко Цепенков

от Прилеп, Д. Вълчев от Станке Димитров, Петко Кол. Гъбев от

Търново и др. Обикновено подразделението на огромния материал

се излага най-често в азбучен ред. Неколцина души са се опитвали

да го изложат и подредят по тематични гнезда — нещо, което не може

да се смята за строго научно в основата си, защото голяма част от

материалите още не са изяснени от историческо гледище, тъй като

липсват специални проучвания в тази област. Събирачите на мате-

риали сами са неподготвени да се справят с такава тежка и отговор-

на задача. При това интересът към пословиците и поговорките, макар

да е засвидетелствуван сравнително най-рано у нас, е късна проява

на нашата научна мисъл. Началото на нашата фолклористика за-

почва едва от втората четвърт на XIX век, когато изобщо се смята

началото на първите публикации от любители на пословици и пес-

ни (Иван Богоров-Богоей, «Български народни песни и пословици»,

Пеща, 1842). Преди Освобождението най-значителен брой послови-

ци (около 3000) е публикувал Любен Каравелов в сборника си «Па-

мятникинароднотобьгга болгар» (Москва, 1861). Малък брой са обна-

родвали братя Димитър и Константин Миладинови в своя знаменит

сборник «Български народни песни» (Загреб, 1861). Повечето от изве-

стните днес пословици и поговорки са издадени псдир Освобождението

главно в знаменитата поредица «Сборник за народни умотворения,

наука и книжнина», почнал от 1889 г. и преименуван през 1914 г.

в «Сборник за народни умотгорения и народопис», като издание


18


на Българската академия на науките. В този именно сборник са об-

народвани много ценни материали на Д. Вълчев — отДупница (Станке

Димитров), на М. К. Цепенков — от Прилеп, Петко Колев Гъбев от

Видин, Търново и другаде, на Кузман Шапкарев — от Македония, на

Ант. П. Стоилов и Хр. П. Стоилов, Дим. Матов, Мих. Арнаудов

и редица други учени и любители.


М. Цепенков предлага (СбНУ, XII, стр. 234—243, и СбНУ, XIV,

стр. 136—157) следната тематична класификация: 1. Божия помощи

скъдост. Тегло. 2. Справедливост и несправедливост. 3. Богатство и

сиромашия. 4. Честност, безчестие, позор. 5. Лукавщина. Жената.

6. Завист. 7. Лъжа. 8. Лакомство. 9. Хвалба и самохвалство. 10. Же-

лания. 11. Разврат. 12. Безгрижност. 13. Пъргавост. 14. Веселост.

15. Сърдитост. 16. Заканване и отмъщение. 17. Упоритост. 18. Хитрост.

19. Мързел. 20. Мъка, нужда, търпение. 21. Мъка, труд, търпение.

22. Яд и злоба.


П. К.Гъбев предлага (СбНУ, XV, стр. 138—147, и СбНУ, XVI—

XVIII, стр. 346—356) друга класификация, все така произвол-

на и несъстоятелна от научно гледище: 1. Разврат. 2. Здраве,

неразположеност, боледуване. 3. Спречкване. 4. Срамуване (срам,

срамежливост), безочливост. 5. Сговор, несъгласие, равенство. 6.

Скритност, откровеност. 7. Завист. 8. Глад, ситост. 9. Заканване,

отмъщаване. 10. Лакомство. 11. Обич, ненавист, омраза. 12. Сън,

дремене. 13. Желание. 14. Кражба. 15. Упоритост и лудост. 16.

Щастие и назадничавост. 17. Пестовност, скъперничество, разсип-

ничество. 18. Мързел, пъргавост, скромност. 19. Свирепост, злина,

яд, злоба. 20. Лъжа и преструвка. 21. Добро и зло. 22. Знание,

незнание, опитност. 23. Съвети и поучения, придумвания. 24. Без-

грижност, грижа, 25. Богатство, бедност. 26. Юнашество, страх,

предпазливост, риск. 27. Благословии. 28. Бъбривост, мълчание,

29. Гордост, хвала, самохвалство. 30. Пиянство. 31. Неразбория.

32. Бой, убийство, смърт. 33. Глупавщина, хитрина, лукавщина.

34. Справедливост, несправедливост. 35. Характеристики. 36. Труд,

мъка, търпение, нужда, отчаяние. 37. Търговия (печалба и загу-

ба). 38. Сравнения. 39. Шеговитост, шеги, залъгалки.


Явно е, че М. Арнаудов е напълно прав, като заявява, че та-

кава класификация «няма никаква теоретическа или практическа

цена», толкова повече че в псвечето случаи се натъкваме на идейна


19


близост или сливане, което пречи да се установи някаква здрава

основа за всякаква класификация.


Балан се опитва да раздели пословиците според историческата

им основа, но си служи с много малко факти и съображения, които

подценяват опита му да застане на научна почва. Той обаче правил-

но смята, че някои пословици отразяват първите занаяти на хо-

рата — земеделигто, риболовството, животновъдството и пр. — като

«Суха пола риба не яде», «Вълк яде и от броено стадо», «Рало и

мотика хранят целия свят». Вече от по-късно време идат пословици

като «Ни царю харач, ни богу колач» — със старинни дателни фор-

ми, нос турски думи от времето на късното робство (харач). Такава

е и пословицата «Не е бгла от турците, а от потурнаците». Тези поли-

тически пословици говорят за настъпилите нови отношения по време

на робството между народа и неговите властници.


Балан се спира и на морално-битови страни, отразени в по-

словиците. Такива са «Род рода не храни, но тежко му, кой го нема»,

«Без пари здраве, готова болест», «Коприва яде, коприва носи».

Към чисто битовите пословици могат да бъдат отнесени според Ба-

лан и пословици, които отразяват правните възгледи на народа

като «Зван дому не съди», «Ръка на съд секат и не боли», «Чуж-

дото насред пътя се зема», «Правината в тъмница, а кривината —

царица», «Съди ме, после губи ме». Според Балан доста пословици

дължат произхода си на чуждо влияние.


В своята «История на българската литература», чл. II, Въз-

раждане (1930) Б. Ангелов прави по-сериозен опит да класифицира

с ред пословици върху идейно-тематична основа, като взема пред

иди характерните им особености в историческо отношение. Като

изоставим пословиците, в които той открива «явни следи на първо-

битния анимистичен или митичен мироглед», и пословици с християн-

ско съдържание, интересни за нас са пословиците и поговорките,

които «съдържат културно-исторически образи и идеи». Такива са

пословиците и поговорките, в които «са се изразили някои обще-

ствено-политически разбирания на нашия народ в образи и идеи,

почерпени от характерни исторически отношения на българския

сбществено-политически живот преди изгубването на нашата поли-

тическа независимост», като тези за царската власт и феодализма,

както и за общинското самоуправление чрез кметовете, отзвуци от


20


трагичната съдба на царевата сестра Мара. Данни за историческата

класификация на пословиците Б. Ангелов намира в преценките за

разни народи, особено гърци, турци и румъни, с които сме били в

досег през своето историческо битие. Подир това следват пословици

за книгата и учението, индивидуалистични и колективистични по-

словици. Б. Ангелов почти е уверен/; че у нашия народ преобладава

индивидуализмът за сметка на колективистичното начало, при все

че последното е удостоверено от многобройни пословици и пого-

ворки. В края на своята подреда до пословици и поговорки за дома

и челядта Ангелов слага пословици и поговорки — отражение на прав-

ни принципи и характеристики, — пословици и поговорки зз «тру-

да, разума, добрата воля» и на края — ред благословии и клетви.

М. Арнаудов в студията си «Българските народни пословици»

(голямата му книга «Очерки по българския фолклор», 1934), като

се спира на произхода и тематиката на пословиците и поговорките,

решително се обявява против всякакъв опит за класификация въз

основа на съдържание, идея или тенденция изобщо. Доста трезво

и убедително той отхвърля идеята за някаква обща систематична

класификация на този материал, като заявява, че това се удава

мъчно, пък и няма теоретична или практическа цена. «Истината е,

че има пословици семейни, социални, юридически, характерологи-

чески, хумористически и т. н., че те засягат целия домашен и обще-

ствен живот на човека, с всичко, което е там труд и нужда, яд и

злоба, гордост и унижение, справедливост и отмъщение, обич и

омраза, сговор и свада, глупост и остроумие, кривда и правда, страх

и смелост, пестовност и скъперничество и т. н., и т. н. Но нима би

било възможно едно разпределение по предмети при това разно-

образие на живота и на осветлението, което му се дава чрез отри-

висти съждения и крилати думи» — заключава Арнаудов. Кръстьо

Генов в студията си «Народните пословици» (сборник «Българско

народно творчество», 1950) въз основа на постиженията на съвет-

ската фолклористика и правилното тълкуване на обнародваните

пословици и поговорки псдребно и задълбочено разглежда раз-

личните групи пословици и псгеверки у нас. Тсй проследява идей-

но-историческото развитие на народната мисъл, отразена в афо-

ристичното творчество, за да открие в него прогресивното развитие

на народния мироглед от митично-религиозното и метафизическо


21


мислене към реалистично-материалистичното схващане за света и

обществения живот, и чрез пословиците и поговорките, отразяващи

класово-социалната борба и противоречия в историческото дви-

жение на българския народ, стига до пословиците и поговорките,

които разкриват възгледите на нашия народ за труда и парите (ка-

питала). Спира се и на пословиците и поговорките, които определят

ролята на знанието и прогреса в живота, на пословиците и поговор-

ките, отразили отношенията между членовете на трудовото семей-

ство, засяга онези пословици и поговорки, които се отнасят до чо-

вешките добродетели и пороци и човешкото поведение и стремежи

изобщо. В своя доста изчерпателен на места коментар Кр. Генов

се придържа строго о историческата линия на общественото разви-

тие у нас от най-старо време до днешни дни.


Съветският фолклорист В. Кравцов в своята студия «Българ-

ские народнне пословици» в «Ученнне записки Тамбовского госу-

дарственного педагогическото института» (Тамбов, 1951), се спира

на ред основни проблеми във връзка с пословиците и поговорките.

Той изтъква ролята на тематиката, на жизненото съдържание, на

образността, на художествената форма и на езика при пословиците,

за да изчерпи съществените елементи в тях и да ги изтълкува

правилно. Пръв той обръща внимание на националния характер на

пословиците в духа на прогресивното им разбиране от Бозвели,

Раковски, Ц. Гинчев и поставя задачата: да се разкрият жизненото

съдържание, идейният смисъл, общественото значение, художе-

ствените достойнства и националното им своеобразие.


Последователно и методически Кравцов изяснява голямото

познавателно значение на пословиците, което се крие във

важността и разнообразието на темите, преди всичко в разкри-

ване на социалните отношения, на националноосвободителната

борба, на моралните представи, на бита и труда на народа. Тъй

като пословиците били записвани предимно в селата, затова харак-

теризират живота и бита на българското село през 40-те до 60-те

години на миналия век. Тогава именно прониква в селото лихвар-

ството, та темата за дълга става една от основните теми за посло-

виците. Но в пословиците от това време се говори и за турските на-

силия и данъци, за борбата на хайдутите, за старите форми на сто-

панството, бита и семейството.


22


На второ място според Кравцов пословиците не само регистри-

рат явленията на живота, а ги типизират и тази тяхна ти-

пизация засилва познавателното им значение («Роден за рало»,

«От сиромашки пот спечелено» и пр.). Във връзка с типизиращите

пословици стои и въпросът за създаване на типични образи на бе-

дняка, лихваря, чорбаджията, попа и пр., които съдържат значител-

ни социално-исторически и социално-психологически обобщения.


Пословицата обобщава жизнения опит на народа, знанията му

за живота, натрупани в тежък труд. За доказателство Кравцов при-

вежда думите на Горки: «Изобщо пословиците и поговорките обра-

зцово формулират целия жизнен социално-исторически опит на

трудовия народ.» Пословицата не живее само с прякото си значение.

Често тя се употребява и в преносен смисъл.


Пословицата не само съзбщава знания за реалния живот, не

само обобщава жизнения опит и типизира явленията на живота, но

често дава обяснение на фактите, на поведението на човека и на

явленията на природата («Залудо труд, кога няма ред»).


Като кратък и сбит израз на мисълта пословицата е извод,

умозаключение, съждение, оценка за реалната действителност. Тя

уточнява представата за живота и поправя неправилното, погреш-

ното схващане. Пословицата утвърждава необходимостта от зна-

ния и житейски опит: «Не питай старо, а патило», «Старият вол

по-дълбоко оре» и пр. Като художествено произведение пословицата

е завършено съждение', завършена мисъл, жизнен извод. Послови-

цата нагледно подкрепя тезиса за литературата като форма на по-

знание на живота.


Пословицата като поетически жанр има не само познавателно

значение, тя упражнява и огромно идейно-възпитателно въздей-

ствие. Пословицата подпомага утвърждаването или отричането на

нещо в реалната действителност. Но пословицата не обобщава обек-

тивистично жизнените наблюдения и не говори безстрастно за жи-

вота, а им дава ясни положителни или отрицателни отсенки и по такъв

начин се превръща в средство за социална борба: «Работната снаха

е по-добра от своя дъщеря.» Освен това пословицата направо си по-

ставя за цел да възпитава положителни идеали, стремежи и страни

на характера: «Чисто небе от гръм не се бои.» Изобщо пословицата

според В. Кравцов активно се намесва в живота и се стреми да му


23


въздействува. Пословицата изразява мислите и надеждите на' на-

рода, идеалите и стремежите му. Пословицата изобщо отразява про-

теста против несправедливото социално устройство, вдъхва оптими-

зъм и стремеж към положително изменение на действителността, уле-

снява народната борба, вдъхва оптимизъм и вяра всобствените сили.


Пословиците като художествено отражение на действителност-

та разкриват и противоречията, характерни изобщо за нашите усло-

вия. Това именно създава почва и за поява на реакционни посло-

вици, които застъпват интересите на враждебните на народа еле-

менти и слоеве: чорбаджии, духовенство, кръчмари, лихвари и пр.

Те изтъкват мнимата ценност на собствеността, осмиват чувството

за колективност, нападат общгственото чувство, величаят себич-

ността и индивидуализма, славословят дребнобуржоазния морал и

духовна ограниченост: «Така е било, така ще си и бъде», «Наредил

господ да има богати и сиромаси», «Сиромахът от ум е сиромах»,

«Меките постели не са за сиромаха».


Пословицата все пак изразява народното отношение към злота

и неправдата, застъпва социалните интереси на трудовите маси.

Пословиците осъждат преклонението пред парите, заклеймяват

поквареното турско правосъдие, изобличават търговската измама

и грабеж, осъждат тежките и несправедливи данъци. Народът се

бори против злото в живота чрез остра критика, с протеста и него-

дуванието си1, съдействува и за активно отношение към злото и на

останалите негови жертви. Така се стига до застъпиичество за оне-

правданите в живота, буди се надежда за промяна на законите («Ну-

жда ради закон изменява»), изтъква се временното величие на слу-

чайни властници («Днес везир, утре резил»). Народът стига и до

отричане на религиозната заблуда на властници и духовенството:

«Тук на земята е и раят, и адът». Непримиримостта към злото е една

от положителните черти на народа («Ем гол, ем зол»).


Пословиците и поговорките се отличават със своето национал-

но своеобразие, което се долавя най-вече в пълната хармония между

идейно съдържание и художествена форма, в завършените образи.


Пословицата влиза в тъканта на книжовната реч у нас още

от най-старо време. У Черноризец Храбър се среща мисълта, че е

удобно после да се претворява, отколкото за пръв път да се създава.

Презвитер Козма в своята «Беседа против богомилите» употребява

най-често евангелски максими и пословици, а когато изобличава


24


богомилите, прибягва до натуралистични ругателски изрази и срав-

нения.


Пръв от възрожденските писатели Петър Берон употребява

пословици в басните и анекдотите на своя буквар. Подир него пос-

ледователен и духовит познавач на пословиците е Н. Бозвели — в

своите писма и диалози. Той обича да подкрепя мисълта си с фигу-

рални изрази. В един свойдиалогот 1841 год. Неофит Бозвели пише:

«Ум царува, ум робува, ум патки пасе — говори простата посло-

вица». В «Просвещений европеец» (1842) привежда за пример ред

пословици: «Вместо да оправим вежди, да не извадим очи», «Според

главата и бръсначът», «То е известно, че всеки от главата си тегли —

ум царува, ум робува, ум говеда пасе». В едно свсе писмо от 1844 год.

той уязвява фгнерското духовенство: «Пази боже от погречен бол-

гарин и от потурчен влах.» С пословици изобилствува и неговият

диалог «Мати Болгария». Неофит Рилски, макар да е духовник,

възпитан в черковно-християнска традиция, си служи също така

с пословици и в своята автобиография, и в своя голям българо-

гръцки речник.


Дим. Миладинов, един с. нашите крупни фолклористи и борци

за национално пробуждане, в писмо до Ал. Екзарх (1852) го съветва

да поведе непримирима борба против фанаристите за български

език в училищата и черквите: «И според послозицата нужна е:

«Назълтрън—зла копачка.» В една дописка до «Цариградскивест-

ник» (1860) във връзка с възрсждгье-ю ьа бългагите употребява

пословицата: «Бдка прища сборвит: ксде текла реката, пак кетече.»


Г. С. Раковски в своите статии и съчинения си служи сполуч-

ливо с пословици и поговорки. Поемата му «Горски пътник» е на-

ситена с девизи, които имат революционен характер. П. Р. Славей-

ков е познат като майстор на внимателната и сполу1лива употреба

на пословици и поговорки. Л. Каравелов като П. Р. Славейков е

и събирач на послоеици, и писател, който майсторски си служи с

тях в своите пубчицистични и белетристични съчинения. Ботевата

поезия и публицистика също така е наситена с лозунги и пословици.


От писателите след Освобождението почти няма такъв, който

да не умее да си служи изкусно с народната мъдрост. В съчи-

ненията си Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Т. Г. Влайков, Цани

Гинчев, Георги Кирков, К. Христов (епиграмите) чрез пословици


25


разкриват както героите, така и известни обстоятелства на живо-

га им.


Според своя произход и начина, по който са създадени, по-

словиците и поговорките се разделят на три групи. Повечето от тях

се зараждат като общи съждения и изводи от впечатленията и на-

блюденията главно из живота на утруденото селячество и са плод

на сравнително богатия опит на народа. Такива пословици-изводи

са: «Един се родил да сее, други — да пее», «Откак се катурне ко-

лата, пътища много», «Желязото се кове, дорде е горещо», «Удав-

никът се и за змия улавя». Друга група пословици и поговорки са

тези, които са извлечени предимно от фолклорни творби, народни

приказки, басни и анекдоти: «Кой каквото прави, на себе си го

прави» — от приказката за жената, която замесила отрова в пит-

ката, що дала на просяка, а тоя пък, като срещнал гладния й син,

му дал да яде от питката и щом синът стигнал дома си, умрял от от-

ровата; «Не е косено, а стрижено» — от анекдота за упоритата жена,

която поддържала пред мъжа си, че тревата е стрижена, а не косена,

дори и когато мъжът й от яд я хвърлил в реката, и докато се давела,

продължавала да прави знак с ръце, че тревата е стрижена, така

си и потънала; «Мокър от дъжд се не бои» — от анекдота за Хитър

Петър, който се върнал веднъж от работа в дъждовно време, а же-

на му го накарала да донесе вода, като му казала горните думи,

и той, като донесъл вода, я излял върху жена си и повторил думите

ri c подкана да отиде тя за вода; «Чисто нека ми е сърцето, да ако

газим на престола» —• от анекдота за двама крадци, които влезли

нощем в черква да откраднат кандилото, и когато единият почнал

да гази върху престола, както си бил кален, другият му направил

бележка, на която първият отвърнал с тези думи —¦ за чистото сър-

це. Такива пословици обикновено резюмират съдържанието и внасят

хумор в разговора.


Трета група пословици и поговорки са заети от литературни

източници и с време придобиват фолклорен характер. Още от старо

време богат извор на пословици и поговорки било евангелието, пър-

вият книжовен паметник, с който се запознал народът ни. Оттам

.дошли пословиците «С каквато мярка мериш, с такава ще ти мерят»,

«Не вижда гредата в окото си, а вижда сламката в окото на брат

си». В по-късно време добиват характер на пословици някои лозун-


26


ги и девизи на времето: «Свободата не ще екзарх, иска Караджата»,

«Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира», «Не се гаси туй,

що не гасне», «Напред , науката е слънце!»


Пословиците и поговорките изобщо се отличават с богата кар-

тинност и образно-емоционална основа. Но поетическата образност

съвсем не е задължителна в случая. Пословици могат да бъдат и

просто съждения или наблюдения, изводи и заключения, бгз да съдър-

жат образи. Така се появили и пословици като «Днешната работа

не оставяй за утре», «Каквото не си очаквал, то става», «Навикът

е едно, а отвикът две», «Вятърът, предида престане, най-буен бива»,

«Сиромашия и кашлица не могат да се скрият», «Жени сина,кога

сакаш, а па щерката, кога можеш», «Ако сърцето не казва, лицето

не показва», «Не било в тикви, че в кратуни ли?», «Когато не си

млат да млатиш, бъди наковалня да търпиш», «Да е насреща ти

бубулечка, ти се бори като с мечка», «Обичай детето си повече със

сърце, отколкото с лице», «Агнешките кожи са по-много на пазара

от овчите», «Планината от сняг не се бои». Едни от пословиците

лесно се разбират, а други изискват известно замисляне, обяснение;

смъртността на младите е по-голяма от смъртността на старите и от-

там пословицата за агнешките и овчите кожи; възпитанието на де-

тето не бива да го глези и покваря; важните работи се вършат на-

време; в борбата с враговете влагай максимални усилия, за да по-

бедиш.


В народната реч наред с пословицата голяма роля играе и

поговорката. Тя обикновено е по-малозначна от пословицата, обоб-

щението, което съдържа, е по-тясно и по-ограничено. За поговор-

ката е характерна повече едночленната форма на изказването. Ако

пословицата обобщава жизнения опит и поучава, поговорката се

произнася при дадена дума, има свое определено място в речта, пра-

ви я по-оживена. Поговорката е късо изречение, което се употре-

бява при някакъв определен случай. На поговорката липсва прит-

чата, тя е без съждение и заключение: «Кучешки живот», «От

игла до конец», «Цули и вързули».


Огромното съкровище от пословици и поговорки може да бъде

изтълкувано най-правилно чрез тяхното историко-идейно съдър-

жание. Според Горки пословиците и поговорките образцово фор-

мулират целия жизнен, социален и исторически опит на народа.


27


Достойнството си народът неведнъж изказва с най-внушителни из-

рази: «Ако живеем на село, не пасем треЕа.» Народът сбаче се отнася

самокритично към себе си и заявява: «Ако да не харесгаше всеки

себе си, всички биха се издавили. » Оценката на живота е дадева вся-

кога от гледището на трудовите хора : «Бели ръце мотика не лсвят.»

Народът не е доволен от мъдрости, които го заблуждават и тровят

мисълта му: «Сиромашията е от бога, богатството е от дявола», «На-

редил госпсд да има и богати, и сиромаси», «Така си е било и така

ще си бъде». Предизвикателството на ситите и богатите към сирома-

сите е отразено в много обидни пословици и поговорки, които от

своя страна пораждат съответни отговори по линията на изобличе-

нието: «Сиромашията е от болест по-лоша», «Сит на глгден не вяр-

ва», «Своята къща покрива, чуждата открива», «Хората хора ядат»,

«У сякого суша, у попа сто снопа», <<Щсто е попово, то е готово»,

«Овци няма, кожи предава», «Ако не са поповци, какво ще правят

търговци». По такъв начин е отразен социалният протест и недовол-

ството у народните маси.


Традиционното разпределение на пословиците и поговорките

е застъпено и у Цв. Романска в статията й «Българските народни

пословици и поговорки» (сп. «Български език и литература», г.

II, кн. II, 1949). Според тоьа разпределение има три вида пословици

и поговорки: историко-политически, сециално-класови и битови.


В първата група пословици и поговорки е отразено истори-

ческото и политическото развитие на българския каред. Тук спа-

дат пословици и поговорки, в които са засегнати някои събития и

моменти, както и спомени за исторически личности. Отзвук за тра-

гичната съдба на народа са пословиците: «Бей са от еничарина, че

и от циганина ли?», «Нападнали като делибашии», «Нападнали

като кърджалии», «Турска сила — българска неволя», «Турците

със сила, гърците с книга, докарали са ни до тези хал», «Я дотерал

како Янкула на Косово поле», «Ще прокопса като мема у еничери».

Характерни са и някои други пословици и поговорки: «Да не ти

знае грък парите, ни па турчин децата.» Картината на турското

насилие е нахвърлена в пословици като: «От турско по-лошо», «Без

време гост, от турчин по-леш», «Турчин гледа три работи: гърба си,

гърлото си и кефа си», «На турчина вървежа да избикаля мъчнежа».

Някои пословици направо внушават мисълта да се избягва всяка-


28


I


къв допир и дружба с поробителя: «Турчин приятел недей има»,

«С турчин краставици не сади», «Ако ти са мили рогата, не се бори

с агата», «Турчину не се показвай, гърку не се подмазвай». Някои

пословици и поговорки отразяват отрицателното отношение на

нарсда към изменниците на реда и родината: «Да съм паша, та нека

да съм с цървули», «Гърчулей се, гърчулей, докато гърбът ти ого-

лей», «Да те пази господ ст погърчен и от потурчен», «Не е беля от

турците, но от потурнаците», «Пази боже от потурчен българин».


Към тази група пословици и поговорки принадлежат и такива

пословици и поговорки, в които са отразени борбите на народа за

свобода и героизмът му: «Ако не може с правда, опитай с брадва»,

«Ако имаш зъби, хапи, доде не са те захапали», «Кога оста-

нат двама без душа, третият остава без глава», «Дето дума не пома-

мага, там опитай тояга», «Не го е клел баща му да бъде се роб», «Не-

ка гроб, че не роб». Някои пословици направо говорят за борба сре-

щу робството: «Доде ми е абата, не се боя от агата», «Дето гинат мно-

зина, там не се пита кой умира». Понякога в съзнанието на народа

борбата за свсбода се схваща като борба за вяра, понятието вяра се

слива с понятието народ: «За вяра човек да умре не е зле», «За

вяра се бият хората», «За вяра ще умра». Дейността на хайдути-

те е отразена в ред пословици и поговорки: «Гората ли питаш за хайду-

ти», «Хайдутин без ятак не може», «Сговорна дружина от сеймени

не се бои», «Сърце юнашко не търпи», «Вярна дружина — яка твър-

дина», «Вярна дружина — вярно кале». Ориста на хайдушката май-

ка е отразена в пословицата «Хайдутин майка не храни».


Българските народни пословици с историко-политическа те-

матика са тясно свързани с борбата на народа против потисници,

грабители и родоотстъпници. Ето защо пословиците са ярко аппа-

ционно средство по време на робство като непрестанно внушение за

съпротива. Отражението на неАоволството и протеста против роб-

ството е не само правдиво, но и активно — то тласка към действие.


Пословиците със социално-класова тематика отразяват на

първо място неизбежния социален конфликт между народа и него-

вите насилшщи и угнетители. Голяма част пословици са правдива

картина на социалното тегло и безправие, на мизерията и страдания-

та, на които е подложен народът. Такива са «Трай, душо, черней, ко-

жо», «Теглила глава, теглила, имала още да тегли», «Светът за зли-


29


те — рай, за добрите — мъка без край», «Сиромахът — доде може,

боляринът —колкото иска».


Лишенията и нуждата в живота на народа са подчертани в

много пословици: «Дорде един не тегли, другият не добрува», «До-

де се имотните наканят, сиромасите изпукват», «На богатия кола-

та излизат въз баира, а на сиромаха не могат», «Богатите ядат, ко-

га сколасат, сиромасите, кога намерят».


Според разбирането на народа парата е не само сила, но и го-

лямо социално бедствие.Отрицателната роля на парата изобщо е пред-

мет на ред пословици и поговорки. Парата отслабва морала на об-

ществото, влияе разрушително върху ума («взема ума на човека»),

но и дава ум. Тя обезобразява живота на хората, носи само беди на

сиромасите, поддържа несправедливостта в света. Това поражда ост-

ро отношение към парата: «Парата върти света», «Братя сме, ала

кесиите ни не са сестри», «Баща си продава за пари», «Парите са

юдино желязо», «Парите — баща, парите — майка», «Парица — сил-

на царица». Разложителното морално въздействие на парите е по-

сечено в послевицата «Парите са душегубци».


Богатите и изебщо тези, които работят с пари и за пари, са

естествени врагове на народа, те са и носители на неправда и зло в

живота. Те именно са дадени като напълно отрицателни образи. Тях

ното грабителство, алчност и престъпност в измамата на човека са

чудовищни. За скъперника и лихваря се казва: «На тамавкярино и

ка скържайот никей пат ското не му се наситуат», «Зинале тамавкя-

рите да й голтнат живи сиромасите», «Скържайот со едната ръка да-

ват, со другата сакат». Народното стргдание, мизерията и гладът са

предмет на изобличителни пословици: «Търпит сиромайот и постит,

оти немат що да ядит» (против дългите и разорителни пости, уж ка-

то изпълнение на религиозни задължения). За съдбата на сирома-

ха е създадена следната псслоЕица: <Пците по сокаците по-арно жи-

веат, отщо тсй.»


Против тартюфщината на духовенството, което с лицемерието

си раздвоява и народното съзнание, има прекрасни нападателни по-

словици: «Попа го слушай какво казва, а не го гледай какво прави»,

«Все е малко на попско око», «Бърза като поп за порязаници». От-

рицателното отнешение към духовенството навярно води потекло

още от нападките и изобличенията на богомилите против официал-


30


ната черква и нейните представители. Такава е и пословицата «Цар-

ска правда—бой, та брой!» На жестоките мерки против богомилите

и техните привърженици се дължат навярно пословици като: «Кой

плаче за доброто, той без очи остава», защото личността бива без-

човечно наказвана според нравите на господарите-феодали. Така и

пословицата «Право който казва, през девет села го изпъждат» въз-

никва във връзка с преследванията и жестокостите към богомили-

те. Народът упорито се е противопоставял на ограниченията и сви-

репите наказания и отговарял на репресиите чрез несъкрушима кри-

тика на строя и неправдите: «На чужд гръб лесно се живее», «Дето

сила владее, там се закон люлее», «Където е сила, там правда ня-

ма», «Ако е сила силовита, не е вековита», «Нека гроб, че не роб»

и пр., и пр. Напразно господарският морал внушава подчинение и

примирение: «Простирай си краката според чергата», «Всяка жа-

ба да си знае гьола », «Да му е бил къс език, че сега да не вика », «Език

кости няма, ала кости троши».


Народът безпощадно бичува и другите представители на власт-

та. Той порицава продажните съдии, моралната им гнилост и кори-

столюбие: «Кадията ако ти е давгджия, господ да ти е ярдъеджия

(закрилник)», «Правдата у тъмница, кривдата (кривината) у търни-

ца», «Тежко на бития, дорде дойдат съдниците», «Сто тояги на чужд

гръб са малко», «От бога здраве и от царя мирно», «Срещу ръжен не

се рита», «С яките се не бори, а с богатия не се мери», «С рогатия не

се боди, с богатия не се бори».


Народът не се е примирявал с унизителното си положение, не

е капитулирвал пред злото. Неговото трудолюбие го е калявало да

противостои на всичко и да преодолява насилията и произволите.

Упорит, издръжлив, безстрашен срещу враговете си, той се е опи-

рал на силата на колектива: «Два лешника на един орех надвиват»,

«Дето има съгласие, там и куршумът по вода плава», «Сговорна

дружина планина повдига», «Сговорното е най-умното», «Дето два-

ма са малко, третият стига за дружина».


Третата група пословици и поговорки на битова тематика са

твърде богати по съдържание, тъй като разкриват редица подроб-

ности и особености на всекидневието. Те отразяват живо и многостран-

но бита и труда на народа. Повечето от тях изтъкват труда като най-

важно нещо в живота и го утвърждават като основа на живота. «Тру-


81


дът е на човека и здравие, и живот», «Който няма воля, всичко му

е неволя», «Всяка работа плаче за майстора си».


Докато трудът е на почит у народа, обратно, мързелът, безде-

лието, паразитизмът и бягството от работа са предмет на жестоко

осмиване и бичуване като обществени злини: «Мързеш благо не ру-

ча и ново не носи», «Мързата яде ю човека като ръжда», «Бръз на

лъжица, тром на теслица», «Мързеливият два пъти работи, скъпият

два пъти плаща», «Ленив на вървеж, бръз на ядене», «От мързели-

вия на ум да се учиш, а не на работа», «От мързата по-срамно нема».


В своя дълъг исторически опит народът е разбрал, че без нау-

ка и учение не може. Ето защо той благоговее пред просветата и

учението, заблазява просветените и подиграва неучените и неве-

жите. Всякога подчертава положителната роля на просветата и за-

чита проявите на прогресивното начало в живота. Народът изтъква

първенството на учението в духовното издигане на човека: «Ум ца-

рува, ум робува, ум патки пасе» ,«Ум и разум да имаш — и пари си

имаш», «Да е учено, добре е, да е умно, още по-добре е». В случая

народът прави тънка разлика между учен и умен, като изтъква пре-

димството на умността пред учеността; първото е от природата и

по-дълбоко и ценно, а второто е придобито и всякога полезно. Дру-

ги пословици и поговорки също така изтъкват значението на ума:

«Кой има ума, има и дума», т. е. повече знае и разбира, повече може

да бъде полезен на другите. И други пословици подчертават роля-

та на ума: «Драм памет чини кантар сила», «В умна глава сто ръ-

це», «Учи умно, да стане по-умно», «Без ум слугува, затуй робува»,

«Умен човек в яд се познава ».


Ред пословици и поговорки отразяват правните възгледи на

народа. Тук, от една страна, се разкрива отрицателно-критическо-

то отношение към робството, а от друга страна, общите правни по-

ложения: «При сила правдина няма», «Правдината кога не помага,

кривината никога няма да помогне», «Правдата надвива над крив-

дата», «Правината в тъмница, а кривината — царица», «Законът е

като паяжината: осата я разкъсва, мухата се заплита в нея», «Зван

дому не съди» — гостът няма право да одумва реда в къщата, дето

е дошъл.


Наред с преклонението пред знанието и учението обаче в съз-

нанието на народа все още са живи известни елементи от мисълта и


32


убеждението на невежия човек, най-вече суеверия, наслоени от ми-

налото и поддържани от традицията. Те са отразени и в езически, и

в християнски пословици и поговорки. Чрез тях се разкрива не са-

мо неизкоренимата жизненост на някои старинни схващания и идеи,

но и неизбежната консервативна ограниченост на народната мисъл

въпреки проникването на прогресивни елементи и идеи в съзнание-

то на народа. Такива са: «Писаното си е писано и не е чаре, че ще се

изпълни», «Тъй му било писано и наречено», «Човек с късметя си

се ражда», «Тъй го орисали орисниците», «Срещнал го на лош час

и на лошо място», «Ако е рекъл господ», «Каквото даде господ, все

е добро», «Господ наказва добрите за пример на злите». Срещу те-

зи вредни заблуди народът е създал една правдива пословица, с коя-

то се мъчи да изкорени из съзнанието на хората опасното влияние на

консервативното мислене: «Лоша срекя нема, ама пък лугето се пла-

шат. »


В езиковата практика на народа пословиците си остават дей-

ствен фактор, който оказва своето силно положително влияние вър-

ху мисълта и поведението на народа. Пословиците са едно от сред-

ствата за борба с порочните човешки слабости и недостатъци. Те не-

веднъж сочат причините на злото в живота на човека и подчертават

благодатната роля на изобличението и присмеха. Самото възпитание

при липсата на училище и други фактори за въздействие се е

извършвало през вековете и чрез внушенията на народната мъдрост.

Така и звучат подобни самоизобличителни пословици и поговорки:

«Що човек сам си стори, никой не може да му го стори»), «Главица

правила, главица теглила», «От пиян чиляк и лудият бяга», «Ча-

ша пълна, жена гладна», «Пияният немат пари за бричене, а имат

за пиене», «Пияницата саде кеф терат, а децата без леп седат», «Пиян-

ството е от чумата по-лошо»,«Пиян човек—съдран чувал»,«Тази пло-

ска ма е накарала да спя на рогозка», «Вино, вино голо, продаде ми

вола, на брата дори и двата, а на тате и колата».


На присмех са подложени и други човешки слабости като бояз-

ливост, суета, човешка неблагодарност, скъперничество, използ-

вачество, както и глупост и несъобразителност: «Страхлив дома се-

ди», «Страхлив търговец — ни печала, ни щета», «През джам сире-

не ближе», «Свила му се змия в кесията», «Скъперникът само ко-

гато умре, прави добро», «Скъп на триците, евтин на брашното»,


3 Пословици, поговорки, гатанки 33


«Изтках си платното, ритам ти кроеното», «Скъп и лъжлив лесно се

погодяват», «Храни куче да те лае», «Гизда къща не гизди», «Ръж-

дясали му парите в кисията», «Чуждото и на Великден се взема»,

«Чужд кон сред пътя се взема», «Чужд кон сред ведата се взема»,

«Чуждото яйце е с два жълтъка ».


Най-противоречиви са пословиците за жената. Те разкриват

двоякото отношение към нея — в едни пословици и поговорки тя е

предмет на хвалби и величаене, в други е предмет на унижение и

подмятане, подигравка. Колкото качествата й като домакиня, съ-

пруга и майка се превъзнасят, толкова някои нейни прояви като же-

на я представят с отрицателни черти: «Жената краси (крепи) къща-

та», «Жената е желязна риза», «Комуто е харна жената, нему рай

не трябва», «Жената е най-добър другар », «Жената е като върба —де-

то я поегдищ, там никне», «Жената работница — нощя и свети къ-

щата», «Бий кожуха, по топли,, бий жената, по-мила», «Женски език

от турска сабя по-остър», «На женска кола не се вози», «Жена и

котка мъчно умират», «Жената — рай, жената ¦— вечен пъкъл», «Жена

вяра има ли?»1, «На Едовицата и полите й са душмани».


В ред пословици народът влага мъдростта на своя опит от прак-

тиката и живота. Той държи твърде много на деброто съседство:

«Не купувай къща, а купувай комшия», «Ако мие весел комшията,

по-бърго ке си я свършам работата».


С оптимизъм са просмукани и други пословици — за бъдеща-

та победа на доброто начало: «След лошо време слънце огрява», «Ще

дойде слънце и пред нашата врата», «Правдата надвива над кривда-

та». Увереност лъха от пословици като «Ако е сила силовита, не

е вековита». Някои пословици звучат остро предупредително към

враговете на народа, макар и в преносен смисъл: «На зъл прът — зла

копачка», «На зла круша —зъл прът». Народът стига до ярко отри-

цание на религията в героичното си самочувство за борба със злото:

«Сила бога не моли.»


Най-после пословиците и поговорките се отличават с нацио-

налното си своеобразие, което се долавя най-вече в пълната хармо-

ния между художествената форма на пословицата и нейното идей-

но съдържание.


Пословицата притежава няколко особености. Тя се отличава с

необикновена краткост, ударност на израза, духовитост, находчи-


34


вост, съобразителност, сстрота на мисълта. По своята същност тя

е афоризъм, сентенция: «Търпеж му е майката», «Кръвта вода не

става». Синтактичната и стилистична страна на пословицата за-

виси от същността й като късо изречение. Тя използува различни

изобразителни похвати, които внасят движение и гъвкавост в ези-

ка : «Плет гние, борч не гние. » Често се използува перифразата : «Ши-

роко му около врата», «Ръката му е широка». Най-честа е антитеза-

та: «Лятото — за сиромаха, зимата — за богатите», «Криво да се-

дим., право да говорим». Иронията също така оформя пословицата:

«Ум — море», «Отишла камилата за рога, върнала се без уши».


Друга съществена особеност на пословицата е нейната об-

разност. Използуват се преди всичко типични живи образи на бед-

няка селянин, чорбаджията, попа, лихваря, като се подчертават

социално характерни качества; използуват се алегорични образи,

взети от приказки за животни; използуват се изразителните сред-

ства на езика, на словесната образност (сравнение, метафора, ме-

тонимия и пр.).


Езикът и стилистиката на българските пословици и поговорки

са свързани преди всичко с типични особености на афористичното

творчество. Те се отличават с краткост, сбитост, стегнатост, удар-

ност и често с духовитост. Най-важен езиков елемент е диалектна-

та основа. Те отразяват говорните особености на даден езиков район

или област и лесно се различават и по своя основен речников състав,

и по ударенията си, и по своята синтактична структура. Варианти-

те най-убедително разкриват тези отличителни черти: «Прав като

въже в торба», «Прав како юже у вреча», «Прав като йоже ф торба»;

«Ела зло, че без тебе по-зло», «Ила зло, чи бис теб по-зло», «Ела зло,

ке без тебе по-зло»; «Ела лоши, чи биз теп по-лоши»; «Конете се

ритат, магаретата теглат», «Коньете се клоцат, магаринята огргди-

суат», «Коньовете се ритат, магаретата теглат», «Атовете се ритат,

магарищата одеваа».


Диалектите се очертават най-ясно и изразително в послови-

ците и поговорките, едно, защото те са в прозаична реч, и друго, за-

щото обсегът им е широк — в национален мащаб. Езикът си остава

народен при всички случаи, всякога колоритен в диалектно отно-

шение.


В речника на пословиците и поговорките са проникнали през


35


време на робството под турците и много турски думи. Едни от тях

означават предмети на материалната култура, а други означават

душевни явления: сокак, гамбар, бахча, яхър, дам, комшия, сай-

бия, ахмак, гайле, съклет, хаир, късмет и пр.


От гръцките думи са проникнали в езика на пословиците и

поговорките по-малко думи: товар, темел, харизвам:, харно.


От старинните български думи са оцелели твърде малко в реч-

ника на пословиците и поговорките: думата бес («Амин беса не от-

пъжда»), рзди —заради, поради («Нужда ради закон изменява»),

Божич («Отдвоил се Божич от бъдни вечер»).


Повече са запазени в някои пословици падежни форми, осо-

бено за родителен и дателен падеж мъжки род или дателен падеж жен-

ски род: «Без пари чиляк и богу не е драг», «Гарван гарвану око

не вади», «Дали влаху краставица, а той я не ще, че била крива»,

«Паднало се циганину царство, той най-напред обесил баща си»,

«По-арно: старому под бргдата, отщо младому под стреата», «По-

клони се злому като на светому», «Честому госту зад врата е място»,

«Щеш не щеш, стани баби зет».


Характерни за езика на пословиците и поговорките са някои

живи глаголни форми, които издават тънко разбиране за наклоне-

нията и своеобразието на глаголното изказване. Такива случаи са.

«Голо се ходва, гладно не може», «Боса ходва, но хорото водва»,

«Ядваш ли, куме, печено прасе?»


Пословиците и поговорките се построяват било като обикно-

вени прости или сложни (съчинени или съставни) изречения, би-

ло по принципа на сравнението и контраста: «Мъчите като грешен

дявол», «Обича го като леща на Великден», «Гледа го като писано

яйце», «Бие го като гвоздей», «Поскъпнал като пипер в нов дюген»,

«Криво седи, право сбори». Особено са изразителни безглаголните

елиптични пословици: «Многу търчанье, малу печаленье», «Мала

работа, голема страмота», «Прав како йоже ф торба».


Безглаголните изрази са най-живи, понеже се доближават до

афористичното изказване: «На всяко гърне мерудия», «Късата ко-

кошка винаги ярка», «Ни в клин, ни в ръкав», «Ни в телци,, ни в

говеда», «Ни рак, ни риба», «Между два стола, та доле», «Дотук

кучка на бачия», «До очи свят, до зъби сладост», «Копринена же-

на — вълнен мъж».


36


Някои пословици са дадени във форма на въпроси: «Що ще ба-

ба на хоро?», «Чума от хума бои ли се?»


Откъм синтактична страна повечето пословици са двучленни,

обикновено с два основни образа и две паралелни или контрастни

действия. Съставени са от прости и сложни изречения, обикновено

от две половини, равнозначни или съподчинени в синтактично от-

ношение. В някои случаи те се оформят в просто изречение: «С един

камък зид не става», «Дяволска кожа и за тъпан не чини», «Нужда-

та глава загубя», «Обича го като куче тояга», «Сърце юнашко не

търпи». В граматическо отношение пословиците съдържат различ-

ни пояснения—на подлога или на сказуемото, — които напълно се

уравновесяват. При сложно съставното или съчинено изречение се

среща друг строеж: «Свой хляб яде, чужда грижа води», «Ще бъ-

де, кога си видиш ушите», «Чака за майски дъжд да събира оцет»,

«Три дни остана булка да стана», «Който гони два заяка, и двата из-

нуща». Наред с тези по-свободни и разнообразни пословици се сре-

щат и пословици като: «Покрий, че плачи, открий, че храчи», «Очи

пълни, ръце празни», «Празен мъж — остър нож»; «Руба краси,

руба гнуси», «Мъж и жена злъчка имат, брат и сестра глъчка имат».


Особеното на някои от тези пословици е вътрешното съзвучие

на думите, римуването. Римите стоят или в средата, или в края и

засилват музикалността, изразителността и поетичността. Те по-

магат да се запомни по-лесно пословицата: «Мъжила се мома, да не

седи дома.» В някои случаи допълнението се повтаря, за да се ак-

центира мисълта: «На парите добро утро, на парите добър вечер.»

(Тук и двете изречения са елиптични, стегнати, изразителни.) Сре-

щат се пословици пъв форма на въпрос — без отговор: «Сирене гост-

ба ли е?», «Магаре стока ли е?», «Върба дърво ли е?», «Овчар либе

ли е?», «Калугер човек ли е?» Някои пословици са оживени отдиа-

логична форма: «Що ти е, Маро, та куцаш? — Зъб ме боли»; «Пи-

тали кучето: «Какъв плет можеш да прескочиш?» — «Според кър-

пела» — отговорило то»; «Попитали камилата: «Защо ти е крив вра-

тът?» — Тя отговорила: «Кое ми е право?»


Стягането на пословиците се достига също така и с изпускане

на съюза, съчинителния противополагащ съюз а: «На пътника път,

на жабата блато», «Вино от лоза, мляко от коза», «Един гледа по-

па, други — попадията», «Лудо давало, мъдро вземало». В поне-


37


чето случаи двете части на изречението се съгласуват със съзвучие-

то си в края и с рима. Ролята на тази рима е важна при създаване-

то на пословицата. Тя определя извора на сравнението, отсянка-

та на мисълта, ударението и т. н.: «Ако сърцето не казва, лице-

то показва», «Без пари челяк и богу не е драг», «Всяка патка не е

хапка» (непълна рима), «Доброто добро не паща, злото зло го не

хваща», «Жили пчелата, жили и осата», «Овци без овчар на вълка

са дар», «Не рачи го Рада, че не й се пада».


Римата в някои варианти се явява, за да подсили тяхната му-

зикалност със звучност и поетичност. В някои пословици изпърво

римата липсва. Така е в пословиците: «Брат брата не храни, но теж-

ко му, кой го няма» и «Брат брата не храни, ала все го брани». По-

някога римуването покрива всички думи в пословицата: «Син ми

си, пелин ми си, зет ми си, мед ми си.» Има случаи обаче на непъл-

но римуване: «Не се дигай на големо, да не паднеш на колено.»


Равнозначните пословици обикновено имат варианти било

поради смяна на основните образи, било поргди изменение на сло-

весната структура. Покрай «Не питай старило, ами патило» се

явява вариант: «Не питай пътник, а патник.» Тук и двете думи «път-

ник» и «патник» са външно благозвучни. Покрай пословицата

«Не ми трябва от мечка ремик» се явява пословицата «Не ти тряб-

ва от мечо ухо лъжичник». «Покрай «Сит глсдному не вярва» се

явява «Сит на гладен не вярва».


Вариантите се дължат не само на замяната на основните об-

рази с близки, а и на разнообразната стилизация и диалектни особе-

ности на езика: «Който винце попива, глава си разбива — на ле-

дец си поспива», «Без женица (главица) поспива», «Кой види въл-

ка, вика, кой не —дваж вика» и «Кой види вълка — и вика, и не ви-

ка, кой го не види, он се дере». Покрай «Голям залък лапни, голя-

ма дума не казвай» има «Голям косай косни, голема лакардия не

речи».


Като един от най-жизнените фолклорни жанрове, послови-

ците и поговорките и днес, при новите исторически и обществено-

икономически условия, продължават да живеят и да се създават. В

словесната форма на новите пословици личи стара структура, но

вече с ново съдържание и съвременен език. Така имаме вече пос-

ловици и поговорки, които отразяват лозунгите на новото време:


38


«Капка по капка — вир, левче по левче — язовир.» Такъв е и ло-

зунгът на бригадирите: «С пот строим, с кръв ще браним.» Звучат

като пословици и изразите: «Дето народът, там и ние», «Без Димит-

ров по димитровски».


Гатанката е друг фолклорен жанр, все така старинен и

все още жизнен в практиката. В наше време гатанката широко е за-

стъпена главно в детската литература, особено в творчеството на

Асен Разцветников.


Гатанката изпърво е била свързана с някои суеверни елементи.

Гадаело се е обикновено след сезона на усилна полска работа, през

есента и зимата с оглед да не се причини пакост на посевите и доби-

тъка. Отзвук от старото отношение към гатанките личи в одухо-

творяването на много земни и небесни предмети. Така за слънцето е

създадена гатанката «Една божа кравица целия свят изпълнила».

За култа към слънцето в образа на крава говори фолклорът и на дру-

ги народи. Слънцето в образа на крава е дсдено и в други гатанки.

Червената му светлина при изгрев напомня проливане на кръв по

съседните хълмове.


Предмет на гатанките е разнообразният свят на околните пред-

мети и явления на природата, битът и човекът. И гатанката като по-

словицата е рожба на селската действителност. Тя черпи образи и

действия от семейния живот, земеделието, животновъдството и изоб-

що от материалната култура на село.


Отначало гатанката е само алегория, наподсбяване на пред-

мети и действия. Постепенно обаче тя придобива нов смисъл — да

дава познания за околния свят действено, — образна форма.

Чреа гатанката народът проявява своето остроумие, талантливост,

съобразителност, наблюдателност. Гатанката отговаря по своя ха-

рактер на детския и младежки ум с интересните за любознателния

ум въпроси за причините на нещата и явленията.


В ред отношения гатанката е близка на пословиците и пого-

ворките: къса е като тях, състои се най-много от три изречения и

е образно-емоционална по строеж. Обикновено гатанката се състои

от непълни изречения, някои от които са въпросителни и които имен-

но насочват ума на слушателя към разкриване на смисъла им. Пред-

метите, явленията и образите се загатват чрез техни характерни бе-

лези и действия, дадени главно чрез метафорично описание или раз-


39


каз. Така например гатанката «Два орла се бият, бяла пяна пущат:

що е то?» напомня за воденични камъни. Гатанката «Без кра-

ка, без криле, без снага — не вижда се, не чува се, бързо лети, не

стига се: що е то?» се отнася до времето, което е одухотворено в

случая чрез ред подробности. Гатанката «Син вир дъно няма» на-

вежда ума на мисълта за образа на небето — бездънността в случая

е по-характерна от просторността и безбрежието на небесния океан.


Образността на гатанката е извънредно богата и живописна.

Волове са двете кроена на стана, слънцето е «с бяло чело крава».

Цялата природа се използува като предметно-образен арсенал на

гадаенето. Битът е втори източник за образите на гатанката. Небес-

ните светила напомнят плодове — дюли, любеници. Устата обик-

новено напомня воденица или фурна. Ризата често се използува за

уподобяване. Небето е синя риза, кочанът на царевицата е облечен

в дванадесет ризи, с хиляди ризи е облечена кокошката, гъбата на-

помня къща, подпряна на едно дърво. Вечерното небе е син таван,

накован със златни гвоздеи. Към старинните представи за слънце-

то спада и образът на огнцщето: «От едно огнище цял свят се грее.»

Използуването на природата и бита за разкриване на скрити пред-

мети в гатанките е ограничено.


Наред с трудовата дейност, природата и бита в гатанката до

известна степен се включва и общественият живот. В много гатанки

образът на човека е засегнат и като българин, и като човек от друга

народност.


Изкуството на гатанката се състои в метафоричното изрежда-

не на белезите, които отличават предмета или явлението по такъв

начин, че слушателят почти веднага налучква скрития образ. Га-

танката отбелязва всички подробности на предмета, стреми се чрез

метафорично описание да наподоби неговата външност, действие

или същност. Всичко, необходимо за определението на предмета, га-

танката заема от трудовата практика на човека. Гатанката отразя-

ва производствения опит, чрез който предметите се свързват с чо-

века. Предмет на бита и действието има в гатанката «Одрано яре

през село врещи» (гайда). Заедно с функциите на предмета гатан-

ката отбелязва произхода му или материала, от който е направен:

«Дендевери идат и си песни пеят, че си носят гоетба за царски тра-

пези» (пчели). Гатанката е живо, картинно наподобяване на пред-


40


мети и явления и обгръща разнообразието на живота изобщо. Спо-

ред Горки гатанката е отражение на материалната култура на на-

рода. Заедно с това тя е и свидетел за развитието на народното зна-

ние още от времето на първобитно-общинния строй. Гатанката раз-

крива поетическата страна на най-обикновените прозаически пред-

мети и явления. Тя развива у човека поетическо отношение към за-

обикалящата го действителност. За разлика от пословицата гатан-

ката се отличава с изключително богата образност. Одухотворява-

нето на околната действителност като една от основите на поетиче-

ското мислене и именуването на предметите улесняват в голяма

степен създаването на гатанките. Така част от небесната светлина,,

особено някои от популярните звезди и съзвездия със своите инте-

ресни и поетични имена улесняват създаването на гатанка върху

поминъка: Голямата кола (мечка), Малката кола (мечка), Ралица,

Кумова слама. Гатанките дават представа за равнището на живота

в село. В гатанката следователно се отразява и общата изостаналост

на нашия селски живот, особено в битово и културно отношение.

Както в сатиричните приказки и пословици, така и в гатанките е

прокаран класовият принцип като отражение на социалната бор-

ба. Гатанката за сбуща например показва до каква степен народът

живее оскъдно. Гатанката като художествено произведение на уст-

ното народно творчество се изгражда върху замяната на един пред-

мет с друг. Тази замяна става въз основа на забелязаното сходст-

во между загатнатия предмет и този, който е даден в нея. Понякога

гатанката е образно-словесно, а понякога звуково описание

на качествата или функциите на скрития предмет. Някои гатанки

са обикновени въпроси: «Фучи, ечи, клоне кърши, прах подига,

събаря те, а го не виждаш. Що е то? — Вятър.»


Обикновена форма на гатанката е късото описание или сби-

тият разказ. Всяка гатанка съдържа скрит въпрос поради възбу-

деното от нея любопитство («Какво е това?»). В някои случаи га-

танката се оформява и като диалог. Такава е гатанката за зъбите:

«Като ти се разиграят белите коне, къде ги туряш? — Турям ги у

хлеба.» Гатанката се състои от две части и всякога разчита на от-

гатване (отговор). Темата на гатанката се въплътява в образи. Ос-

нова на образа в гатанката е метафората. Метафорите се избират

обикновено въз основа на външните сходства на предметите помеж-


41


ду им. Така «Отгоре чадър, отдолу кол» е гатанка за гъбата. За ди-

ма е създадена гатанка с друга метафора: «Дълъг Тсдор без кости.»

Голям брой гатанки съдържат не един, а два или повече неназо-

вани предмета, заменени от група метафорични образи, както е в

картинната гатанка за минзухара: «По ливади свещи горят, слън-

це грее, не топи ги, вятър вее, не гаси ги.»


Често пъти разказът в гатанката се води първолично, и то в

единствено число. Това прави гатанката еще по-жива и достовер-

на и разкрива нейната свежест и сила: «Имам едно нещо: по вятър

път прави и оттам се храни.» Тази гатанка за паяка звучи с изве-

стна живост и преснота на израза.


В някои случаи гатанката използува и пряката реч: «Сам

дядо къща носи.» Срещат се гатанки в диалогична форма като га-

танката за зъбите или гатанката за искрите в комина: «Единият

казал: «Къде пойде, каракиндо?» — Другият отговорил: «Що ме

питаш, печен кокал?»


Ограничени по брой са гатанките, дгдени в заповедна форма:

«Пъхни гу зилен, извади гу чирвен» (рак).


По форма гатанките биват главно два типа. В едни от тях скри-

тият предмет се подменя с друг и е назован с условно име. Такива

гатанки се изграждат с помощта на метафора, метонимия, олицет-

ворение или ирония, например гатанката за комина: «Длега Бой-

кя без кълки.» В гатанката за цвеклото «Цървено гърненце подзе-

ми ври» скритият предмет цвеклото е подменен с друг — гърненце,

на който е уподобен по форма. В гатанката за комина той е назован

условно с измислено име Бойкя. Освен лично име в тези гатанки

може да се използува име на животно или измислено название, кое-

то е във връзка със скрития предмет и напомня името му или'някое

негово свойство.


Друг тип гатанки, в които скритият предмет се представя опи-

сателно, а не се подменя и не се нарича условно, са гатанки, в кои-

то главна роля играе епитетът («червено, дебело»). Такава е гатан-

ката за цвеклото, в която същественото се изтъква чрез епитети.

Епитети се употребяват и в гатанката за змията («Шарена. . . ша-

рено. . .»).


В други гатанки от този тип се изреждат съставните части на

предмета, като значителна роля се пгда на числителкото име, а съ-


42


що така и на метафората и на някои условни названия: «Четири

смангала тичат, два кангала ги водят» (колелета на кола и волове).


Освен двата основни типа гатанки има и други гатанки, в кои-

то се загатва за два и повече предмета, свързани по произход или

по функция в природата или в производствения процес, и се разра-

ботват с помощта на група метафори. Дава се обща картина като в

гатанката за звездното небе,, за хурката и вретеното и т. н. («Май-

ката слабее^ детето дебелее»).


Понякога образите не са свързани в обща картина, а се из-

реждат последователно като в подробните гатанки за части на чо-

вешкото лице или за чекръка, въртежките и цевите.


Основен тип гатанки са тези, в които предметите са свързани

два по два. Тук обаче връзката между двата предмета не е постоян-

на, а е донякъде произволна. Предметите съществуват независимо

един от друг, но могат да влязат временно в известно взаимоотно-

шение. Такава е гатанката за свинята и желъда: «Виса виси, кли-

са клиси, падна виса, изеде я клиса.»


Връзката между двата предмета се изразява в разговор по-

между им като гатанката за змията и нивата. Срещат се гатанки, де-

то предметите са свързани два по два — за земята и небето1, за слън-

цето и земята.


Гатанката изпъква със своята необикновено богата образ-

ност поради предметността и поетичността си. За изграждането на

образите си гатанката използува различни средства. От многото

поетични тропи тя предпочита епитета и метафората.


Повечето гатанки почиват върху метафората. На първо мя-

сто стои метафората-съществително, която се използува, за да се

насити с предметност гатанката: «Малко гърненце, слгдко варив-

це.» Тук гатанката за лешника, както сг знае, се е превърнала в ня-

кои случаи в пословица.


Наред с метафората-съществително гатанката използува и

метафората-глагол, кг.къвто е случаят за пслешника: «Сив сокол под

земя лети.»


Метафората най-често се изгражда въз основа на чисто външни

качествени признаци, общи и за загатвания предмет, и за предмета,

който го подменя в метафората. В случая се държи сметка за фор-

-мата, цвета, положението: «Жълта Петка във вир лежи» (зеле).


43


Уподобяването на предметите често се извършва във функция

според предназначението и действията, както е в гатанката за бръс-

нача: «Сиво прасе по рид пасе.»


В гатанките качествените и функционалните признаци не се

различават, а се съчетават, свързват се.


Метафората се среща и в описателния тип гатанки, в които за-

гатваният предмет не се подменя напълно от друг предмет със сход-

ни признаци, а се посочват само отделни негови свойства или ча-

сти, дадени в съответния метафоричен образ: «Меча стапка—свра-

ча опашка» (тиган).


Важна роля играе метафората и в ония гатанки, в които се

загатва за редица свързани помежду си предмети. Чрез няколко ме-

тафорични образа в тези гатанки се рисуват цели поетични карти-

ни: «Поле немерено, овци неброени, рогат овчар чувач» (небе, звез-

ди и месец).


В някои случаи метафората липсва: налице е само описание-

то. Но то е достатъчно картинно и нагледно, за да помогне да се

отключи смисълът на гатанката, както е в гатанката за рибата:

«Ни клано, ни драно, със очи отворени, с уши затулени.» Тази га-

танка за рибата не изхожда от външния признак на предмета, а от

положението му към действуващото лице. Още по-ясно личи съпо-

ставянето на скрития сбраз към действуващото лице в гатанката за

свредела: «Вол в обор, роговете му на двор.» Гатанката е богата с

алитерации и асонанси — сричките с о, римите (обор-двор), съглас-

ната в.


Наред с метафората в гатанката видно място заема и епите-

тът, особено при описателните гатанки, дето качествата на предме-

тите се изразяват главно с епитети. Така е в гатанката за ягодата:

«Червеничко, мъничко, царя от пътя отбива.»


Епитетът в гатанката освен самостойно често се употребява и

покрай метафора. Епитетът изразява качество на загатвания пред-

мет, което отговаря и на метафоричния образ, както е в гатанката за

биволицата и млякото й: «Черна къделя, бяла жица.»


Епитетът понякога подчертава дадено качество на загатва-

ния предмет, което вече е подсказано от метафоричния образ, как-

то в гатанката за баницата («Дрипава циганка пред царя излиза»).


В някои гатанки епитетът може да се употреби в преносен сми-


44


съл по отношение на загатвания предмет. Гатанката за брадвата

(«Бясна кучка в гора лае») предава рязкото движение при сече-

нето.


Понякога епитетът е метафоричен, изразява качество на за-

гатвания предмет, което не отговаря на метафоричния образ

(«Червена кучка в долап лае»). Тази гатанка за езика не е в тяс-

на връзка с метафоричния образ. Не всякога епитетът изразява

качество на загатвания предмет.


Освен метафората и епитета в гатанката се употребява и ме-

тонимията. Според изследвачката Стефана Стойкова такива гатан-

ки отразяват производствения опит на човека. Те са интересни за

изследване на културната история на народа. Например в гатан-

ките за бъчвата и кацата се сочи боровият и дъбов материал за тях -

ната направа. В някои случаи този вид гатанки се развиват като

перифраза, каквато е гатанката за чорапите, цървулите, вървите и

човешкия крак.


В други гатанки като елемент на изграждането се използува

и иронията, а в трети вид гатанки се използува и сравнението. До-

ста разпространено в строежа на гатанките е отрицателното сравне-

ние: «Не е човек, а сборуе, не е дрея, а е шита» (книга).


Езикът на гатанките разкрива необикновено широките въз-

можности на народа като създател на своеобразен, изразителен език,

който отличава изобщо гатанките от другите фолклорни жанрове.

Колкото са оригинални по строежа си, гатанките са още по-ориги-

нални с езика си. Личните имена в гатанките са ограничени и едва

ли не строго определени. Реката се назовава Неда, Яна, Мара. Ди-

мът се назоЕава Тодор, Тсдорин, Димо. Обикновено имената се под-

бират с оглед на римите: «Дълга Неда сянка няма», «Дълга Яна

сянка няма». На името Янка римата е сянка, на името Енка римата

е сенка. В гатанката за стола името е Стойна, което е във връзка

с глагола стои и с името на загатвания предмет — стол. В някои

гатанки слънцето се нарича Шаро, а луната Белчо. Особени имена

получават и някои животни според своите качества. Имената са

сгодни за краткост на израза и за римуване.


В езика на гатанките се срещат и такива думи, които изобщо

не съществуват в речта, а са създадени с оглед на загатването и от-

гатването, за да предадат някои качества или функции на предмета,


45


за който загатват. В процеса на онагледяването на предметите (явле-

нията) и действията (фунщиите) се стига до създаване на своеоб-

разни, но несвойствени на езика форми както на съществителните,

така и на глаголите. По този начин новите думи се превръщат в

условни, необходими за построяването на гатанката. При това съз-

даване на нови думи се извършва и Друг продес — видоизменение

на познатите думи. Чрез видоизменението на думите се получава

тавтология, която изтъква по-живо предметите и техните действия.

Така възникват най-често съществителни имена, като условни на-

звания на предмети, образувани от глагол, който предава типично

състояние или проява на предмета. По този път е създадена гатан-

ката за кокошката, яйцето и пилето: «Родила хода неходче,

а неходчето х о д а н ч е.» Тук кокошката е назована условно с

несъществуващо в езика съществително име от женски рода хода,

т. е. същество, което ходи, движи се; яйцето е назовано със съ-

ществително от среден род неходче, т. е. нещо неподвижно;

пилето е наречено х о д а н ч е, т. е. същество, което ходи, дви-

жи се. Тавтологията тука засилва музикалния елемент, оживява

израза, внася красота в него.


По същия начин се създават кови думи-образи и за калу-

гера, мулето и солта в гатанката: «Отдол иде нерода, води

неплода и носи нениче.» Нерода означава условно

име на същество, което не ражда, неплода е име на предмет»

който не се плоди, умалителното съществително от среден род н е-

н и ч е означава нещо, което не никне, не расте. Така творчеството

на гатанките използува създаването на нови, необикновени думи,

които в тях добиват свой особен смисъл.


В някои гатанки образуваното название на предметите се

свързва със съответен глагол. Чрез получената тавтология се пред-

ставя действието, както е в гатанката за улавянето на мишката от

котката: «Чека ч е к а н, бега б е г а н, рипна чекан, фана бе-

ган.» Котката е именувана чекан, а мишката беган. Дебненето

на мишката от котката е представено с глагола чека. По този

път върви създаването на гатанките.


Гатанката за свинята и желъда гласи: «Висла виси, миела

мисли да падне виела, да я изяде миела.» И тук тавтологията за-

булва истинските названия на предметите: виела е желъдът, а ми-

ела — свинята.


46


Езикозото творчество в гатанките не спира дотук. То засяга

по-осезателно и самите форми на условните съществителни имена

и глаголите. В различните варианти на последната гатанка се

срещат най-разнообразни и необикнати в речника слсвообразува-

ния, каквито са висул, виело, виса, виела, висула, висулка; чуча

(клечи), чучи, чуче — съществително от среден род. От клеча въз-

никва клечо. От кърт се добива женски род къртуля, среден род

къртуле. Така се стига до гатанката за орела и кокошката: «Виша

вишуля, карта картуля, падна виша вишуля, грабна карта кар-

туля.» Тука е изобразено картинно отвличането на кокошката от

орела. Глаголът е изгубил значението си на глагол (виша — вм.

виси) и е станал неразделна част от названието (вишуля —орел),

пром:нено е и съответно окончанието на глагола (виш — вм. виши,

виси). Кокошката е назована с карта картуля. В тези

думи коренната гласна ъ се е изяснила в а.


Такова преминаване от глагол към част от съставно название

срещаме и при гатанката за свинята и за желъда. И в нея действията

се долавят, макар че глаголната форма е съкратена, като е лишена

напълно от своето окончание: «Вие висуля, кърт къртуля, висуля

падна, картуля грабна.» Глаголът в и с е съкратена форма от виси.

глаголът кърт — съкратена форма от кърти. Условни названия се

създават и от прилагателните имена, както е в гатанката за бозай-

ничето. В случая се получава пак тавтология от епитета и новооб-

разуваното название на бозайничето: «Живо, живо живула на

чукарка седеше, живо месо търгаше.» Епитетът живо се съчетава

с новото название на бозайничето (живуле) по тавтологичен начин.


В различните гатанки на тази тема се срещат и други названия

за бозайничето, образувани от прилагателното жив: живолец, живу-

лед, живеля, живуля или живина, живалче, живулче, живиле,

живуле, живуленце.


Условно съставени названия се срещат и за ред домашпи жи-

вотни — кон, вол, крава. В такива гатанки се изобразяват някои

части на тялото, като им се приписват функционални и качествени

белези. В гатанката за коня се казва: «Дна гледача, два клепача,.

четири щипалача и един матрахил.» Друга гатанка за коня гласи

така: «Две троп-троп и две трак-трак, две параклета и две нами-

гачета и едно мъндросок.» По същия начин на преиначаване и създа-


47


ване на нови думи за условно назоваване на предметите в друга

гатанка за коня се говори за чаталчета, минзиварчета и маалце

В гатанката за вършитбата конете са виятици, а вилата —

рогат и ца В една гатанка за брадвата се казва така- «Пейкя

пее в усое.»


В някои гатанки преиначеното загатване на предметите се

използува още по-внушително. Преиначаването става с вмъкване на

отделни срички в началото, средата или края на думата — преина-

ченото име. Така чекръкът (руданът) се преобразява чрез вмъкване

на отделни срички по следния начин: «Дурудан свири, дуруданица

играе.» Такива преиначавания са «Орданти татко, шамперести

деца »


За рудана, врътката и цевите се казва «Адардан татко, адар-

дана майка, шеберести деца.» Гатанката за телето гласи така «Тн-

лилей свири на четири цеви.»


Слънцето в някои говори се нарича в гатанките Райко «Ви-

сулка висит на грамадуле, Райко я печит, тог да я стаит.»


За гроздето у братя Миладинови е дадена следната гатанка

«Кусо, кусо кундалче, наредено петлици.» В тайния драндарски

гоЕор кундьо значи циганин, а кунда — циганка.


В село Слатина, Ловчанско, гатанката за гроздето е такава

«Чер, чер кътаран, гоздеи окован.» Гатанката за земята гласи

«Озгор небо, оздол небо, по стредата ливадка.» Гатанката за свра-

ката е построена чрез турското въпросително местоимение к и м

«Ким везано, ким шарено, на ким дърво стоеше, киракулина песен

пееше.» Вмъкнатите частици при тези словообразувания повишават

художествената стойност на гатанката, като предават определен

ритъм, засилват алитерачията, нещо, което е имало особено значе-

ние в миналото.


В речника на гатанките проникват и думи от тайните говори

ла занаятчиите, та засилват своеобразието на езика.


Гатанките обикновено са построени по приндипите на благо-

звучието. Тяхната реч е мерена, за да се запомнят лесно и за да

се утвърди устното им предаване чрез установената форма. Гатан-

ките се отличават с голямо ритмично разнообразие. Едни от тях са

изградени според принципа на силабическото стихосложение: имат

еднакъв брой срички. Други, и то повечето, се отличават с тоническо


48


стихосложение и имат еднакъв брой ударения. Много гатанки обаче

нямат нито еднакъв брой срички, нито еднакъв брой ударения. По

своята ритмика те се приближават до свободния стих.


Най-важен момент в строежа на гатанките са римите. И ри-

тъмът, и римите в гатанките са свободни, подвижни. Непълните

рими също внасят особена красота в речта на гатанките: «Тилилей

свири за четири сливи.» Гатанките си служат често с алитерации и

най-вече с начални звукови повторения: «В и кна В и да от в и-

сока рида.>


Някои гатанки предават звуково монотонното бръмчение на

вретеното чрез алитерации.


Освен с богати алитерации, асонанси и рими за по-голямо

движение, музикалност и ударност гатанките си служат и с игро-

словие и звукоподражание. Така гатанката за метлата гласи: «Пшит

вамо, пшит тамо се скри зад врата.»


Звукоподражанията и игрословията раздвижват звуковия със-

тав на речта, засилват музикалния елемент до такава степен, че

имитират чекръка, хаванчето и други оръдия за работа.


Някои гатанки са близки на скоропоговорките, с които ги

сближават трудно произносимите поради преиначаването си думи.

Гатанката обаче е по-близка на пословицата и поговорката. Но

гатанката изразява предмет, а пословицата — съждение. Като га-

танката и пословицата се отличава с краткост, афористичност, син-

тетичен строеж, близък до гатаначния, сближава ги най-сетне мета-

форичният принцип при построяването на образите им. Разликата

се състои в това, че пословиците веднага разкриват смисъла на ме-

тафорат?, текстът изтъква леко тълкуването, разгадката нещо,

което липсва при текста на гатанката. Гатанката е по-близо повече

до поговорката, която е заобиколен израз, преносна реч, просто

иносказание, но без притча, без съждение. Гатанката и пословицата

са близки една на друга и по своя ритмически строй, по характера

на римата.Въз основа на тази близост например често пъти някоя

гатанка се употребява като пословица, изгубила своето конкретно

значение и разбирана обикновено преносно, алегорично. От друга

страна, пословици стават гатанки, както е станало с гатанката за

езика: «Кости няма, кости троши.» Гатанката за виновността напр.

се е превърнала в пословица: «И кюрк да е, никой не го ще (не го

сакат).»


4 Пословици, поговорки, гатанка


49


Произходът на гатанката е също така старинен и се крие в

някогашните двусмислени разговори около сватуването на момък и

мома, напр. сгодичарите, или сгледниците (някъде слубниците), и

днес искат момата не направо, а чрез особен език. Така между мало-

азийските и тракийските българи е запазен обичаят, като дойдат в

къщи сгодичарите, да питат: «Нашът аманед, дет сме гу загубили,

тука го казуват.» След отговора на домашните все така загадъчно

следва нов разговор — сега вече по-конкретен, но все още неясен:

«Вие сте имали даначка за продаване, па ние имаме даначе, та да ги

земем Да ги прегнем.» Вместо за даначка и даначе другаде говорят

за иничка (юничка) и бикче. Или: «Имаме един дувар, имате и вие

един дувар, да ги сберем заедно.»


Проследим ли изказванията на нашите учени за гатанките,

намираме следното. Според Балан гатанката има за предмет за-

бавата. В основата й лежи метафората. Така с умисъл е взет пред-

метът «крава», за да се представи слънцето в гатанката

«Една божа к р а в и ц а всичкия свят напълнила». Според Бож.

Ангелов гатанката е старинен фолклорен вид, който се е отнасял

отначало главно за някои природни стихии. Други са гатанките за

обикновени предмети. С течение на времето според него гатанката

издребнява, става предмет за забава, за развлечение.


Нашите гатанки още не са проучени основно като фолклорен

жанр. Пръв в нашата научна литература подхвърля мисълта за мета-

форичната основа на гатанката покойният етнограф, фолклорист и

комедиограф Ст. Костов. В своя курс по българска народна поезия

в «История на литературата», том I, Средновековна литература

(1914), той пише: «Гатанките са от много древен произход — от епо-

хата на анимизма, който е и създал метафората в езика, основа на

гатанката и на всеки поетичен образ.» Постепенно, според Костов,

първоначалното значение на поетическата метафора потъмнява и

по-важните предмети в нея отстъпват място на съвсем обикновени

неща, т. е. обхващат най-различни предмети от околната действи-

телност. Костов отбелязва след това и следната подробност относно

строежа на гатанките: «Имената на предметите често пъти се създа-

ват и съчетават по асонанция и алитерадия.» Това късо, но извън-

редно ценно указание за метафоричната основа на гатанката и за

богатството й по отношение ла асонанси и алитерации бива изпол-


50


зувано от нашите нови фолклористи за научното изясняване на при-

родата и особеностите на гатанките.


Покойният д-р Хр. П. Стоилов обнародва в Сборник за на-

родни умотворения, т. XXX (1914), студията «Класификация и сти-

листични обяснения на българските народни гатанки». Тази об-

ширна студия съдържа доста интересни материали за формалните

особености на гатанките. Стоилов разпределя българските гатанки

на 17 групи със 178мотива. Той вземазаоснова на структурата в га-

танките три елемента главно: именуващ елемент, описателен елемент

(коренен) и спъващ елемент. Но заедно с това Стоилов говори за оли-

цетворение в гатанките, за римуване и най-вече за своеобразие на

езиковото творчество в тях. За него «гатанка е всяко малко умо-

творение, което има за цел да опише в едно забулено поетическо

облекло един предмет», като остави слушателя да разгадае

търсения предмет. В строежа на гатанката важна роля играят зри-

телната и звуковата страна на предметите, за които се гадае. Раз-

бира се, авторът на гатанката се спира на външния вид на предме-

тите, на дейността им, на положението и движението им и пр. Стои-

лов изтъква оригиналното словообразуване в гатанките, преинача-

ването на думите и имената на използуваните предмети като адардан,

дардан, дурудан вм. рудан (чекрък), изтъква ролята на игрословието

с безсмислени думи, с които се засилва музикалната страна на гатан-

ките, внася се разнообразие в алитерациите и асонансите. Спира се

и на началните римувания в някои случаи: андил-мандил, гънда-

мънда, шинда-минда и пр. Стоилов сполучливо открива някои ха-

рактерни особености в строежа, синтаксиса и стилистиката на га-

танките.


Хр. Вакарелски в своя сборник «Български народни гатанки*

(1936) наброява 13 тематични групи: човек, облекло и накити, къща,

покъщнина, ястия и пития, уреди и сечива, църква и църковни пред-

мети, музикални уреди, оръжия и забавления, книга, животински

свят, растителен свят, астрономия, метеорология и топография.


Ценни в книжката на Вакарелски са обясненията в речника,

дето се разкриват някои езиково-ритмични особености на речта в.

гатанките. Той посочва звуковите игрословия, музикалните особе-

ности на речта, звукоподражателните елементи, като адардан-ора-

данти — звукоподражание за рудана; андил-мандил — наподобя-


51


ване движенията на клатушкащата се мечка; видаа, вишула — игро-

словие от вися във виса, висуля; гънда-мънда—игрословие, кър-

туля— кърти — игрословие като с кърта (карта), къртуля и пр.


Стефана Георгиева Стойкова е засега единствената научна

работничка в областта на гатанката, която широко използува ра-

ционалистическите зърна от миналото и придобивките на съветската

фолклористика. В нейното изследване «Български народни гатанки»

(1961) изводите и разсъжденията са сравнително най-близки до науч-

ната истина в случая и задълбочените анализи на особеностите в

гатанките дават възможност за правилно вникване в техния своеоб-

разен свят.


И гатанката в наше време подлежи на развитие, както оста-

налите афористични жанрове на фолклора. В новите условия на

живота в гатанките проникват и абстрактни елементи, те се обога-

тяват вече с политическо и социално съдържание. Такава е ново-

създадената гатанка за граничаря «Сив сокол земята брани». Съв-

сем друга е гатанката за кулака: «Шкембест поганец в храсти се

крие.> Гатанки възникват и за войната: «Ако го има, свят няма да

има, ако го няма, свят ще има.» Гатанката за кибрита гласи: «Един

подник, пълен с кони, главите им все червени.» За електрическия

ключ е създадена следната гатанка: «Малко щракне, коджа светне.»

Най-после оригинална гатанка е възникнала и за трактора: «Църно

воле из полье рове.»


Поезията на гатанките допада извънредно много на малките.

Те обичат най-вече стихотворните гатанки заради тяхната игривост

и римувана реч. Днес детските списания и вестничета се пълнят с

разнообразни и духовити гатанки, които децата с голямо удовол-

ствие разрешават. Заслужено място на първенец в това отношение

държи покойният поет Асен Разцветников. Тънък познавач на на-

родната поезия изобщо, той използува сполучливо образи и похвати от

народните гатанки. По неговия път вървят и по-младите поети у нас.


Фолклорът е обикнат от малките. По примера на възрастните

и те си измислят закачки, прозвища, прякори, шеги и песни дори.

Децата си съчиняват хумористични и дори натуралистични игри и

песни. Детският фолклор се отличава с голяма жизненост и пъстрота

и днес. По улиците на села и градове още се чуват късите игрослов-

ни песнички:


52


Ала, бала, протокала,

еставица, дом петица;

талион, талион,

чок, бок, страшни рок.

Или:


Скарали се две петлета

на попови вратици,

тиром, титором,

ти жмиш, ти спиш!


Все още децата броят: едноло, дволо, троло, чивиле, пале,

шале, шандъм, дадъм, дервен, дескръц.


Детският фолклор също така е богат и разнообразен и се раз-

вива като пословици, скоропоговорки, малки песни и пр.


Особен вид фолклорно творчество е скоропоговор-

к а т а. Тя няма строго познавателен характер, ако и да открива

явления и факти на всекидневието, главно от бита на селото. Същест-

вено в нея е духовитото измисляне на изрази и изречения и свързва-

нето им в някои случаи в цялостни разкази, както е в стихотворните

скоропоговорки. Важна роля в тях играе подборът на трудно про-

износими думи и особено подреждането им по принципа на алите-

рацията. Някои съседни думи със струпаните в тях съгласни звуко-

ве затрудняват дори нормалното им произнасяне. Задачата в скоро-

поговорката е да бъде изговорена колкото се може по-бърже, и то

най-малко три пъти подред. Смисълът на този фолклорен жанр е в

упражнението да се произнесе ударно скоро, с максимална бързина,

и при това възможно най-точно и правилно. СкоропогоЕорката служи

най-вече както за окършване на езика, така и за състезание между

деца и възрастни. Стихотворните скоропоговорки представляват

въпроси и отговори, в които се преодоляват пречки и най-после всич-

ко се свършва благополучно. Стихотворната скоропоговорка обик-

новено се отличава с ритмичност, лекота и известна поетичност.


Характерен жанр на фолклорното творчество са благо-

словиите и клетвите. Благословиите възникват поради

желанието за утвърждаване и продължаване на благополучието и

доброто в живота на човека. Първите благословии са в тясна връзка

с религията, с вярата в действената сила на словото при извърш-

ване на известен обред и затова те отначало са свързани с праз-

ници и обреди и възникват въз основа на вярването в магическата


53


сила на словото, произнасят се във връзка с определени обреди»

за да подсилят тяхното действие. Наред с обичайните дълги коледни

благословии, които се произнасят главно речитативно от коледарите

яа бъдник, произнасят се и къси благословии, свързани с бъдещето

на челядта и поминъка в семейството. След като на бъднишката

-вечеря паралията бъде посипана с пясък, домакинът благославя

така: «Колкото пясък, толкова врясък» (деца). С тези думи той

пожелава многодетност на челядта. Домакинът размахва кандило

«ли запалва тамян над паралията и благославя: «Хайде, догодина

«а живо и здраво да си дочакаме бъдни вечер. Да даде господ чест

« берекет и по стока, и по люде.» Когато подир вечерята се хвърля

котлето с вода и яйцето, и трохите под колата, домакинът отново

благославя: «Както се изсипват тия трохи1, тая вода и това яйце,

така да се изсипе и житото!»


Известни са варианти на новогодишни пожелания, остатък от

някогашни благословии в навечерието на Нова година с изброяване

главно на благата: голям клас на нива, жълт мамул на леса, живо-

здраво догодина, до амина. Към благословиите спадат и благопожела-

нията — къси като поговорки и изразителни — за началото на някоя

работа или пред път: «На добър час!», «На рог!», «Добър път!»,

«Със здраве!», «Добре сте дошли!», «Добре нашли!», «Наздраве!»

и пр.


Благословията утвърждава хубавото и положителното в жи-

вота, отнася се до благополучието и на човека и семейството и има

за цел да поддържа благосклонността на добрите божества към чо-

века, най-напред в езическо, а после в християнско време. Мисълта

за доброчестие, благуване, здраве,, изобилие е основна. Останала от

далечната езическа епоха, благословията живее като самостоятелна

фолклорна творба при наличността на другите обреди, още неизчез-

нали от практиката. Тя е къса^, развива се понякога в няколко изре-

чения, които засягат предмети и явления; свързани с благополучието

и здравето на челядта, земята и добитъка. Изказват се обикновено

във форма на благопожелания, в някои случаи с призоваване на бога

като изпълнител на човешките желания и стремежи: «Да даде гос-

под», сДал господ» и пр., а в други — направо с изричане на же-

ланията: «Дал ти господ добро», «Голям да пораснеш», «Да оста-

рееш н побелееш като Стара планина». Под влияние на обредната


54


обстановка, в която са възникнали отначало, някои от благословиите

са издържани в тържествен, величален тон, звучат празнично, при-

лично, със скрита надежда за сбъдване на желаното. Понякога

благословията добива фантастичен характер, с умисъл да се постигне

сигурно желаното. Такива са сватбените благословии: «Пък потем

девет месеци да кършчаш, куме!», «Колку дзвездине на небо да ти

се намножет», «Колку зърна, толку амбари!»


Първоначално благословията е свързана тясно със съответ-

ния обред или празник. Обредното действие е същинската магия,

която предизвиква благосклонността на добре настроените към чо-

века божества или сили да изпълнят желаното. Словото, особено

благословията, е имало за задача да подкрепи магията, като я на-

сочи и осмисли конкретно към предизвикване на съответни дей-

ствия. С време повечето обреди избледняват откъм съдържание, поч-

ват да се занемаряват и дори да изчезват от практиката и магиче-

ската им роля се пренася върху самите благословии. По този начин

благословията постепенно се откъсва от обреда и става самостоя-

телна.


Езикът на благословията е изискан., приличен и чист, пое-

тичен. Благословията звучи сърдечно, доброжелателно. В тона и

се долавя упование в добрите божества и сили, на които се разчита

за изпълнение на пожеланието. Клетвата е противоположна във вся-

ко отношение на благословията. И тя е породена от първоначалната

вяра в магическата сила на словото, само че не в полза на човека,

а във вреда и зложелателство за него и близките му. Тя се поражда

от злина и злоба, от завист и дребнавост, от гняв и мъка, дори от

отчаяние и жажда за мъст. Тя е пожелание за беди и злополуки,

злочестина и нещастие1, особено за болести и смърт. Много клетви

засягат дори съдбата на покойниците в гроба. Никъде другаде не е

проявена такава злостна изобретателност, каквато е проявена в съз-

даването на клетвите, щедри с пожелания за всевъзможни лошавинн

и нещастия. По своето съдържание клетвите се степенуват — от лек

укор и нападка се движат към най-чудовищни по съдържание изиск-

вания за тяхната жертва. Изобретателността в измисляне на злини

и беди поразява със своята страстна жестокост, омраза и човеконе-

навистничество. Именно клетвите са богати с неприлични ругателни

Думи — натуралистични и дори гадни в някои случаи. Клетвата е


55


присъща предимно на жените, едни от най-унижените и онеправ-

даните в миналото същества у нас. Затова и народът говори за «лю-

ти клетви». Причината за появата на лютите клетви лежи в крайно

неблагоприятните условия, при които е живял народът и най-вече

жените, които в клетвите са намирали отдушник за своята невесела

и дори мрачна съдба.


«В своя най-чист и свободен вид клетвата представя една

кратка словесна формула, едно изречение в повелително наклонение,

което стегнато и афористично предава едно грозно пожелание. Било

поради липса на абстрактни понятия, било поради склонност към

образна мисъл клетвата изказва едно конкретно положение, което

трябва да настъпи, колкото и да е неестествено и немотивирано.»1


Клетвата е една от тъмните и необуздани езикови прояви в

областта на фолклорното творчество. Майки проклинат чедата си да

доживеят триста години, та да изпитат върху си непоносимото по-

ложение на жената в патриархалния бит при свекърва,, зълви и

етърви. Клетвата също така познава различни етапи на жестокото

пожелание — от разболяване и неразположение до чудовищна смърт.

Формулите са два вида ¦— пожелание за сбъдване и форма за из-

пълнено пожелание: «Да те убие господ!»и «Убил те господ!», както

и «Да го вземе дяволът!» и «Взел го дяволът!»


Суеверието, доскоро неизкоренено из съзнанието на народните

маси, се разкрива в редида предричания, прокобявания и загатвания

за възможни действия и прилуки в живота на човека. Дадени са и

от тях образди, за да изпъкне цялостната картина на фолклорното

творчество на народа, запазено тук-таме до ден днешен у нас.


На последно място в неизчерпаемото богатство на фолкло-

ра стои и обичаят да се ладува— да се гадае за бъдещето на момите,

задомяването им, чрез пръстени. Ладанките се свързват с битови

прояви, в основата на които лежат старинни магически обреди и

действия. Ладуват младите, момите и ергените, във връзка с бъде-

щето си. Това става в различни случаи все около съответни празници


1 Мариана Дабева. «Български народни клетви»; М. Арнаудов. «Бъл-

гарските народни клетви». Към характеристиката на народния мироглед

¦ на народното творчество.


56


и обичаи. Ладанките са своеобразни форми за разкриване на бъ-

дещето, което обикновено най-много вълнува момите и ергените.


Представените в този сборник произведения на българския

фолклор изобщо са твърде близки помежду си — на първо място

поради съдържанието си, на второ място поради формата си. Те са

преди всичко афористични жанрове на фолклора. Къси, стегнати,

изразителни и все още жизнени в езиковата практика, те и днес спа-

дат към неизчерпаемото богатство на народното поетическо твор-

чество.


Преди всичко застъпените фолклорни афористични жанрове

разкриват изключителното словесно богатство на нашия език, огром-

ния брой синоними, който удивява с разнообразието и тънкостта

си. На второ място в тях се отразява умението на българина да из-

казва сбито, пестеливо, стегнато най-богати и сложни мисли и, трето—

да си служи с гъвкави глаголни форми, с имена и особени изрази и

изразни средства. Богатството на глаголното изказване откъм време

и начин, употребата на синоними и гъвкави синтактични конструк-

ции — всичко това изтъква българския език като един от най-на-

предналите езици.


Пословиците и поговорките са съждения и изводи, забележки

с утилитарно-практически характер като норми на човешкото поведе-

ние, отражение на отношенията на народа към действителността

както по обществено-психологическа, така и по морална и социална

линия.


Произходът на всички видове афористични жанрове лежи в

дълбоката древност, още в първобитното безкласово общество, ко-

гато за първобитния човек е присъщо анимистичното и митично ми-

слене. Житейският опит, добит чрез многократни наблюдения и раз-

мисли върху еднородни явления и факти, навежда мисълта към из-

води, закдючения и оДенки, които на първо време се изразяват в

пословици и поговорки. Необходимостта да бъдат те оформени пое-

тически неизбежно внася елемент на алегоричност, на иносказател-

ност и така превръща умотворенията в истински пословици. Худо-

жествената стойност на пословиците и поговорките се увеличава и от

прилагането на известни изобразителни похвати: метафора, метони-


57


мия, синекдоха, сравнение, паралелизъм, контраст и подобни. Художе-

ствеността им се засилва и от ритмичния строй на езика, от римите

и съзвучията, които често обхващат и двете части на пословицата.

Най-важното в случая е тяхната сбитост, сгъстеност на мисълта и

формулировката, тяхната късота и ударност на фразата. От езиково

гледище те си остават най-добрата картина на българските диалекти

в тяхната живописност и своеобразна красота. Стремежът към точ-

ност в означението не изключва някои волности в речника на същест-

вителните и глаголите чрез употреба на неприлични думи за имена

и действия. Пословиците запазват своето национално своеобразие

и смелост, дори дързост на мисълта до революционни изводи и

уточнявания.


Гатанките са метафорични наподобявания на предмети и явле-

ния из селската действителност в забулено словесно рухо. Ако по-

словицата е картинно-емоционално отражение на действителността и

разкриване на типични образи и идеи, гатанките са насочени към

остроумието и съобразителността да се разкрие загатваният предмет

или явление чрез тяхното описание или действие. Затова и обсегът

на гатанките е по-ограничен в сравнение с този на пословиците,

тъй като той обхваща предимно света на материалната култура на

селото. Характерен за гатанките обаче е вътрешният им строеж с

игрословието, чудатите езикотворчески увлечения в създаване на

нови имена и глаголи и използуването на звукови елементи при

тяхното създаване. При гатанките особена роля играят покрай свое-

образните думи и началните съзвучия, както и словосъчетанията,

богати с асонанси и алитерации.


Детският фолклор пленява със своята наивност, изобретател-

ност, простота и свобода на въображението. Той е най-симпатич-

ният дял на фолклора изобщо. Непосредствеността на сътворяването

при него изненадва дори и опитните фолклористи. Но и в него про-

никват някои неприлични думи, свързани с обстановката и естестве-

ното отношение към нещата, нещо, което дразни благоприличния

лицемер.


Благословиите и клетвите отразяват старинното езическо вяр-

ване в магическата сила на думите, които подкрепят обикновено

действеното влияние на вече изчезналите в наше време обреди. Бла-

гословиите се движат в кръга на желанията и стремежа към щастие


58


и благополучие в живота на семейството, земята и добитъка. Клет-

вата изобщо отразява тъмната страна на живота, злостната психика

на озлочестената от нерадостния семеен живот и домашни разправии

жена. Клетвата изобщо допринася да се разкрият някои отрицателни

страни на бита при патриархалния строй.


Гатанките са едни от най-поетичните произведения на фолклора

като отражение на копнежите и надеждите на младите при мисълта

за задомяване и бъдещето изобщо. Те се осланят на установени

формули въз основа на практическия опит, а не на хрумване в мо-

мента.


В този широк кръг се движат афористичните жанрове на фол-

клора, създаден на село при известните политически и битови усло-

вия — пълен с поезия, красота, мисъл и устрем към хубав и честит

живот на трудова почва. През вековете тези жанрове остават жиз-

нени, плодотворни като правдиво и реалистично отражение на на-

родния живот и мироглед. В този сборник са поместени само част

от най-характерните произведения на тези афористични жан-

рове.


Цветан Минков


ТТойловици

и тгоговорКи


А бре, луди попе, видя ли ма конках ли са?


А вя вни, а бодни, не бидуат, треби да клаиш нога надзенгия. —

Прилеп.


А защо ми не казахте, че требало и на патиците да скинем

капу? — София.


А кой хоче боле, широко му поле. — Белоградчик.


А що баба сакала, оно и сънувала.


А бе аз нему ще му кажа, ама хайде, рекох, от мен да н'намира.


А бе то ще са мре, ами току здраве да е.


Авлигата е малка, а кога брани гнездото си, на усойницата

надвива.


Аврам, Исак — пълен дисак. — Закачка за лекия поминък

на поповете.


Ага гърми, та не лити. — Много приказва, нищо не върши.

Смолян.


Ага мене госпокь с врятишче, я тебе с торба. — Банско.


Ага се напне суримао да поигра, тога се здере тъпане.

Банско.


Агите с кола(й) ловят зайците. — От колай станало кола.


Агне са в чувал не купува.


Агнешките кожи са по-много на пазар от овчите. — Младите

по-бързо и повече мрат от старите.


Адет не е закон, ама закон става.


Адин, та никакъв. — Един, та непрскопсан. Смолян.


Адин, та чис(т). — Един, ама хуб^в. Смолян.


Аз баща си не вярвам, че тебе ли?


Аз бога мъчно вярвам, та на дявола ли ще ти вярвам?


Аз бърборя, мъж ми брътви.


63


Аз ви казувам грехо, не ви казувам грешнико.


Аз го карам по чаиря, а то бяга по баиря.


Аз го кръщавам, то пърди.


Аз го сякам, че е заец, а то било дзюмбул. — От една смешна

приказка по дряновския говор; тук дзюмбул е вместо мензил —

поща.


Аз му казвам, че съм ерген, а той ме пита:« Колко деца имаш? »


Аз му са разправям, а то ма и не керти.


Аз на тебе заповядвам, а ти комуто мож.


Аз на хайваните хака не взимам. — Вода не пия. а все вино.


Аз не зная как ходя, рекъл петелът, ама който е отдолу, той

знае.


Аз от зеле бягам, те ми зелник подлагат.

^Аз пия, тебе хваща.


Аз са отмичам, то са намича.


Аз си обръсвам мустаките и ходвам без мустаки за чудо (ако

ти го направиш туй).


Аз стигам оттука чак до булката (рекъл някой гост); и аз сти-

гам до ръжена (рекъл домакинът).


Аз съм таквоз цвете, който ма помирише, откапва му носът.


Аз там кравай не съм ти подложил — казват на тези, които,

като вървят, паднат и седнат.


Аз тебе ша та изпонаваксам. — Закана.


Аз ти повивам като вълк (ако излезе така).


Аз турски не зная, ама овните знаят. — Някой овчар закарал

овни в Цариград за продан на курбан-байрям; гърци поискали да

ги прекупят и препродадат, та заплашили овчаря, че като не знае

турски, не ще може да ги продаде, а той им дал горния отговор.


Аз ша постя понеделник, да не пости петък за мене. — Щял

да пости в понеделник, за да има що да яде в петък.


Аз го тегля към овата, то са тегли към гората.


Аз го уча на ум, а то си трън вади. — Нехае какво го поучават.


Аз да си плача, ви си ма водете. — Тъй думала булката на

сватбарите на път за зетя.


Аз да та питам, ти да не знаеш. — Отговаряй с «Не зная».


Аз да ти кажа плевнико, ти му търси вратата.


Аз жумя и продавам, ти си очите отваряй.


64


Аз за тебе трици бъркам. — Много си ми притрябвал, че чак

ще ти забъркам трици като на прасе.


Аз й казвам дюгеню, тя доземя иргеню.


Аз казувам на котката, а тя на опашката си. — Казали ня-

кому да свърши работа, а той заръчва другим\, комуто не при-

ляга.


Аз кога ходя, земята трепери — похвалило се магарето.


Аз, колкото можах, направих.


Аз ланска, ага, ланска съм. — Циганският харачер отишел

в едно село да събира от циганите харачите. Един от циганите ня-

мал пари да си плати харача и побягнал извън селото, та се скрил

под един мост. Харачерът като запитал за него, другите цигаци му

подсказали и той отишел да се разхожда уж и да го търси. Като

дошел на моста, циганинът взел да се навира в буренака. Харачерът

го съгледал и повикал: «Ей, излез оттам бре!» Циганинът взел

да се преструва на жаба и да квака, а харачерът рекъл: «Хич такава

голяма жаба бива ли бе?» Циганинът не стърпял и отвърнал:

«Аз ланска, ага. . .»


Аз ли съм туй, или не съм аз?


Аз ми се космите свиват на главата, а той му кефът иде.


Аз му казвам): «Добро утро», а той — « Що ма попържаш? » —

За опаки и неразбрани хора.


Аз му казвам): «Скопен съм», а той пита колко деца имам.


Ако ша умра, та ти на кол ли ша побиеш света — т. е. и ти ще

умреш.


Аз ще му го извадя на носът. — Ще му сторя нещо неприятно

за това, що ми е направил той.


Аз ще ти пошетам на сватбата, пошетай ми ти сега. — Аз на

сватбата ти с решето вода ще нося, с вила орехи ще ти събирам.

Аз ще умра, ама тъй лесно душа на дявола не ще дам.

Аз що зная, ти да знаеш, на баща ти гугла не му трябаше.

Аз що извлача, булката го изприда, — Преносно: каквото

нарежа, околните го изядат, а не остава ниа;о и за мене.


Аз я не искам кривината, ама кога я няма правината? — Кри-

вината и правината стигнали заедно до един хан. Яли и пили, кол-

кото искали. Кривината поискала сметка. Ханджията отговорил:

«90 гроша.» Кривината веднага заявила: «Много добре. Искаш 90


S Пословици, поговорки, гатанки


гроша, а пък аз ти дадох сто гроша; върни ми сега назад още десет

гроша.» Правината се засрамила и се скрила зад вратата. Криви-

ната викала и изкарала ханджията безчестен.Ханджията й дал десет

гроша — само да се махне — и извикал: «Правино, правино, где си?»

Чула правината зад вратата и отвърнала: «Тук съм зад вратата бе,

ханджи, ами кахво да те правя, кога и аз ядох?» Оттогава правината

и кривината се разделили и нямало да се сдружат до края на света.


Ай да му се не види и работата, и намерата!


Ай да са не пръкне! — Да би са не пръкнало!


Ай да са ощурее макар!


Ай какъв е арватин — т. е. псвлекан.


Ай какъв е арцоин — т. е. нечистоплътен.


Айдук го караа на вешилото, а он гледа па нещо да открадне.


Айдуците у сред селото, а они ги тражат по планините.


Аймана си оди; от пуста мърза невиден ке умри. — Прилеп.


Айран няма за пиене, а с кои ходи за пикане.


Ако аз съм крива, да потегли мъж ми за мене; ако той е крив,

нека тегли за себе си.


Ако баба лаже, трап не лаже.


Ако бе я срам, не би ои:ла там. — Копривщица.


Ако белата не наскочиш, белата ще та наскочи.


Ако беше работен, щеше да е имотен.


Ако би, би; ако не би — здраве.


Ако би се яло, то не би висяло.


Ако би слушал господ псетата, от небето сомуни биха валяли.


Ако би сяка муха мед брала, бръмбалът би набрал най-много.


Ако би търговецо се печелил, печелко би го нарекли, а не тър-

говец,.


Ако би щат хиляда, без попа са не сяда.


Ако би ще и н'ам кой си.


Ако бидам зет у ще еднаж, знам како да гувеам. — Прилеп.


Ако бидеш мост, секи ке те гази.


Ако биеш жената, ке биеш главата си. — Щип.


Ако биха сите магарета носили самари, самарджиите биха се

позлатили или — щяха в златни паници да ядат.


Ако бъде, да бъде. — Добро и хубаво, както прилича.


Ако бъде, да бъде, ако не — поврага!


66


Ако бъде рекъл господ — би ще.


Ако в гора вуци, ако в село — турци.


Ако в гора вълци, ако в черква — гърци.


Ако видиш мечката на комшия си в лозето, чакай я и в твоето.


Ако влезе крив, не излиза жив.


Ако влезе прав, не излиза здрав — от правосъдието, затворите

и тъмниците в Турция,


Ако влизаш с празни ръце в къщи, не та познава жената.

Или:


Ако влизаш с празни ръце в къщи, не са имай мъж същи.


Ако врачка познаваше, за себе си би познала.


Ако върви в колника, може да си дойде по-скоро; а ако пряком

пречне, не му се надявайте за скоро.


Ако ги поисках, не ги взех, я! — При пазаруване.


Ако главата не оправя краката, тежко на главата!


Ако го видиш, пиши го.


Ако го е взел, не го е краднал.


Ако го е господ дал, та не му е запис дал.


Ако го е ударил, не го е утрепал.


Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозорците.


Ако го имам, господ ми е помогнал.


Ако го имам, спечелил съм го.


Ако го тачиш, ще му повлачиш.


Ако го честта му не срещне, той не може я стигна никога.


Ако го не удържиш за гривата, за опашката не можеш.


Ако гониш два заеца, не мож' хвана ни един.


Ако гори на комшия ти къщата, тичай да гасиш твоята.


Ако да имаше сирене, направяхме попара, ама хляб няма.


Ако да имаше (чисто) брашно и (хубаво) масло, и моя баба знае

да меси тутманик.


Ако да не аресваше секи себе си, сички би се издавили.


Ако да носеха сите луди хлопки, желязото би станало сто

гроша оката.


Ако да паднеше небето, колко врабци щеше да затисне.


Ако да се боеше вълкът от дъжд, качул щеше да носи.


Ако да слушаше господ на гарваните молбата, всички мага-

рета биха изпукали.


67


Ако да слушаше господ на магаретата молбата, ни един самар

не щеше да има на света.


Ако даде господ — ще има.


Ако дадеш девет, ще вземеш десет.


Ако-дако не яде мляко.


Ако денят е къс, годината е дълга.


Ако до двайсет години човек не е млад, до трийсет не е умен,

до четирисет не е богат, никога вече не става такъв.


Ако доде дълго, реже го; акододе късо, нади го.


Ако домо ми е далеко, гробо ми е близо.


Ако дума тоз дувар, и той тъй.


Ако д^умаш нещо и не са чуваш, кажи, че си на воденица.


Ако е ага, на чалмата си е.


Ако е ага, цигански харацер не е, я!


Ако е брат ми весел, и аз съм весел; ако е на изет, и мен не

ми е добре.


Ако е вълкът лош, що ще овцата на урът му?


Ако е гнило, що ти е мило?


Ако е дърта, няма да се дърпа.


Ако е дърта, няма да я вардим, я!


Ако е дърта, тя ще яде пърта.


Ако е захапано, не е отхапано.


Ако е и стара (кобилата), не пада под товара.


Ако е изял дяволът млина, тепсията стои.


Ако е изяло кучето питата, торбата не е изяло.


Ако е мажот пияница, жената ке бйди мученица. — Придеи.


Ако е мъчно да даваш, по-мъчно е да искаш.


Ако е мъчно да се търпи, не е мъчно да се памти.


Ако е налутен, кой му е втесен?


Ако е насреща ти бубулечка, ти се бори като с мечка.


Ако е некой улаф, не биди му другар. — Прилеп.


Акоеподлъг, не съм само аз длъжен.


Ако е по ред, до-ще и мени редът.


Ако е попо пиян, дяконо е залян.


Ако е празна оката, не е далеч реката.


Ако е сила силовита, не е вековита.


Ако е стара, не е отвара да прокисне.


68


Ако е твое, ще е у тебе.


Ако е той магаре да рита, няма да стана и аз магаре да го

| ритам.


^ Ако е трявата покосена, не е изкоренена.


^ Ако е цар, с две глави не е.


? Ако е чер, опален пън не е.


'f Ако живеем на село, трева не пасем.


\ Ако загина от хрема, чумата хич да я нема!


f


* Ако заляга, ще му приляга.


л Ако знаеш как си минал, не мож' да знаеш как ще минеш.


4 Ако знаеш нейде да дават по-много, заведи и мене.


Ако и господ толкоз го познава, толкоз здраве да му дава.


* Ако играе мечката в махлата ти, тя ще дойде и пред дома ти.

Ако идеш по пчелата, ке те отведе на медо; ако ле идеш но


? бумбара, ке те отведе на лайното.


| Ако избесят майсторите, ти мърцина ще идеш.


^т Ако избесят майсторите, ти на права бога ще идеш.


Ако избиколи, по-скоро ще иде; ако тръгне направо — или

иде, или не.


Ако излъжеш един път, не ти вярват довека.


Ако има в кошарата, ще има в попарата.


Ако има в паницата, ще има в лъжицата.


Ако има вадеш (печалба), ке има и ядеш. — Прилеп.


Ако има век, ще намери лек.


Ако има закач, има и откач.

v Ако има калец, дал господ и водица.


Ако има кому да се покланяш, ще има кому да се осланяш.


Ако има наука, има и отука.


Ако има у хамбаро, ке да има и у брашнаро. — Рила


Ако има цвят, ще има и свят — казват жените за прането си


Ако има чума, та нема ли шума?


Ако имат хората злат качул, ние нашио (абенио) да го фърлим

(да го изгорим) ли? — Плевен


Ако имах сиренце, не ти исках катъчец.


Ако имаш време (дене) за губене, шахатин ставай.


Ако имаш горен господ, да си хванеш и долен.


Ако имаш долен господ, смиели ще та горният.


jft 69


Ако имаш зъби, хапи, доде не са те захапали.


Ако имаш луда крава, заколи я да не влуди и другите.


Ако имаш слуга, не прави го луга. — Преносно: зачитай го

като човек.


Ако имаш ти вино за проливане, аз немам глава за разбиване.


Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.


Ако искаш да знаеш де има хубаво вино, гледай де ходят по-

повете да пият или де се черпят циганите (джамбазите).


Ако искаш да познаеш челяка, дай му власт в ръката.


Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.


Ако искаш да ти се не свърши работата, предай я другиму да

я върши.


Ако искаш евтино, ти си купи ряпа и ще имаш три кяра: мезе

за ракията, гозба за паралията и тамян за в къщи. — Габрово.


Ако искаш мир, недей ходи в мир — т. е. по света. Калу-

герска.


Ако йе богат, да що? За себе си йе богат. — Прилеп.


Ако йе мома, нека си седи дома. — Прилеп.


Ако йе сиромаф, лели си йе весел. — Прилеп.


Ако йе той по-як, ти биди по-бърз. — Прилеп.


Ако ви кажа болката си, ще ви изкажа срамо си.


Ако казах, не отрязах. — При пазарене.


Ако казваш на секиго тате, тежко на майка ти.


Ако камик удари гърнето, тежко на гърнето; ако гърнето

удари камико, тежко па на гърнето. — София.


Ако корим, я не морим. — София.


Ако краката не слушат главата, тежко и на краката, и на

главата.


Ако късно съмня, тизе рано сгавай.


Ако лажам, да не се омажам — на шега. Прилеп.


Ако лажам, прав и пепел да се сторам со се челад. —Прилеп.


Ако лъже козата, рогата й не лъжат — т. е. избити са.


Ако лъже, лъжата е негова.


Ако лъже някой, за своя сметка лъже.


Ако лъже, няма да завърже.


Ако лъже, с лъжица ще са стърже. — Не ще има пари да се

бръсне.


70


Щ^'


Ако лето не даде, оно есен нема що. — София.


Ако ма не аресва, да ми не дава жена си.


Ако ма не щат в рай, в пъкъла ма с тъпан викат.


Ако ма не щат в рай, в пъкъла ми са молят.


Ако ма не щеш, аз тебе дваж.


Ако ме покарат, не че да ме уморат. — София.


Ако ма попържаш, бар с макам ма попържай.


Ако ма сънуваш, обърни възглавницата и аз да та сънувам.


Ако ме видиш уще йеднаж, да ме пишиш. -- Прилеп.


Ако ме сънуваш, превърни главницата и я да те сонвам.


Ако ме хватиш за брадата, ке те хванем за гърлото.


Ако медът е сладък, се не тряба да си преяда челяк пръстите.


Ако ми биеш сенката, кога ке ми биеш снагата. — Прилеп.

«Ако ми е брат, не ми е ортак на кесията.


Ако ми е весел комшията, по-бърго ке си я свършам рабо-

тата. — Прилеп.


Ако ми е враг, удари ща му крак.


Ако ми е дал дял, не съм го изял.


Ако ми е сватя, не ми е на коматя.


Ако ми се разсърди, ще си обърна кожуха наопъки.


Ако ми си годеник, та не си ми домовник.


Ако ми си кум, по-хесап бъди: кръстил ми си дете, изял ми си

прасе.


Ако ми си отнел песента, плачо не ми си.


Ако ми забранят да пел, не могат ми забрани да плача.


Ако ми не дават да пея, да плача кой ма спира.


Ако ми не дават по-голямата, ще ма моляг с по-малката

(дьщеря).


Ако ми се разсърди, ще си отпоря джобът за него. — Нямам

грижа. *


Ако можа, ще му се сложа. -- Ще му се отсрамя, ьакто умея.


Ако можеш трая на гладо, да печелим наедно.


Ако му държи — т. е. ако може, ако се наема.


Ако му държи кръсто. — Ако се надява на себе си.


Ако му е на късметя, той ще я връхлетя.


Ако му пазиш гащите, не можеш му удари гърбът о земята.


Ако му рекох, че не го посекох.


71


Ако му свети — т. е. ако смее да се яви.


Ако му стиска — т. е. ако посмее.


Ако му съм драга, стана ще му врага.


Ако му съм жена, робиня не съм му.


Ако му съм слугиня, та не съм му робиня.


Ако мъж ми варди механите, мъж ти що ще при него?


Ако накриво, не смеем от бога; ако направо, не смеем от бега.


Ако накриво, не смея от бога, ако направо, от дявола не мога.


Ако не беше мръкнало, не можехме сколаса (ошета).


Ако не беше онодината, она да ма отонодя, щеше да ме наоно-

дя — казала една мома за спасението си от ухапване от куче.


Ако не беше поревал като теле, отишел беше. — От приказ-

ката за оногова, който мислел, че като скитал много, много и знае,

та когато го нападнал змеят, скрил се под телето и поревал. •


Ако не беше поревал (като теле), отишел беше. — За един

скитник, който от страх пред змея се скрил под крава и поревал като

теле, а се хвалил после, че сторил това от много знаяне.


Ако не би било, не би стало зло.


Ако не би било, не ставаше зло.


Ако не би било свидно, не би било видно.


Ако не би зябнало, не би слана паднало.


Ако не би пестил, не би ни събрал.


Ако не би с молба, опитай с борба.


Ако не би са пърчило, не би са ни козило.


Ако не би спастрял, не би ни събрал.


Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове

(кореми) —т. е. ако не са жените да дават милостиня на калугерите

за опрощаване на греховете ич, не би имало с що да се гоят калуге-

рите и да отпускат мехове.


Ако не видиш злото, не познаваш доброто.


Ако не врие (вали), барем капи.


Ако не върни (вали), барем капи.


Ако не вярваш досто си, не си подлагай главата.


Ако не вярваш, иди, та виж.


Ако не вярваш, сам иди мери. — От приказката за Хитър Пе-

тър, от когото поискали да каже колко е високо от земята до небето;

той показал три кълбета с копринени конци и изрекъл тези думи.


72


Ако не е в тикви, то в кратуни.


Ако не е тъй, да стане ли тъй? — Като кука.


Ако не е хубаво, барем не е глупаво.


Ако не е хубаво, не би било барем ни скъпо.


Ако не завали, ще запършоли. — За дъжд.


Ако не заплаче детето, цица не му даваа.


Ако не знае да ти каже, ти не знаеш ли как ще? — За отно-

шенията към добитъка.


Ако не знаеш що е лято, не знаеш ли що е жежко?


Ако не зная да напивам, барем зная да попивам. — При напи-

ване за здраве или бог да прости от опитен човек.


Ако не изгори, барем ще цвърне — рекъл един, който се зака-

нил да запали морето с главня.


Ако не излъгва паницата, не излъгва лъжицата.


Ако не както щем, а то както можем.


Ако не крилце, барем перце.


Ако не кърпиш ветото, ново не носваш.


Ако не ми умиеш паниците, по-тлъста ще ми бъде чорбата.


Ако не ми помагаш, барем не ми отмагай.


Ако не ми пометеш, по на меко ще лежа.


Ако не мирише, барем не смърди.


Ако не мож* да си богат, кой ти бърка да си прав?


Ако не може да бъде някой хубавец и честит, както ище,

мож да бъде добър и почтен, както тряба.


Ако не може да каже, а то може да легне. — За преуморено

добиче.


Ако не можем, че му подложем.


Ако не може с правда, опитай са с брадва.


Ако не можем, както щем, нека щем, както можем.


Ако не можеш да търпиш, не можеш ли да са молиш?


Ако не можеш, не са залавяй.


Ако не можит чоек да бидит личен и богат, да за умен и честен

можит. — Прилеп.


Ако не огрее слънце, как ще си сушим дрехите?


Ако не посееш нещо, нема да ожънеш нищо.


Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.


Ако не рачиш, ще плачиш.


73


Ако не рукне, то ще бар покапа.


Ако не са познаваха, и сватове не ставаха.


Ако не са харчи, не са печели.


Ако не светне, не гръмнува.


Ако не си млат да млатиш, бъди наковалня да търпиш.


Аконесинагрозен, грозен нямадабъдеш.


Ако не си отвъдиш душманин, нема ни да имаш.


Ако не си приличаха, не са ни обичаха.


Ако не съм кумувала, барем през плет съм гледала.


Ако не съмва рано, ти подръни.


Ако не течит, капит. — Охрид.


Ако не хочем криво, не смем от бога; ако не хочем право, не

смем от бего. — Лом.


Ако нема век, нема лек.


\ко нема други крака за зимас, тежко му. — За бос човек.


Ако нема кокошка, то и сврака место хваща.


Ако нема на Божик бело, ке нема на Гюргевден зелено.


Ако нечеБожич каша, оно сакат дечинята. — София.


Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица.


Ако питаш за попу, питай кръмарю, а не клисарю. — Търново.


Ако попа попръдва, народа са насира. — Тур.


Ако поспестява, няма да му додява.


Ако са излъже, може да ти каже право.


Ако са търпи мъчно, ще са помни по-лесно.


Ако свинско не би яло, с бейовете би седяло.


Ако се ненавидиме, баре да се видиме.


Ако се омърсам, барем за агне печено да са омърсам, а не за

«едно яйце варено.


Ако се продаваа табиетите од лугето со пари, секой ке си ку-

леше. — Прилеп.


Ако си богат, секиму си сват.


Ако си гладен, вода искай.


Ако си чул, ке си на кон.


Ако сме денеска, утре не сме.


Ако сум стар, сам си и носам годиньето. — Прилеп.


Ако съм ти буля, не съм ти будка.


Ако съм црън, не съм циганин.


74


Аку съм я чакал да са ражда, няма да я чакам да са жени. —

Търново.


Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става.


Ако та е яд на българин, кълни го да стане хайдутин.


Ако та не стига сама честта ти, ти не мож' я стигна никога.


Ако ти държи.


Ако ти е слаб умът, да ти е як гърбът.


Ако ти отърва.


Ако ти си слободен, аз не съм слободна.


Ако тражиш попо, прашай у механата, па тогай у църква.


Ако умре сиот свет, ти тогай за оти си?


Ако умра аз, кой ще управя селото? — казувал някой самом-

нитен кмет.


Ако умра от хрема, чума защо е?


Ако умре агата, булата има друг в турбата. — Върху разпу-

щеността на турския народ.


Ако умре циганино (ковачът, налбантинът), жа го жели се-

лото. — Търновските села.


Ако уста немаш, ръце немаш ли? — т. е. не можеш да го над-

думаш, не можеш ли да го побиеш.


Ако хвалиш бога, нема що да загубиш; ако го хулиш, нема що

да спечелиш.


Ако (х)връкнат камилите по керемидите, какво ще правим

ние под керемидите?


Ако (х)върлиш зад себе си, ще намериш пред себе си.


Ако хулиш, кому ще накрулиш? — т. е. нагърбиш, накривиш.


Ако хулиш хората, ще похулиш себе си.


Ако ще би с кучка на оранье. — Лом.


Ако ще са лежи, да лежа аз, че ще ми шета жената; ако ще са

мре, да мре жената, че да зема друга. — Върху егоистите.


Аман викнах от него.


Ами маро? — казал циганинът. Когато известили на цига-

нина, че го направили цар, той питал: «Ами хляб (маро) отде ще взе-

мем.-1» «Хляб с колата ще ноеят» — му рекли. «Ама аз да карам

колата» — отвърнал той.


Арно е се да знаиш, ама не треба се да праиш.


Ат, сахат и жена назаем са не дават.


Атууте съ ритът, магаре^тъ теглет. — Нови пазар.


75


Ба, ще гледам за хубаво.


Ба, ще му гледам хатъра.


Баба ако лъже, диря не лъже.


Баба деда заборавя ли?


Баба деда по череши кликала, дедо й се чак по дренки откяи-

кал. — Ботевградско.


Баба е веща, ама не е вещица. — Отговор на тия, що казват за

някои стари жени вещици.


Баба е майка ти - Казват ннкои попреминали жени, кога им

каже някой «бабо».


Баба е като вулия, каквото й турят, се носи.


Баба за круши не се лажит. — Прюеп.


Баба знае и две, и двесте.


Баба знае и друга уличка — т. е. как да се отстрани от това зле.


Баба знае що бае.


Баба мамит, траг не мамит. — Олрид.


Баба не види купата, та ще иглата.


Баба си з^ае бабешката — т. е. по старому.


Баба си знае бабината -- т. е. нишо не знае освен това.


Баба за ум пари не дава, който иска, продава.


Баба правч, дявола са слави.


Баба стая каил и за гнили круши.


Бабата, кога бае, и со устата зяе. — Прилеп.


Бабината ти трънкина. — Казват томува, на когото с мнението

не са съгласни или не са задоволни от довода му.


Бабина хвалба, пълната торба.


Бабини баилки, дядови маилки.


Бабини деветини! — Нещо маловажно, за което не струва да се

мъмри някои.


76


Бабици та хванали.


Бабо, видиш ли дабо? — Не видим сину. — Бабо, видиш ли

деда? — Поназируем го, сину. — Щип.


Бабо, кабеха понудите? — Харни беха, сину, и за тия баби, що

си имаха костурки, по-харни си беха.


Баджанаците са на Макавея1 икрамосват.


Бадява и бащин гроб са не копа.


Бае си за бълхите. — Оговаря се, дрънка си сам.


Бай ми, бабо, да ма не среща мечката. — Казал някой на ба-

бата, що го канила да му бае да го не яде мечка, кога го срещне.


Балабан що дума, Буткода не знае. — Балабан и Бутко били

двама от първите поселници на Копривщица, в същото време и съ-

перници. Балабан бил едър и снажен човек, а Бутко бил дребно

човече, но по-дяволито, тъй че Балабан често силом решавал спорните

помежду им селски работи. Употребява се в случай, кога искат

да кажат, че което знаят по-силните (големците), не трябва да го

знаят по-слабите (по-долните). Копривщица.


Бан на баня не ходи, без бана2 се не ходи.


Бара си я баба, да не й потрябва.


Барабар Петко с мъжете и отрепката на пояс.


Баредае каменица, ами тя е сламеница. — От сватбарски песни.


Баре да съм го насън видяла.


Барем да съм го сънувала. — Казуват жените понякога за

оправдание.


Барем му надумах ся как, я.


Барим кажи, тогаз лъжи.


Барон ефенди, султан без гащи. — За сиромах, който се държи

на голямо.


Бахур е за през Коледа — т. е. кървавицата, яде се, кога колят

свинете.


Баща ми мехат и аз мехат.


Баща му го гони по високи гори, а той бяга по дълбоки до-

лн. — От коледарски песни.


Баща си иска да кръщава.


1 На 1 август.


s Медна пара, гологан.


77


Баща ти сега пръст яде. — Вместо пръст го яде, т. е. отдавна

е умрял. Банско.


Бащата е гост в къщи — т. е. не седи всякога все в къщи.


Бащата тегли от синовети, а майката от дъщерити.


Бащата тегли от чедата си и добрува при чедата си.


Бащин обич, на глед половин обич.


Бащин помен, бащин скомен.


Бащина благословия къща зиде.


Бащина благословия сина крепи.


Бащина клетва и кумова до девета рода гони.


Бащина клетва и майчина корен изсушава.


Бащина клетва запустява, а майчина дом изкоренява.


Бащина клетва сина закопава.


Бащина поука, синова сполука.


Бащино огнище, топло пепелище. — Банско.


Бе ти ще си париш кокалите, ами не знам кога ще е. — Закана.


Бе той не ще, ами токо да ставам аз. — От приказката за то-

пуза. Виж «Стани, топуз), донес вода».


Бега като дявол от кръста.


Бега като попарен.


Бегай, лошо, зло тестигло.


Беганова майка бяло носи, а Стоянова — черно върже. —

Обичай у българите беше, които носеха сокай, кога жалеят, да

привързват чер ширит под кружилото.


Бедице ле, несторена, доде не та струвах, не си ма бедяха.


Бедят ма, мамо, хората. — Бедиш са, дъще, сама си.


Бежан скача, Стоян плаче.


Бежанова майка не плаче, Стоянова плаче.


Бежте, крака, да бягами.


Без бога добро не бива, без него и зло не става.


Без бога и без слога, кажи, не мога.


Без божата воля и косъм не пада на човека от главата. —

Евангелска.


Без брашно — страшно.


Без време гост, от турчин по-лош.


Без възел въже по|-лесно са къса.


Без гайда сватба — същи помен.


78


Без гайда веселия, гола неволия.


Без Гдля каша не бива.


Без грош вред си лош.


Без два дни — три дни. — При несъобразителност. Върху

прибързан срок и криво пресмятане.


Без едене, без пиене сладки приказки не биват.


Без едного, без двама — на панаир за слама.


Без жена, без яма — т. е. незакърпен.


Без захмет не се яде мед.


Без здраве имот, омразен живот.


Без илье чоек. — Прилеп.


Без камик воденица брашно не меле. — София.


Без кандилница помен не бива.


Без книга челяк като сляп.


Без кривичко не може. — Виж «Ама на върхът малко кри-

ви чко».


Без кривичко нема правичко.


Без кошер пчели, с пепел ги соли.


Без луд се брод не гази.


Без мокри гащи раки се не хващат.


Без мъка няма наука.


Без мъки не до сръки.


Без място (без царство) не продавай юнашство.


Без наука нема и сполука.


Без нищо и майка на тейка не дава нищо.


Без пари да ми го дава, не го земам.


Без пари здраве, готова болест.


Без пара и в гроб та не турят. — Подмята се обичаят да турят

на мъртвеца в ръката или в устата по една сребърна пара.


Без пари и в черкова не ходи.


Без пари и син на баща гроб не копае.


Без пари на град, без нищо назад.


Без пари търговец ¦— бъзе да търга.


Без пари челяк и богу не е драг.


Без пари челяк, сам на себе си враг.


Без пари ум, готова лудост.


Без пари ум, на вятър думи.


79


Без прища не казано нищо — т. е. недадено заключение.


Без стар стопан, съдран тупан. — Копривщица.


Без стара дума, нито пред кума.


Без труд почивка не е сладка.


Без ум приказва, та кавга излязва.


Без ум приказва, та са поразва.


Без ум пойде, безумен си дойде. — Котел.


Без ум слугува, затуй робува.


Без ум търгува, та се зарар струва.


Безгрижна глава в градина расте.


Бездомник като духовник.


Бездомовен като овчер.


Безкостото кости троши — казват за езика.


Безпаричната болест е по-тежка от тежката болест.


Безсолни думи (и работи) — безцветни, безвкусни, галат.


Безсолно —трева — т. е. като трева безсолно.


Безумният и други избезумява. (Разумният и други вразу-

мява.)


Бей да съм, че гладен да ходя.


Бейчето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре,

ако би ще и в жълтица.


Бегот е бег и без пари, а магарето — магаре, ако ще има пари

с товари.—Македонска.


Беки го е майка ми родила, че да го мисля.


Беки е прела баба за него.


Беки с него свето ще се свърши!


Беки ще падне крушката далеч от крушата?


Беки ще превържа черни кърпи за него.


Беки ще роди крушата ябълки!


Бел снег църно сено не гледа. — София.


Бела бела води (ражда).


Бела малка, голяма — се бела е.


Бела отневиделица.


Бела с пари купена.


Белата скоро става.


Белее се (лъщи, блещи) като тиган на месечина.


Бележен като бял бивол в чердата.


Бележена овца е.


Бележил го господ — казват на човек, сакат в нещо.


Бели крака — желти чехли.


Бели пари за черни дни.


Бели пари зъ черни дъне. — Нови пазар.


Бели ръце, чужд труд.


Бели ръчички с чужди парички.


Белило и цървило, ергенцко слепило. — Прилеп.


Белите патки не са (толко) сладки. — Предубеждение у ня-

кои, че на черните патки месото било по-сладко. Говори се и като

поговорка по отношение на някои жени.


Белки ми е брат, да го жаля.


Белки ми е женин брат, да му чиня икрам.


Белки съм му пита брала.


Бело като пресно млеко. — Запад.


Бело като снег.


Бело лице, църно сърце.


Беля со пари си купи, за тоа се мачи. — Прилеп.


Бере зазъбици. — Ожида нещо, ревне му се нещо, а не му иде

до зъбите.


Бере лой. — В превратен смисъл, топи се, не вирее. Значи още

«тегли, страда». В същия смисъл: «Тя е помежду им; цъфти и върже;

бяла и червена.»


Бери пари за черни дни. — Чуе се вместо «бели пари за черни

дни».


Бесен гъз — кървав нос.


Бесете, пребесете ма, ха че черквата са минува. — Тука черква

значи събор в уречен ден, на оброчище в къра. Събират се, ядат,

пият (и уж се молят). За такава черква казал циганинът: да го пре-

бесят, и ще върви на черквата да яде.


Беснее като магаре от конски мухи.


Беше и лани снег. — Софийско.


Беше и нема го.


Бива, бачо, бива, ч'оти да не бива. — Заета от песен.


Бивол от муха не взема.


Биволицата е черна, ама бяло мляко дава.


Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото.


6 Пословици, поговорки, гатанки 81


Биволът би са надтичвал с фтичките, ама го е страх да са не

продъне земята под него.


Бие водата, да изкара масло. — Трепе се с невъзможни неща.


Бие го гъ. . . му, че е лаком.


Бие го умът му. — Виж «От умът си тегли».


Бие му набоят. — Тупа му жилата или сърцето.


Бие са като сляп пръч за празни ясли.


Бие самарят, да се сеща магарето.


Бие се като хала с берекетя.


Бий гъзенце, да не бият гъзище.


Бий добро — по-добро, бий лошо — по-лошо!


Бий жена си, бий главата си.


Бий кожухо — по-топъл; бий жена си — по-мила. — Кожухът

значи кожите за кожух, които, шибани, стават по-меки и държат

по-топло. Русе.


Бий го по краката, да не са бие по главата.


Бий го за иглата, да не му плачеш за главата. — Или като

се научи да краде и го обесят.


Бий желязото, догде е топло.


Бий зло, по-зло ще стане.


Бий самарят да носи товарът.


Бий Тодорчо майка си. — Тодорчо се представя като лош син,

който е за зло на майка си.


Бий циганчето, доде не е счупило тиквата. — Циганчета са

ходили по нивята като работници само да носят вода на жътварите.


Бийте са, не са карайте.


Бил съм в сито и в решето. — Опитен съм.


Бил съм и в голямо решето, и в малко сито.


Била на хорото, не видела гайдата.


Биле ли си яла, та си полудяла.


Били се две етърви, а и двете — свекървата.


Били се етървите, изпатила свекървата.


Билинй света. — Лъже света с билки.


Билки дири по баири. — Ходи празен.


Било во време оно.


Било и пребило. —Виж «Като че е било и пребило».


Било, когато бил вълко куче.


82


Било ли е някога, пак ще бъде докога.


БилО оно некога си. — София.


Било що било, на попова глава са сбило.


Било що било, търпи, кобило.


Бисера е малко зрънце, ала има голям почет.


Бистра водица, мкрна главица.


Бистро като боза — т. е. мътно.


Бистро като сълза.


Бит да е, че сит да е,


Или:


Бит да е, честит да е.


Бита книжка — пред царя, а небита — ни пред говедаря. —

Който се изучи на книга, макар и с бой, може да излезе и пред царя.


Битата крава мляко не дава.


Битио знае как боли, а сирота как се моли.


Битолски просяк — човек с корави очи.


Би-ще веднъж и в пъкъла панаир.


Бигще събор на бунище


Би-ще и в нашата улица празник.


Би-ще и на наше село сбор.


Бият го устата му.


Блага реч железни врата отваря.


Благатка Радка, че сякому сладка.


Благатко агне две майки бозае.


Благословено вино, проклето пиянство.


Благослови, попе, гумно без снопе.


Блажен и блажните. — Казват преносно на турците, както и

«зелен, зелените».


Блажени им ръчици, проклети им гъзици.


Блазе, кой зима, тежко, кой дава. — Казва се и противното в

преносен смисъл.


Блазе, който дава, и дваж блазе, който зима; тежко тому, кой

не зима, не дава.


Блазе, който дава, тежко, който зима.


Блазе й, че барим светува. — Живее честито.


Блазе й, че видела два света. — Водила два мъжа.


Блазе му, че е луд и прави какво ще.


83


Блазе му, че не му стига умът.


Блазе си му на той татко, що има челяд прокопсана.


Блазе тому, кого хвалят.


Блазе тому, кому бог помага.


Блазе тому, кому чест помага.


Блазе ти на пилафа, че без масло мазен.


Блазни го дяволът.


Блазни го Панчо. — Ще му се да направи зло.


Блещи се като котак.


Блещука ми на очити. — Казват жениг, на които не траят де-

цата, че останало само едно «да й блещука на очите».


Близнал от медът, не му излязва от умът.


Близо и не твърде — т. е. Далеко е.


Блъскай, блъскай, Германе, до попова нивица. — Герман или

Гърман, както се види, у старите българи бил митологически бог на

гърма и града, превърнат изпосле по съзвучие в християнски св.

Герман, когото и днес празнуват, за да не гърми и да не вали град,

тъй както празнуват и Власовден — 11 февруари — за воловете намя-

сто стария бог Велес. В едно село, като заваляло град, попът молил

Германа и му давал воля да бие и блъска вред наоколо, но като

дойде до неговата нива, да спре.


Блъснигабър. — Човек, който не гледа къде ходи и какво

прави.


Блъснидрян. — Тоже захласнат някой.


Боб и бобец — т. е. все боб.


Боб на опарки — т. е. недоварен.


Боб сял, боб ял.


Боб ял, боб изповядва.


Боб ял, боб сънувал.


Бобинд да е в яслата, че празна да не е.


Бог високо, цар далеко. — Няма кой да помогне.


Бог да прости. — Казват, когато е умрял някой или когато

поменат името на умрял роднина или близък приятел. Употребява

се също и когато става дума за нещо безнадеждно изгубено. Виж:

«Отиде за бог да прости»; «Дава, раздава за бог да прости».


Бог да го прости, дето е легнал.


Бог да ме пази от сиромашия и от простотия. — Прилеп.


84


Бог да прости винцето, разблажи ми сърцето.


Бог да прости женски кости.


Бог да прости мъртви души, на живите сити гуши.


Бог да прости него, а да свести нази.


Бог да прости стари мастори, че им са дали занаят на ръка.


Бог да те чува от туня-беда и от лоша среча. — С Радуй,

Брезнишко.


Бог да те пази от преправени светци. — Прилеп.


Бог дава, но в кошара не вкарва.


Бог дал, свети Илия взел. — Градушка унищожила посевите.


Бог е бог и пак има слог — т. е. предел както на добрината

ся, тъй и в яростта си. —¦ Казва се на неумерен човек.


Бог е над нази, черната земя под нази.


Бог милостив за секого и за нас. — С. Радуй, Брезнишко.


Бог му го е дал, ама не му го е записал — т. е. че ще бъде по-

стоянно честит и доброчест.


Бог с бога, а човек с когото се срещне.


Богат, ама парици си нема.


Богат е, ама е здрав.


Богат като мишка в долап.


Богатите ездяг, сурмасите в кала върят.


Богатити (ядат), кога сколасат, сиромасити, кога намерят.

Или:


Богатите, кога сварят, сурмасите, кога найдат.


Богдане, развали трапеза.


Богу се предай, търпи и трай (докрай).


Божа кравица — казват: 1) на мирен, незлобив и простодушен

човек; 2) на податлива жена, особено за калугерките.


Божата работа край нема.


Боже, боже, защо ти са наш'ти кожи.


Боже опази. — Вместо «Да пази бог».


Боже опази от захренски хайвани и от хаскьовски инсани. —

В Стара Загора в по-старо време е имало повече магарета, които c;j

били по май празни, т. е неупотребявани на работа и елободни,

та ходели да правят пакости. Също и хаскьойските турци ходели

повече без работа да пакостят.


Боже опази от туна беда, от пияна жена и бясна свиня.


85


Боже помози — обикновено казват при захващането на ка-

квато и да е работа.


Боже помози, мечка страх, мене не — казуват децата, кога

ще скьчат.


Боже прости, рано свести, кога петел на гноище и ний на ог-

нище — така казват понякога някои слугинки, а че и домакинки,

кога вечер заравят огъня и се приготвят да лягат, което показва,

че нямат желание да стават no-рано от кокошките.


Божи биковце — казват в дадени случаи на калугерите.


Бои са да не му измъкнат чергата изпод него.


Бои са да са не затрие на хората семето с него.


Бои се и от сянката си.


Бой до бога. — Тука се види да е останало от езическите вре-

мена и разумява се, доде прибегне до езическия бог, както е било

обичай.


Бой и поруга не се отвръщат.


Бой изпревара бие. — Който изпревари, той бие.


Бой има, ама акъл нема.


Бой са забравя, дума не може.


Бой се от бога и от мъжа си.


Бой се богу и от безбожния по-млого.


Бой се от еничерина, че и от циганина ли?


Бой се от мечката, че и от лайното й ли?


Бой се от тиха вода.


Боле голям залък да лапнеш, а не голяма дума да кажеш.


Боле да си вретенар, а не майци тъпанар — рекла една ци-

ганка сину си. Видин.


Болен ли съм, че ма питаш?


Болен обрича, здрав не дава.


Болерина на кон езди, а сиромаха пешом ходи.


Болерину на шията, сиромаху в кесията. — От песен. За ли-

сичата кожа.


Болерити телци въдят, сиромасити деца въдят.


Болест не кръви, а суши.


Болестта е най-голема сурмашия.


Болестта не ходи по гората, а по хората.


Боли го заб, та куца. — Банско.


86


Боли дупце от много. — Кога децата искат нещо много.


Болин Бошку зъ кукошкъ. — Нови пазар.


Болна жена — голяма незоля.


Болна лк си лежала, болни ли си гледала. — От песен.


Болнию се врича, здравию не дава.


Болно сърце не яде, кахърно си похапнува.


Болян са пита, на здрав се подава.


Болян се не пита — кани се.


Болян се пита, а здравият си иска.


Болярин, както знае, сиромах, както може.


Болят Неда пръсте, да не мъне гръсте.


Бонкина клашник къс, а без реснити дваж по-къс.


Борджот е по-лош и от волкот. — Прилепско.


Бори се като хала со берекет.


Бори се со злото и викни го на помощ доброто.


Борч каща не върти.


Борч каща разтуря.


Борч неплатен, грех непростен.


Борчлия до уши.


Борчлия ни сладко яде, ни сладко пие.


Боса ходва, та хорото водва.


Бостанджию краставици не продавай.


Бостанджията иска дъжд, а кирмидчията слънце. — За кого

да се моля, като и двамата ми са зетьове.


Бою му къс, езикю му дълъг. — Нови пазар.


Брада го наболо, он още си лиже сополо.


Брада Грозя не плаши.


Брада има и козата.


Брада краси, а не свети.


Брада краси, брада грози — т. е. на един прилича, на други не.


Брада сива, глава дива. — Предубеждение, че сивият косъм

показва упорит човек.


Брада царска, глава воденичарска.


Брадат турчин по-проклет.


Брадата дошла, умът не дошел.


Брадата му подранила, умът му окъснял.


Брадата му порасла, па му памег опасла.


87


Брадвата без топоришка не плаши гората.


Брадвата му сече и налево, и надесно.


Брала муха мед, потънала в оцет.


Брани, Дудо, брани, не си като лани. — София.


Брани, моме, кучетата. — Момък някой купил си по сборът

пръстен, отишел у момини и кучетата го залаяли, а момата излязла

да го отбрани. Той, за да си покаже пръстенът, изсочил ръка, така

както да се види, та я мяркал и думал й да брани уж кучетата.

Момата, която тоже си била купила нов гердан, дигнала и тя ръка

и потеглила през шията си, като казвала: «Ако щеш ма закла ей

през тука, няма да ги браня.»


Брат — брадва главата му. — Виж «Брадва главата му»


Брат брата не храни, ама се го брани.


Брат брата не 'ранит, тежко, кой го немат. — Още «Свой свое-

го не храни». Македонска.


Брат да ми е, не ще му се радвам толкоз.


Брат за брата залата.


Брат за брата не печели, ама се си го жели.


Брат за брата умира, ама и брата убива.


Брат за сестра милее, колкото меден съд държи топлината си,

а сестра за брат, колкото пръстен съд държи топлината си.


Брат ми да ми е душманин, а не чужд стопанин.


Брат ми да ми е душманин, че люцък да не е.


Брат милее за сестра, доде изстине меден съд; сестра 6paia

милее, дор изстине пръстен съд.


Брат на брата по-дълбоко очи вади.


Брат по брата, та и двата.


Брат съм ти, но и враг съм ти.


Братска злоба мяра няма.


Братски делили, та се избили.


Братя на две къщи, не са братя същи.


Братя сми, братя, ама кесиите не ни са сестри.


Брекнал. та пукнал. — Жени някои кълнат, като им каже ня

кой «бре».


Брои броеницити. — Стои празен, та гладува.


Брои ми стъпкити. — Следи ме накъде ходя.


Брои му къшеити. — Стои, та го гледа, като яде.


88


Брусът не реже, ама прави ножовете да режат.


Бръз като заяк.


Бръз кон се стига, бърза дума не може.

Или:


Бръз на вода не ходи, а жеден ходи.


Бръз на лъжица, тром на теслица.


Бръз като на воденицата долния камък.


Бръза като гущер въз баир.


Бръзглеят самсй пробива дупката.


Бръкнах му в гърлото. — Виж «Дигнах му мъжецът».


Бръкни в дупката, та извади зъмята.


Брътви неврели, некипели. — Говори несмислено.


Брътви си, като обран грък на купя.


Буин ли вятър повея, та ни думити развея. — От песен.


Булка са купува, чедо не може.


Булката и на коня (в колата) не са знае коя е.


Булката отребила едина кът, а в другия се нагнездила.


Булката се прозява, я не е спала, я не е яла.


Булчина е крава! а — рекла свекървата на синовете си, като

искали много мляко.


Буля ли си, булка ли си?


Бурата като сяка бура ще премине.


Буренар ли си — бурена си гледай.


Бутай да върви. — Карай, както можеш.


Бутка са по кюшетата като котка с вързани очи.


Бутна го в окото. — На болно място го погоди.


Бухтят бухалити вътре. — За празна голяма къща.


Бъди благодарен на каквото имаш, и ти си честит.


Бъди бръз да слушаш, а бавен да отговаряш.


Бъзнало го — 1) пояла го слободията за нещо; 2) турил ш>пе,

подскрежил се.


Българин, като забогатее, къща прави, а турчина — жени зема.


Българина си хваща сърцето с коприва, а гърка — с чироз.


Бълда като мишка в трици.


Бълхата се от слепият бои.


Бълхата, кога мажат, скача по стенити и се смее.


Бълшеви са с него. — Пипа го без сърце.


89


Бърбори ниврели, никипели.

Бърбори си като на усвес.

Бърбори, току да ми е.

Бърже боли, бърже бай.

Бърже попипало, бърже се пак фанало.

Бърз кон се стига, бърза дума — не може.

Бърза като вдовица на одър.

Бърза като поп за порязаници.

Бърза кобила сляпо добила.

Бърза освета, готова щета. — Трънска.

Бързата работа, два пътя работа.

Бъх не хваща, ама и не плаща.


Бъх Радньо чист мъж — казвала жена някоя на мъжа си.

Бъхти се, като вода о бряг.

Бъщи си ангелите. — Старае се.

Бъщи си главата.

Бяга като дявол от тамян.

Бяга и от сянката му.

Бяга като изтърван зайц.

Бяга като куршум.

Бяга като куче от щръкло.

Бяга като от въже — като че ще го беьят

Бяга като от чумата.

Бяга като опърлен.

Бяга като попарен.

Бяга като пощръклял бивол.

Бяга като препелица.

Бяга, та дим се дига.

Бяга усвет.


Бягай лошо, по-зло иде.

Бягай от себап, да не влезеш в грях.


Бягай от тогова, когото не е страх от бога и когото не е срам

от хората.


Бягами от дъжд, сполете ни град.


Бягат като от чумав.


Бягахми от вълци, налетяхми на мечки — на по-голямо зло.


Бягаш от добро, зло ше та сполети.


Бяж да бягаме.


90


Бял бивол да ми харижеш, пак ти черна не ставам.


Бял като на тенджерата дъното.


Бял като циганин.


Бял кон и луд челяк отдалеч личат.


Бял мъж, чер лъж.


Бяла була в празна кула.


Бяла Рада, червен Петко. — Преносно означава ракия и вино.


Бялата събота, черната работа. — Бялата събота наричат сир-

ната събота.


Бялка ядеш, Бялка мамиш. — Една стара умница баба месила

пита, опекла прасе и отишла да търси стареца си. Заключила къща-

та и скрила уж ключа. На пътя срещнала две циганки: «Хем, мари,

циганки н'едни, рекла, да не сте отишли у дома да ни изядете пра-

сето и питата, че ви поразата поразява. Стрела ще ва устрели, зер,

аз за вас съм месила пита и пекла прасе: ама аз нали съм скрила

ключът до прагът под камък!» Циганките, като чули «печено прасе»

и «топла пита» — щръкнали им ушите. Повървели из пътя малко

и като се затулила бабата, те се върнали, та отиват у дома й, на-

мярват ключа, отварят, задигват прасето и питата и — бърже да

бягами. Умницата баба не намерила дяда\ върнала се у тях и що да

види: няма ни прасето, ни питата; циганките им видели работ°та,

отмъкнали ги. Ами сега що да стори? Убива я дядо, като си дойде!

Подпретва се тогаз отново, месила друга пита; имали едно кученце,

Бялко го викали, зема, та закала кученцето и го опича, тамам го

опекла, и дядо си идва. Сложила му да яде, а тя тогаз да се случи

да я заболят зъби, затова зела хурката и седнала в къта да преде.

Дядо поял-поял, оглозгал едно кокалче и «къц-къц, Бялко», мамял

кученцето да му даде кокалче. А бабата, като предяла в къта, не

можала да се стърпи и да си мълчи, ами се обадила излечка: «Бялка

ядеш, Бялка мамиш.»Дядо я чува, като си бъбрела, ама не дораз-

брал и запитал: «Какво токо си брътвиш ти там?» «Нищо, нищо —

отвърнала бабата, — бая си за бълхите.»


Бялнал се като сняг на Стара планина.


Бяло книже, черни словя.


Бяло куче, черио куче — се куче.


Бяло (мляко), памук сякаш.


Бяло, ама чуждо.


Бясно куче и стопано си не познава.


91


в


В бащината си къща врата виждало ли е? — Казва са тому,

който влезе някъде и не затваря вратата.


В битка куршум не се дава назаем.


Във вода дупка личи ли?


В главътъ му вятър флязул. — Търново.


В голямата вода големи риби.


В гората вуци, в село турци. — Радомир.


В гората вълци, а в градът гърци.


В гората вълци, в черквата гърци.


В гората дялат, а в селото падат треските.


В гората дялат дръвьето, в селото падат иверьето.


В гората мечки, в селата вълци.


В делник — зелник, в празник — попарник.


В добра глава сто ръце.


В едно гърне плюят.


В едното ти ухо да влиза, от другото да излиза. — На това,

което ти казват, не обръщай внимание.


В земята няма вълци да ма е страх, че като умра, ще ме турят

в нея.


В каквито влезеш, такъв ще станеш.


В каквото се хоро хванеш, такъва игра ще играеш.


В камък стрела не е бела.


В конаците турци владеят, а в черквите гърци виреят.


В която къща няма дим, в нея няма и свада.


В малка вода едра риба не стои.


В малко село голяма врява.


В малко село челяк се не провдига.


В механата бил, вино не помирисал.


92


В много просо се не отбира.


Во море влегуваме, на планина изпадаме. — Велешаните оби-

чат да казват за себе си, като искат да покажат, че са способни и всич-

ко им иде отръки: «Ние велешаните во море влегуваме. . .», но из-

после са го усвоили македонците и от други страни, та казват: «Ние

македонците во мор. . .», като искат да кажат в общ смисъл, че са

човеци за в работа.


В морето дупка пробили.


В морето и мишка да пикае, файда е.


В морето с лъжица вода притуря.


В мъгливо (размирно) време не търсят телето под кравата, ами

йод волът.


В мътна вода лесно са лови риба.


В него има трески за деланье.


В него са кръсти.


В нужда са другар (приятел) познава.


В по-голям град по-много ум.


В по-голяма вода по-едра риба (се въди).


В понеделник —безделник, във вторник — потопорник, в сря-

да — не се сяда, в четвъртък — несвъртък, в петък — разпетье

(разпет петък), в събота — на баня, в неделя — света неделя, кога,

мъжо, да работя? — рекла някоя жена на мъжа си.


В понеделник се бръснат пиениците.


В пусто горе телелейско.


В пъг и баща,на син е другарин.


В равен път не си отбивай колата. — Не търси от лесно по-

лесно, да не си направиш омая.


В редък кал камък не хвърляй (да те не опръска).


В селото псета (турци), в гора вълци.


В среднощ да съмне, посред нощ ставам.


В сяка чорба меродия.


В сяко гърне и пипер.


В тиха вода по-високо поли дигай.


В умна глава сто ръце.


В Цариград живял, царя не видял.


В чаша да го пиеш — казват за хубавец човек.


В чужда къща си не простирай краката.


93


В чужда манджа сол не туряй.


В шега правдина не бива.


Вада, ливада, с комшия свада.


Вали като из ведро.


Вали като из ръкав.


Валят като на бясно куче камънье.


Валят като стадо на кърма.


Вам лъжа, мен истина.


Варвара вари, Сава го соли, Никола яде. — Говори се за праз-

ниците на 4, 5 и 6 (17, 18 и 19 нов стил — б. р.) декември. Както се

види, това е игра на думите с имената на светците и с биваемите

през тия дни служби и много ядения и пиения: от това и няколко

таквиз игри на думите с обичаите се срещат. Напр. «Сава и Варва-

ра — срала и вървяла», т. е. преяла (жена някоя) на службите и

като си отивала, вървяла и бълвала. Виж «Да разпуснем на Ни-

кулска дупка».


Варди като враната горния сноп.


Варди са да не настъпи мравята.


Варди са сякога за веднъж.


Варди са от чиляка, когото е господ белязал.


Вардя го като очите си.


Варена пченица ич нйкнуат?


Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак.


Вари го, печи го, па сурово.


Вариклечко — скъперник. Поговорката излиза от коприв-

щичани, които, като ходяли по чужбина на кяр и кога си гствяли,

купували си всеки особено меси и го туряли да ври наедно; всяка

мръвка белязана с особна клечка и всеки познавал мръвката по

клечката.


Варти го като чьорф ф доарву.


Варти са като госка в могла.


Вартй са кату пияна кукошка. — Търновско.


Вас набедили, нас окривили.


Вдява в безушка игла. — Занимава се с празни работи.


Веда го блазни. — Неположителен човек.


Веднаж бива лято в година.


Веднаж ма е майка ми родила, два пъти не мога да приказвам.


94


Веднъж, ама като мъж.


Веднъж да удрят челяка, били го казват.


Веднъж да хапнеш, гостен си, ще кажат, ама са току наяж.


Веднъж са наканил сиромахада тропне, и то за честта му, спукал

са тъпана.


Веднъж са случило евреинът да възседне кон, и то излязло

събота.


Веднъж тиква на вода, два пъти тиква на вода, трети път —

без вода и без тиква.


Веднъж ходи баба за дренки (дваж не ходи).


Ведро като чисто сребро.


Веков ет скала, едни лугье се качуват, а друдзи слегуват. —

Прилеп.


Венчай, куме, често не уздишай; я не сдишам, само сърце

сдиша. — Трънско.


Верен слуга — десна ръка.


Верен слуга — здрав ключ.


Вересия, гола шия.


Вересия, празна кесия.


Вета баня, вета копаня. — Турска.


Вета глава, вета гугла.


Вета крина, ново дъно.


Вети лайна не ги раздигай да смърдят.


Вето кърпи, конци хаби; старо либи, денье губи.


Вето село нов адет.


Ветре, Петре, не духай внетре. — София.


Ветрее се по гората.


Ветър вати, ветър пущи. — Прилеп.


Ветър го веит, роса го росит. — Прилеп.


Ветъх грях, ново покайване.


Взрял са в мене, като че ща ма купува. — Тетевен.


Ви ядете киселото, а нас хваща скомината.


Видела камилата уши, побарала рогои.


ВидеМързю, оти нема що да яде, и,почна да работи. — Прилеп.


Види баба иглата, а не види купата.


Види го во лицето, оти му е весело сърцето. — Прилеп.


Видин далече— казват на оногова, който казва: «Ще видим.»


95


Видите ли ма селяни? — попитал един поп, като се затулял

зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. «Едвам та

видим, дядо попе» — отговорили селяните. «Догодина хич да ма

не видите» — рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязани-

ците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го

няма никакъв.


Видиш ли мътна вода, не я гази.


Видиш лицето, не видиш сърцето.


Вйделъ нъ слепию ино уко и негу съ мъчи дъ извади. — Нови

пазар.


Видели у Слепча едно око и него искат да му го извадят.


Видехте ли кому кукна кукото? — Двамина шопи се връщали

от пазар към село и седнали под едно дърво да си починат, ама били

и двамата понакадени. Между това една кукувица прелетяла над

дървото да кацне; но като видяла, че има хора, кукнала и заминала.

На това пияните шопи взели да се препират. Единият викал: «Мене

кукна кукото», а другият викал: «Йок, на мене кукна.» И в тая пре-

пирня се скарали, скочили да се бият. Пристигнали и други от се-

лото им, мъчили се да ги погодят и примирят, но не могли. Станали

шопите да идат на кадия, да му кажат и той да присъди кому е ку-

кнало кукото. Отишли. Кадията видял каква е работата, като му

разправили, и намислил да се възползува. «Дайте, рекъл, тука по

едно меджидие, да видим, аз ще позная кому е кукнало кукото» —

и шопите дали по едно меджидие. Кадията погледал-погледал ме-

джидиите, па ги турил в джеба си и казал: «Видяхте ли сега кому

кукна кукото, то за мене кукнало, ама вий не сте разбрали. Хади

сега идете си, че други път слушайте по-хубаво и не се кар лте за

людския късмет.»От това е белким, дето, кога кажеш на шот «Куко,

шопе», много се сърдял. Някои пък казват, че било това, дето по

Цариград, кога играяли, най-подир си удряли калпака у земята

и викали «куку».


Видя аз какво ти е добрутрото. — Познавам за какво обикаляш.


Видя парите готови, че са смее. — Хитър Петър дължал ня-

кому си. Длъжникът ходел няколко пъти дома му да го търси и не

го намярвал. Веднъж затекъл момичето му у дома и го попитал:

«Къде е баща ти?» То се усетило защо търсят баща му и рекло:

«Отиде до трънето, дето ходят овцете, да събира вълна, да я донесе,


96


да я опредем, да изтъчем шаяк, да го продаде, че думаше да дава

някому пари, невям на ваша милост думаше да ги дава.» Длъж-

никът, като чул това, поусмихнал се, а момичето казало горните

думи.


Видял на пръста си бучка сиренце, тръгнал мандра да търси.


Видяла баба иглата на купата, а купата не видяла.


Видяла баба щипано, а че иска и хапано.


Видяла вода свекървина риза — т. е. неопрана никак.


Видяла два свята — казват за оная, що не излезе мома или

която се е дваж женила.


Видяла жабата, че коват бивола, и тя навирила крака.


Видяла камилата уши, ама иска и рога.


Видяла мома смешно, насмяла се грешно.


Видяла Неша, че са смеят децата на харманът, разсмяла се

и тя в хаванът.


Видяла се свиня до колене в лайна.


Видяло са в чудо. — Стреснало се за състоянието си.


Видяло теле пещ и го сякало мънастир. — Ловеч.


Видяло хубост, та бегало.


Видяно село водач не иска. — Тур.


Видях си честта от един мъж (да не виждам още веднъж).


Вие като куче на път.


Вие се като змия в кошница.


Вие се като лоза. — Смолянско.


Вие се като шиблика. — С. Радуй, Брезнишко.


Вие му свет в главата. — Банско.


Вие ядете ягоди, а нас хваща скомина.


Виж му ума, че му купи гайда.


Виж слугите, не питай за господарят.


Вижда карфицата, а не вижда спицата.


Вижда сламката у чуждото око, а не види гредата у своето. —

Пернишко.


Вижте сега, че имам рога. — На тия, що искат да се хвалят с

ксето им причинява срам.


Вика като поляк. — Прилеп.


Вика като из батлак.


Вика като протогер, — В малко някои села и особено в Котел


Пословици, поговорки, гатанки 97


протогер казват на кехаята. Във всяко село имаше по един селски

кехая и кога потрябваше нещо да се съобщи, излизаше обикновено

на някое гноище или на някое по-високо място, та викаше да съоб-

щава заповедта и да известява, каквото е нужно да се знае. По се-

лата тогава нямаше дюгени или ханища на всяко място, защото не

можеха да изкарат на глава от турците, които ходяха по селата, та

ядяха, пияха и не плащаха. Като додеше някой турчин в селото,

стражар или пътник, кой и да е, иска ли да остане в село да нощува,

ще извика: «Кехая!», и кехаята, дето е, ще дойде при него и ще го

поведе да го заведе на някоя къща на конак, да го гостят и да нощува.

Това се считаше като обща селска повинност и кехаята, дето го заве-

деше, не можеха да го не приемат. Кехаята гледаше наспоред госта

и на такава къща го завождаше; при това помнеше де е водил скоро

гости и изреждаше къщята наред. Разумява се, всякога по-имот-

ните или тъй наричаните средна ръка селяни, те повече отдяваха.

Кехаите повечето бяха цигани, защото турците гостье често ги по-

бийваха за добър и поволен конак; а пък за да се уплашат домаки-

ните да им правят икрам, също постъпваха, даже твърде често и с

домакините и на утринта ставаха и си заминуваха, без да плащат

нищо. Така без нищо ходяха празните турци от градовете на пре-

храна по селата и повече притесняваха селяните да ги гощават с

кокошки и баници. Во време на война това биваше и в градовете,

но повече гледаха да са по селата, дето правеха много по-големи про-

изволи, даже искаха дишхакъ, т. е. плата, задето си морили зъбите

да ядат.


Вика като под земята.


Вика като през гърне.


Вика като през калпак.


Вика, като че го колят.


Викай го на сватба, да ти каже «и догодина». — Догодина каз-

ват обикновено, кога напиват и благославят на кръщене, т. е. «до-

година, наскоро да имаш и друго дете», което се счита за благопо-

лучие; а да кажеш на сватба «и догодина», ще каже да ти умре же-

ната и догодина пак да се жениш, което е нежелатно.


Викайте попо да му чете. — Значи, побъркал му се е умът.


Викал вълка да му варди овцете.


Викал гости, седнал да се пощи.


98


Викал ма гост, да ма учи на пост.


Викали магарето на сватба — или вода, или дърва нема. —

Трябва да знаеш на какво си способен и на що те призовават.


Виках, виках, дявол не се обади. — Нямало никой.


Вина има, виновен няма.


Вино баба весели (от виното са тез белц).


Вино виновато.


Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата,

а на тата и колата. — Ссфия.


Вино, винце, хубаво имце, снощи си ме било, сега си ми мило.


Вино, винце, хубаво имце, кога се лозе копа, я из роветини

се хопам, кога се лозе реже, я от него далеко бежим, кога рече во-

зилница скръц, и я у кесию пръц. — Трън.


Вино голо, ти продаде на тато воло. — Ссфия.


Вино като вода. — Слабо.


Вино от лоза, мляко от коза (човек от човека).


Вино сладко, гърло гладко, аз го не рача, то се на влача.


Вино с пяна, ракия без пяна пий, хляб с дупки, сирене без

дупки яж.


Вино, сякаш оцет. — Кисело.


Виното е за пиенье, жените са за либенье — казват някои

неженени.


Виното е за пиенье, жените са за биенье.


Виното и баба подмладява.


Виното и дяда разиграва.


Виното и мъдрия влудява.


Виното и умнио изумява.


Виното комуто влезе в главата, той са върти на тавата.


Виното мерише на дувар.


Виното не седи в главата, както в бъчвата.


Виното не седи мирно.


Виното не чини, винарката по чини.


Виното прави и везиря резил.


Виното рекло: «Копаят ма, живо ма закопават, ровят ма, от-

равят ма, обрязват ма, ломят ма, вържат ма, рахат ми не дават,

като узрея, с крака ма тъпчат, наливат ма, разливат ма, затварят ма


99


в тъмница, с железни обръчи скована, и аз се търпя, ама аз кога

вляза някому в главата, и той ще види що има да си пати от мене.»


Виното рекло: «Мене ма мъчат, ама и аз ги мъча.»


Винцето кисело, ама сърцето весело.


Вири глава като хайгьр.


Вирнал глава, не види къде стъпва.


Виси злато, зло ти дошло.


Виси като кантар топузу.


Виси като капка на лист.


Виси като катанец на порта.


Висок каго топола.


Висока е тополата, ама свраки сераг по нея.


Високите дървета лесно падат.


Високите са слуги на ниските. — Най-прякото значение е,

че кога ниските човеци не стигат да вдигнат или снемаг нещо, те

карат на това по-високите. Но казва се и в смисъл, че високите, т.

е. по-горните, големците, са длъжни да бъдат услужливи към по-

долните.


Високо върка, а ниско каца (пада).


Високото полита, ниското се заплита.


Витосай са! (Махни се!) — Миладинови, Дебьр


Вихра и Прихра на едни кола се возят.


Вкиснал се, като че му е длъжен сияг свят.


Вклечило се на леда — вала му. Оклечила се на баба — ула й.


Вкоравил са, та са чак забравил.


Вкрапсало ли са е? Ня.ча прокопсия от него.


Власите на края се давят.


Влачете ма, аз нека си плача.


Влачи го подире си като съдран цървул — кога види някого,

който не му е потребен.


Влачи се като мъгла без вятър.


Влачи се като пребита зъмя.


Влачи се като пребито куче.


Влачи се ко лужна (ливадна) змия.


Влачи си въжето подиря си. — Заслужава да се обеси.


Влачи си опашката подире си. — Води жена си и децата със

себе си.


100


Влачи я подире си като писана (шарена) торба.


Влашка месечина. — Слънце, съмнало.


Влезъл в лозьето и се мръжди на гроздьето.


Влък от дюкане не зема. — Грабител от вик не взема.


Влък се на поръки не храни.


Влък се от мешлина не бои.


Вляз в циганчетата и избери най-бялото.


Влязвал е в сито и решето. — Изпитал е, опитен е.


Влязла като муха в мляко.


Влязла му в очите. — Харесала му.


Влязла му муха в главата.


Влязъл като в небрано лозье.


Влязъл му бръмбар в главата.


Влязъл му под кожата.


Влязъл в чужди поливки. — Другиму били нещо гневни, то

той на този час се намерил, та изтеглил за него. Поливки — от по-

ливам. И сега още в някои градове врачките варят разни бурени и

поливат с тях някои болни, за да ги намрази и остави злината, коя-

то се е влибила иковнала в тях. Болните ги поливат нощем, в потай-

но време, на кръстопът и който влете в тези поливки, него под-

хващали сладки и медни или злината.


Вместо вежди да направи, очи извади.


Во Бугария няма ангария.


Во огон се фърли, само да му угоди. — Прилеп.


Во по-голем град, по-голем глад.


Во Прилеп маймун не играт.


Во Света гора во пости и пес пцойсуа отглади. — Прилеп.


Воарба гроздье ражда ли, та и от него хубавец да излязе? —

Смолянско.


Вода без сайбия не бива. — Суеверните вярват и казват, че

всякой извор, кладенец, вир имат местни стихии, хали, лами или

змейове, русалки, самодиви, които ги владеят. Всяка вода има свой

стопанин.


Вода вьз баир не върви.


Вода газя, жаден ходя. — Дстолкова съм се забравил.


Вода гледа, за огън приказва. — Несъответно.


Вода да е, от гижа да е. — Нека е сл^бо, че да е вино. Видин.


101


Вода донела, вода отнела. — Щип.


Вода и жена накъдето ги поведеш. — Казват, че водата, като

чула тези думи, не рачила да слуша и се изгубила.


Вода и огън са добри слуги, ама са страшни господари.


Вода и огън хатър не гледат.


Вода като сълза чиста. — С. Радуй, Брезнишко.


Вода като ракия. — Бистра, хубава, лека.


Вода, ливада — со комшия свада.


Вода не му дават да пие. — От завист или ненавист изключват

го от всичко.


Вода, огън и жена — страшно са зло.


Вода се назад не врача, ни се заем дава. —С. Радуй., Брезнишко.


Водата върви, дето си намери учурума.


Водата всичко измива, лошо име не може. — Стара Загора.


Водата всичко изпира осем1 черно лице и лош язик.


Водата го отнесла. — Станало зян.


Водата е дадена за биволите, а винцето за човека.


Водата и злобата няма да се свършат на този свят.


Водата като я докараш на терзията, накъдето я потеглиш.


Водата пере всичко освен срамът.


Водата отдето са размъща, оттам са и обистря.


Водата се води като жена.


Водата си намира пъто.


Водата спие, душмано не спие.


Водата тече пак вода, тревата расте пак трева. — От песен.


Водени гаки ядат риба, а суи не.


Воденица без два камъка брашно не мели.


Воденица — живеница. — Постоянна грижа и главоболие.


Воденица мели, нищо не съмила. — За човек, който много

дрънка, а нищо не казва или не прави.


Воденичерски камък не е ли? — Някой баща цар имал голям

мерак да изучи сина си на всичко, а той му май не вземала главата.

Дал го на един философ да го изучи. Той го изучил, каквото знаял,

и го завел пред баща му да го изпита. Най-напред подкачил да го

пита на аритметика. Баща му си зел пръстена в ръка и попитал

какво има в ръката си; той писал и питал и иай-подир рекъл: «Нещо

Осем и сем — освен.


102


околчасто, на средата с дупка е в ръката ти.» «Познай де какво

е.» Той вил горе, вил долу, не можил да каже какво нещо е туй

«околчасто нещо, на средата дупка». Бащата, като не можал да тър-

пи повече, рекъл: «Воденичерски камък не е ли?» Тогази той

се заловил да разправя, че е воденичерски камък. Баща му рекъл:

«Ами как се е събрал той в ръката ми?» А даскалът му казал:

«От туй повече не мож'научи, защото научи мурафетът, ама да раз-

мисли какво е в ръката ти, то са не учи от даскал.»


Воденичерска кашлица.


Воденичерски камък, колкото повече мели, толкоз по-тънък

става.


Воденичерски котак.


Водете ма, дето щете, само при по-голям от мене не ма завеж-

дайте — рекъл един цар, когато го водяли в едно село да го конду-

рисат; то показало, че дето има малко дете, да го не завеждат.


Води подире си цела глотница.


Водим Аврама за брадата, кабранът му на главата. — Поди-

гравка на поповете и на черковното пение. Пеят го на угощение,

кога камаросват някого да го пог|ят.


Водим кумата, няма момата.


Водица, мирна главица.


Водят го като млада булка.


Водят го като невеста пред кум. — С. Радуй, Брезнищко.


Водят го на свети « крепки ». — Пиян и го прикрепят.


Водят го със салтанат. — Жандари го карат.


Войната на един понася, а от други отнася. *


Войник не е волник.


Войска не е чума да те стреля, а ти да не стреляш.


Войска не се чака пред вратник.


Вол без рога. — За див, прост човек.


Вол добър, само рога няма.


Вол, който не шувърка, не го бодат.


Вол се върже за рогата, а па челяк за устата (за язика).


Волк пастърма не чуа.


Волко на пазар не оди. — Прилеп.


Волен не е болен, да му гледаш хатъра.


Волно от болно по-лошо. — Болното оздравява, а волното

никога. .


103


Воловете да бия, кисията си ще бия; жената си да бия, главата

си ще бия. — От песен.


Воловете не реват, а колата скърцат. — Тур. Вместо да се

оплакват воловете, че им е тежко да влачат колата, други, които

нищо не теглят, те викат отстрана.


Воловете орат, а коньете ядат.


Волът го закарваш да го напоиш, ама зорлен не можеш го на-

кара да пие.


Волът рие, ама зад роговете го върля.


Волът рие пръстта с рогата си и сяка, че я фърля на небето,

а тя пада на гърбът му.


Воля божия, съд царев. — Книжовна.


Волята разваля добрата жена.


Вонеща рлба мащерка иска. — Преносно за жена, когато

много се гизди и се прави с белило.


Вонещо месото, че го не стига котката.


Вониш пръсто, не вониш, свой си (своя воня си).


Впикават ми се глистье. — Казват, кога види и си помисли ня-

кой нещо за ядене, а понякога и кога му призлява, та му се на-

пълват устата с лиги.


Враг на врага псалтир не чете.


Вран от място, сокол на място. — Русенско.


Врана на врана очи не вади. — Еднородните и едноверните не

си правят толко пакости, както на иноверните и иностраните


Враната гълъб не стая.


Врано, врано, вранчице, на ти коскин заб, дай ми сребрен. —

Казват децата, като хвърлят извадения си зъб на покрива.


Врат из него като червеи. — За дяволиите или мръсотиите.


Вратът ми от влакно (косъм) по-тънък. — Азиатска мета-

фора, за да покаже, че твърде лесно е господарят да откъсне или да

отреже главата на оногова, комуто не доверява. Превод от «Бойнум

кълдан индже».


Вратът ти скършам, че хатърът ти не прекършам. — Виж

«Главата ти счупям, хатърът ти не счупям».


Врачанец, дето пикне (там), трева не никне. — Говори се изоб-

що за лош, газеп човек, но предавана на врачаните съм я чул от

прессв. Иссифа Соколски. Впрочем тази пословица е много стара:


104


още за Атиловото свирепо високомерие са казвали, че дето стъпял

конят му, там трева не никняло. И сега общото употребение казва:

«Дето стъпи кракът му, трева не никне.» В тази форма, както е тука,

не ми се е случвало да я чуя от другиго освен от поменатия, види

се обаче да се е употребявала, ако вземем пред вид буйността и сви-

репостта на врачаните в турско време, тяхното стременье към ко-

лонизация и неприязненото, грубото им отношение с туземните жи-

тели.


Връща се като куче на бълвочът си. — Книжсвна.


Вре се като червиво куче из базак.


Вред те търсих, дядо попе, нямаше та. — Ами удома пита ли? —

Сал у вас не питах.


Време печели, сила печелиш.


Времето е стар учител.


Времето и бог са всемогущи. — Книжовна.


Времето, каквото отнесе, назад не го връща.


Времето както ни научи.


Времето като през марта.


Времето мокри, времето суши.


Времето църни, времето бели. — С. Радуй, Брезнишко.


Времето през марта като малко дете.


Времето пътник не спира.


Времето само град гради и времето го пак разгражда.


Времето са с време минава (убива).


Времето си върви, нам ни се куси — т. е. наближава смъртта.


Времето сламата продава.


Времето фърка и никога не се завръща.


Времето челяка краси и времето го пак коси — казва се и«грози».


Времето челяка не чака, челяк чака времето.


Вречеш ли са, стой си на думата, не си ли са врекъл, не да-

вай дума.


Врещелник не е печелник.


Врещи като ере (коза).


Врещи, та се обажда на вълка.


Врещи, та си глава кине. — С. Радуй, Брезнишко.


Ври ми задникът кисело за него. — Не съм толкова плавнала

за него.


105


Ври, Керо, петело, у чичови за огън. — Кера казвала, че пе-

телът ври, а кога я потърсили, тя отишла у чичови си за огън,че

¦огънят бил изгаснал.


Ври ми на гърлото — казват някои, когато яденето им не се

още смляло.


Вря-ка-ка! Вря-ка-ка! Умря попа! Умря попа! Де да го за-

ровим? Де да го заровим? — Тук, тук, тук! — Така някои предста-

вят значението на жабешките крякания, като залъгват децата н

особено когато ги пощят или да им мият главите, а те не дават.

Плашат ги още, че ако не дават да им чистят въшките, като се умно-

жат, ще изплетат въже и ще завлекат децата в реката при жабите.


Вряк да викаш, кряк да викаш, пари съм дал, ще те ям. —

От приказката за оня селянин, който си купил ахтопод да яде, а

то било жаба.


Врял е в малко и голямо гърне. — Случвал се натясно и на-

широко.


Вряла пущина в щърбо гърне. — Нещо, което не заслужава

да се говори за него; нищожно събитие.


Все добро даде господ.


Все нещо (нешчо^ си има времето.


Все от един дол дренки.


Всяка сила е до време.


Втасал и прекиснал — казват за някои, които не са узрели,

не им е стигнал умът. На присмех още, че не само умът им не дошел,

ами няма и да дойде.


Втасал му г. . . (за прясно мляко) — т. е. не е човек за женене.


Втелява се —т.. е. прави се на теле, че не се досеща и не се до-

зема уж за нещо, и си мълчи.


Втресло го тригодишната.


Втрива се като калпав бан в хиляда.


Втурка се като малко дете на цица.


Втурнали се като стадо на кърма.


Вуйчо е и днес тука, и утре. — Брат отишъл у сестра си на

гссти уж, па току си закиснал и не му се отивало. Тя нагласила де-

цата си да му кажат: «Хайде де, вуйчо, нали ще си ходиш?» А

той им казал, че вуйчо е и днес тука, и утре. Тя нагласила да вземат

уж да се надскачат навън из прага и като скочи той навън, те да


106


блъснат вратата и да го заключат отвън; той приел да се надскача,

ама извътре.


Вчера боб (ядохме), днес бобец (ще ядем).


Вчера обул гащи и днес — незнаш ти.


Вчера Петко, днес Пометко.


Вчера се окучило и днес забауцало.


Вчерашно копиле и то ще ми са кордисва.


Вчерашно лайно и то ще се размазва.


Вчетвориха ми се очите.


Вчудва се като младо ере на нов сняг.


Въвира се като червив.


Въгърци има в задника му. — Не сяда на едно място, не стои

мирен.


Въдят се като бръзглей.


Въжето прояда камъкът.


Въжето (черно беше) избеля. — Узна се работата.


Въз обесен въже не окачай.


Въз тъпан и брецало. — Видин.


Възел възла държи.


Вълк качул не носи.


Вълк куче не става.


Вълк му пасе овцьете.


Вълк му пътят препречил.


Вълк наблизо пораза не прави.


Вълк пастърма не прави.


Вълк слама яде ли?


Вълк тамазлък не държи.


Вълк са на поръки не храни.


Вълк са от мешлина не бои.


Вълкът варди агнето от лисицата, да го изяде той.


Вълко сам си върши работата, затова му е дебел врато. — С.

Радуй, Брезнишко.


Вълко си е сам сайбия, сам кадия. — С. Радуй, Брезнишко.


Вълкът видим, тогава ръжье търсим.


Вълкът викнал: « Хайде пребесете ме надве-натри, че попо-

вите кози минаха.»


Вълкът все сурово яде и пак вратът му е дебел.


107


Вълкът доде е жив, опашката му не се мери.


Вълкът, дето изяде магарето, четиресет дена татък обикаля.


Вълкът, дето конакува, пакост не прави.—С. Батак, Пещерско.


Вълкът и от броените овцье яде.


Вълкът и четено стадо яде.


Вълкът крив, че разкъсал овцата, ама що ще и овцата срещу

него!


Вълкът козината си менява, търсата си не менява.


Вълкът куче не става и га си длака менява. — С. Батак, Пе-

щерско.


Вълкът куче става ли?


Вълкът му пасе овцете.


Вълкът носи името, лисицата си върши работата.


Вълкът носи прекорът, а лисицата прави гюрюлтията. — С.

Батак, Пещерско.


Вълкът около леглото си пакост не прави.


Вълкът около село опипом слази. — С. Радуй, Брезнишко.


Вълкът пастир става, колкото и циганин орач. — С. Батак,

Пещерско.


Вълкът плаче за мъгливо време.


Вълкът стрижали, той за овцьете питал.


Вълкът яде и сурово.


Вълна влачи, дреб не рачи.


Вълци го яли.


Вълци има или по пътя, или из улицата. — Кога пращат ня-

кого някъде и той гледа да не иде или не ще сам да иде.


Вън лице, вътре трици.


Вън от ръкава ми, па ако ще и на баба ми.


Върба грозде ражда ли?


Върба дърво ли е? Сиренье гозба ли е? Овчар либе ли е? Калу-

гер чувяк ли е?


Върбата родила маслина.


Върбова сянка.


Върви задник.


Върви като кьорава патка.


Върви като мечка.


Върви му като из ръкав.


108


Върви му като на куче у каруца. — С. Радуй, Брезнишко.


Върви му като по вода.


Върви му като на бясно куче туеги. — Нови пазар.


Върви след него като крава за слама.


Върви на пикайвол. — Кривули насам, натам, пиян е, че се

олюлява.


Върви напреки, ако щеш да ти се прекатурят колата.


Вържи магарето, дето иска стопанинът, че нямай грижа вълк

ли ще го яде.


Вържи си червено пардалче, да те не хванат уроки.


Вържи попът, да е мирно селото.


Вържи пръст, тръгни през село, да видиш колко хекими ще

срещнеш.


Вържи си (червено конче на) пръстът, да не забравяш.


Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат

да ги не стъпчи. — За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.


Вързан за аратликъг си.


Вързан за дедовът — тъпоумен, слабоум, слабопън човек.

Пословицата произлиза от суеверието, че някои млади ги вържат,

за да не могат да се схождат. Различно се изрича за избягване не-

скромната дума.


Вързан за петия си крак.


Вързан поп — мйрну селу. — Нови пазар.


Вързана хрътка не лови зайци.


Върка в небеса (или по небето). — Има високо мнение за се-

бе си.


Върла буря не трае много.


Върлила си булото. — Обезсрамила се булката.


Върлило пепел, като се родило. — За някое хаирсъз момче.


Върлих камък подире му (да се не върне). — Този обичай се

пази и до днес от някои, които, като изпращат някого недружелюб-

но, хвърлят камък подире му, да се не върне. Това по-често става-

ло с турските субаши, аени и др.


Върнал са без цървули.


Върнал са от онзи свят.


Върни са бе, бате, падна му страшното. — Двама братя отиш-

ли в чужда гора да си наберат дърва, пъдарят ги извардил и погнал


109


по-големия да го улови. Той търтил да бяга и турчинът пъдар да

го гони; но както тичал пъдарят след големия, развила мусегъжова-

та и паднала, а малкият надал вик: «Върни се бе, бате. . .»


Върни са, върни, ей тука било останало едно коренче — ви-

кала една баба, като си държала пръста в устата, да показва коре-

ньето на зъбите си на оногова, който бил дошел да я пита и да й ка-

же, че която баба има барем един корен от зъб в главата си, ще я

предстоят да я оженят.


Върни се, върни, тате, и Зора прояде. — Един сиромах човек

имал седъм-осъм деца и не могъл да ги израни: ни да ги облече, ни

да ги обуе. Мъчил, правил, работил, къде що найде, ама едва изкар-

вал да купи хлеб. Веднъж толкова му причернело пред очите, ка-

то гледал децата си гладни и голи, че рекъл да избега и вече да се

не връща дома. Тамън излезнал из селото и най-големото дете из-

тичало по него и фанало да вика, да се Еърне бащата, че и най-мал-

кото дете, Зора, прояло вече хлеб. Перник.


Върти, Вартоломея, блъскай, Германе, до попова нивица. —

Виж «Блъскай. . .»


Върти ли се къща с една ока брашно?


Върти ми се свят. — Виж «Вие ми се свят».


Върти Нано качемилката. — Софийско.


Върти са като гъска в мъгла.


Върти са като зъмя в кошница. — Виж «Вие са. . .»


Върти са като калайджия. — Върти гъз като калайджия.


Върти са като улава кокошка. — Щип.


Върти се като на петата си.


Върти се като пиле без глава. — С. Радуй, Брезнишко.


Върти се като петел у кълчища. — С. Радуй, Брезнишко.


Върти се като у глава ударен. — С. Радуй, Брезнишко.


Върти, сучи — да дойдеш.


Въртях, суках — свърших го.


Вътрешният хайдутин е по-лош от външният.


Въшкави приетели са — т. е. толкова близки, щото могат и

въшките си да предадат един другиму.


Вяра вяра не бие.


Вярата вяра прибира, без вяра глава се разбива. — С. Батак,

Пещерско.


110


Вяра е да се държи, а закон да се пази.


Вяра на брадата, а кефил водата.


Вяра не вяра, лоша намяра.


Вярата не е кошница да я плетеш, както щеш.


Вярата са спари не зимва. — С. Батак, Пещерско.


Вярата си давам, ината си не давам.


Вярва слугата, вярва и окото си.


Вярвай кучката си, жена си не вярвай.


Вярвай очите си, а не ушите си.


Вярвай слугата си, ама по вярвай ключът си.


Вярвам бога, ама тебе не мога.


Вярвам си мене, комшията не мога. — С. Батак, Пещерско.


Вярна дружина и в петък ядва кокошки.


Вярна дружина — яка твърдина.


Вярна слугица, честна домовница.


Вятър варен, сняг печен. — Невъзможни неща.


Вятър вее, кон пърди.


Вятър вее, роса роси.


Вятър го вее.


Вятър го довеял, вятър го завеял.


Вятър го носи на бяла кобила.


Вятър гони ли са!


Вятър има в главата му.


Вятър кът ви дуйни, листо ни съ бута. — Нови пазар.


Вятър сбирал, дявол пръскал — Гръц.


Вятър събира, буря пилее.


Вятърът високите дървя катуря, а ниските превива.


Вятърът винаги вее, нищо не сее. — С. Батак, Пещерско.


Вятърът, преди да престане, най-буен бива.


Га са лозье копа, мене ми се тропа, га се лозье бере, мене ми се

сере; гарече грездеят скръц, и аз в кесията пръц.


Габер и габър се едно дърво габрово.


Габровец и светец да го видиш, да го не вярваш.


Габрово се с акъл върти, а па Трявна с уйдурма. — Габровски

перифраз на пословицата «Шипка се с акъл върти, а Габрово с ма-

гия».


Габровска курва. — Казват изобщо за габровци като неверни,

но говори се изобщо и за други неверни и непочтени хора.


Габровчане габър ели, та измрели; тревненчени трева пасли,

та израсли; тръновчани трънье гризли. — Говори се повече от де-

цата върху производството на названията и в присмех на Търново,

че нищо там се не ражда освен тръне.


Габър става на букер, ама на булка не става.


Гаванката не обича копанята.


Гавнах го за смрадлика по Гайова поляна.


Гаври гу като дяте — т. е. гали го. Смолянско.


Гаври се със сиромаш'та. — Казват, кога някой по-имотен хва-

ли някой сиромах, за да се клендзува с него; но думите имат и ядо-

вит смисъл.


Гаврътнъ съ — умря — и хайди! — Търново.


Гагалясал за сън.


Гагата му остра, а той я показва за мостра.


Гадила го мама, за да няма срама. — За момче или момиче, ко-

га не се срамят на по-стари хора.


Га додиш на нашъ мяра, шъ фаниш вяръ. — Нови пазар.


Газ и нос не знаят чест. — Прилеп.


Газо сполай не вика.


112


Газят го уроки. — Често се понапива.


Газят я поревки под губера, като слуша младите. — Кога пи-

та някой: «Какво прави старата?»


Гайда къща не храни.


Гайда свири на гария, поп играе магария. — Кога подмятат

за някое попско безобразие. Виж «Попска магария».


Гайда свири на гария, попът клепе литургия — т. е. насила кле-

пе за литургия да се съберат хората, да ги изловят турците за

ангария.


Гайдата не прави овчеря.


Гале веле, тия работи Димко Ганов ги отбира. — Велес.


Ганосаното е лъскаво, ама здравото е хубаво.


Ганю черпи, Ганю пий.


Гарван ходи по двора, дай ми, бабо, Тодора-


Гарван гарвану око не вади.


Гарван грачи на круша, дай ми, бабо, Маруша.


Гарван грачи на поляна, а той сяка, черква чука.


Гарван от място, сокол на място.


Гарван ще отлете, сокол ще долете.


Гарваните сал на мършата са заедно с орлите.


Гарвано грачи зима да донеси. — Прилеп.


Гарванът напразно не грачи.


Гарга лов не лови.


Гаргата не напуща гарджетата си, защото са черни.


Гарга яла лайна, морето мръсно не става.


Гарга яла трици, подмъща ли се морето?


Гарги керван не ходят, българи аскер не ходят. — От турски

«Гаргадан дернек олмас, булгардан аскер олмас».


Гаргите молят бога да мрат конете, да има какво да ядат.


Гаси огънят със зейтин. — Прави да се умножават разприте.


Га ти трябам — баче Койо, га не трябам — луди Койо. —

Трявна.


Гато бяха кът момите, бол момците. — Кога е било нещо не

в обикновения си ред.


Га че ли върви по очите си. — Пъне се, пада, не види

Де стъпва.


Гащата кокошка петел не е.


* Пословици, поговорки, гатанки


Где грек, там грех. — Калугерска.


Геран да е, дъно има. — С. Батак, Пещерско.


Геран да е, изгребва се.


Гергьовски дъжд безцянин камин. — С. Батак, Пещерско.


Гергьовски дъжд най-малката капка — най-голяма жълтица

става.


Гергьовски дъжд цена няма.


Гердан гуша таври, убос не прави. — С. Радуй, Брезнишко*


Гиди, крадипатка. — Някоя умница жена разправяла как до-

шел комшията й, та издебнал и откраднал патката: «Аз бях будна,,

ама мълчах да го видя какво ще направи, а че като открадна патка-

та и взе да излязва из вратата, аз тогаз скочих, надумах му сякак.

и му казах: «Гиди, крадипатка.»


Гиди, лъжко, гиди си. — Казва се в изобличение на някого,

който излъгал за нещо; но на шега, не с лош умисъл. Произхожда,

както искат да кажат, от приказката за оня мъж, който излъгал же-

на си, че в един злочест случай лишил се от детеродния си уд, и убе-

дил я, че е нужно занапред да се разпарясат, ама да отидат по-на-

пред да оберат орехите, що има'ли, а че да разделят и тях. Като бе-

рели орехите, жената ги туряла на две камари, за да ги поделят по-

лесно; но когато мъжът бил на ореха да ги брули и жената събира-

ла отдолу, тя възимала случай да съгледа, че мъжът нищо не е по-

страдал, и хванала да вика: «Гиди, лъжко, гиди си, аз ще смеся

орехите.»


Гиди, каталински сине — казват на развратен и жесток мо-

мък. Види се да е станало възпоминание от каталините, на които

южните българи са яли попарата малко преди нахълтването на тур-

ците. Не помня да е записана тая пословица.


Гиди, момко, леб се бере, тебе ти се кърши зад уши. — С. Ра-

дуй, Брезнишко.


Гизда къща не гизди.


Гиздосия къща не гледа. — С. Радуй, Брезнишко.


Глаа от рамена дава, а от фалбата не се остаа. — Прилеп.


Глава без болест не бива — т. е. без грижа не бива.


Глава без грижа, на бостаня тиквата.


Глава без грижа, къща без комин. — С. Радуй, Бразнишко.


Глава без коса, саксия без цвекье. — С. Радуй, Брезнишко.


114


Глава без мозък не бива, ама с чист мозък бива.


Глава, гола тиква. — За плешив човек.


Глава давам, вера си не давам. — С. Радуй, Брезнишко.


Глава да има, калпаци много.


Глава да съм, че ако би ща, и лукова.


Глава да ти е здрава. — Кога се е случило нещо неприятно

си принуден да го поменеш.


Глава има, ама в главата няма.


Глава има ли, без калпак не е.


Глава като крина, а мозък къкрина.


Глава като чутура.


Глава крина, мозък шумполина.


Глава ломя, с ум се бия.


Глава ма боли. — Тя е на краят, отрежи я.


Глава ма боли. — Иди на салханата и я стори трампа със

здрава.


Глава побелева, акъл изветрева. — С. Радуй, Брезнишко.


Глава побелява, дядо полудява.


Глава побеляла, ама изкуфяла.


Глава прави, глава тегли.


Глава празна кратуна.


Главата да напива здравье на краката.


Главата да падне, име да не падне. — С. Радуй, Брезнишко.


Главата е с мозъкът по-тежка.


Главата е с язикът по-скъпа.


Главата ми да снемеш — т. е. да ме заколиш.


Главата ми гърми.


Главата ми станала на тъпан.


Главата ми са е смаяла и слисала.


Главата му за хиляда, а долнята за два града.


Главата му побеле, умът му не дойде.


Главата му е по-стара от книгата. — Говори се за безкнижен

човек, а умен.


Главата му режем, акъло не можем. — С. Радуй, Брезнишко.


Главата му строшавам, хатърът му не развалям.


Главата му стъпица, а той не е тъпица.


Главата му счупвам, че хатърът му не счупвам.


115


Главата му цвете ище, а газът му гащи няма.


Главата му ще подпира колелата.


Главата ли щеше да ме заболи (ако да бях се клел).


Главата не е само за калпак.


Главата се държи на краката.


Главата се цени по язька.


Глазата си давам, него не давам.


Главата си залагах за него.


Главата че му откинем като на пиле. — Закана, с. Радуй, Брез-

нишко.


Главен, а не главен.


Глаголито му развалено. — Виж «Пипето му».


Глад глава загубя.


Глад град предава.


Глад дружина издава. — С. Радуй, Брезнишко.


Гладен и жаден во сърцето, ама кога си йе весел на лицето. —

Прилеп.


Глад не види нищо освен хляб. — Виж «От глад послепяло».


Глад не глади.


Глад от баяне не взима — или не отминува.


Глад от чума по-лошо.


Глад очи няма.


Глад село пали. — С Радуй, Брезнишко.


Глад сестра продава. — С. Радуй, Брезнишко. ч


Глад срам не познава.


Глад я води, гладна ходи.


Глад я води, глад я роби. — С Радуй, Брезнишко.


Гладен вълк и сред село влязва.


Гладен гост и качемак ядва.


Гладен гост лесно се насича (насища). — С. Радуй, Брез-

нишко.


Гладен и патрика хляб си открадва.


Гладен като вълк.


Гладен като куче.


Гладен ли си? — Вода търси. — Византийска политика.


Гладен не допича, гол не добеля.


Гладен не отбира, а каквото намира.


116


Гладен поле претича, гол не може.


Гладен поле преминава, гол се не вестява.


Гладен поп и жито скрива.


Гладен съм като куче.


Гладен съм. — Земи перо посглади се.


Гладен челяк лошо гледа.


Гладен челяк със сух хляб се наяда.


Гладен че сгладен.


Гладен човек сухи кори за писмет ги прихваща.


Глади брада за беда.


Гладен, та маже. — Казват ча чсьек, който ти говори все по

угодата. Виж «Отпреде ти маже, гладе».


Гладиш ма, чешеш ма, ама аз зная де ма боли или сърби.


Гладко като храстова кора.


Гладна врана на зло грачи.


Гладна кокошка просо сънува.


Гладна мечка хоро не играе.


Гладна мешлина хляб не пробира.


Гладна сватя по-напред за хляб се свати.


Гладна хрътка зайца гътка.


Гладни очи не заспиват.


Гладният и сух хляб като намери, благодари са.


Гладно гадно не гледа.


Гладно до пладне се седи.


Гладно куче и гол кокал гризе.


Гладно куче и подлоги гложде.


Гладно куче сухи лайна яде.


Гладно магаре търпи удари.


Гладно стой, че не се учи да просиш.


Гладост не познава младост.


Гладост не се срамува от старост.


Гладуам, жедуам, гол, бос ддам и на честта си стоям. —

Прилеп.


Гладът е по-голям майстор от царя.


Гладът е от смърт по-лоше.


Гладът и вълкът от гората изкарва.


Гладът и царя накарва да се моли.


117


Гламав гостенин домакинът кани.

Гланну кът черкбунъ мйшкъ. — Нови пазар.

Глас към небето не се чуе по земята.

Глас народен — гнев божи. — Гръц.

Гласовит като пукнат звънец.

Гласът му като на гердза. — Дрезгав.

Гледа боторишки — т. е. свирепо, сърдито.

Гледа го като писано яйце.

Гледа го като през пръстье.

Гледа като вол. — Глупаво.

Гледа като заклана овца. — Безсъзнателно.

Гледа като касапин.


Гледа като кон на празни ясли. — С. Радуй, Брезнишко.

Гледа като кръвник.

Гледа като котак.

Гледа като котка на джигер.


Гледа като луд за тояга. — С. Радуй, Брезнишко.

Гледа като маче у птиче.


Гледа като мачка на сало. — С. Радуй, Брезнишко.

Гледа като орел на мърша.

Гледа като посрано дете майка си.

Гледа като пуйка.

Гледа като с моите очи.

Гледа като свиня на секира.

Гледа като теле у шарена врата.


Гледа, кога дойде празник, да не излязва от механата.

Гледа ме в ръцет е — т. е. от мен очаква.

Гледа ме, като че съм изял на баща му сирмията.

Гледа ма крьвнишки.


Гледа ма накриво, като че съм му изял бащината стока.

Гледа ме в очите какво ще му кажа.

Гледъй му умо, чи му круй кюляу. — Нови пазар.

Гледай брада, подай плоска.

Гледай брада, целувай ръка.


Гледай в краката си, ако нищо не намериш, няма да се пре-

пънеш.


Гледай да не ме згазиш, оти имам мазолка. — Велес.


118


Гледай де стъпваш.

Гледай из тръница, а не из тъмница.

Гледай кон стопански, а язди го душман ек и.

Гледай ма в очите. — Внимавай.

Гледай майката, тъй земай дъщерята.

Гледай на коня вратът, на момата ходът.

Гледай Рада, давай чаша. — Ссфийско.

Гледай си, Гано, бъдния вечер.

Гледай слугите, не питай за господаря.

Гледай си хавата — т. е. кефът.

Гледай си хурката.

Гледай умът му, съди за домът му.

Гледам през пръстье.

Гледанье ситост не дава.

Гледат са като котаци.

Гледат са накриво.


Гледаш го на глед, като тиква на плет.

Гледаш го, че е овца, похвани го — свиня.

Гледаш му на челяка лицето, не му знаеш сърцето.

Гледач ако познаваше, щеше да познае за себе си.

Глисти му се впикават. — Ревне му се. Виж «Текат му лигите».

Глоба на рамо не стои, а зад рамо не бои.

Гложди баба сухи дренки.


Гложди, бабо, сухи кори, доде дойде топла пита.

Гложди ми цървулите.

Глупав като патка. — Не толкова глупав.

Глупавият сам си сбърква, а умният мнозина побърква.

Глупъв лози копай, умьън вино пийе. — Търново.

Глух не дочува, но разбира, както му се струва.

Глух от гайда не отбира.

Гньете като вол — т. е. яде лакомо.

Гньете като циганин брашно. — С. Радуй, Брезнишко.

Гнила прежда на здрав плет не става.

Гнили дренки не щат зъби.

Го зела матната.


Говедо в село, работник начело. — За мързеливите работни-

ци, които бързат рано да се завърнат в село преди говедата.


119


Говедарят се разсърдил и не ял три дни, а селото хабер нямало

Гввее, че няма какво да яде.


Говна са — меришат, свиня е — подуша. — Тур. «Бок тур ко

кар, джинс тър — чекер».


Говношарка свиня. — Уподобение.


Говорам ти, керко, дошакай се, снао. — Дебър.


Години, години, усилни години. — От песен.


Години, години, хвръкнаха като гадини.


Години се лъжат, старост не може.


Години се лъжат, смъртта не може.


Гол, ама сокол.


Гол и бос, па фудульес.


Гол-голеничак. — Другаде казват: «Окол — гол.»


Гол като сокол, ами кога си йе весел и радостен. — Прилеп.


Гол като от майка роден.


Гол како сокол, ами кога си е весел и радостен.


Гол като тояга.


Гол кокал ни куче го не лиже.


Гол мъж, бол лъж.


Гол от обир са не бои.


Гол, та зол. — Банско.


Гола въйвода го имахме, гола хрътка излезе.


Гола лъжа.


Гола като пушка.


Голаците много знаят. Рус. «Голь на вндумки умна».


Голем косай косни, голем сбор не речи. — Дебър.


Големей са като петел на стобор.


Големей се, големей, доде станеш най-малък.


Големей се като пате в решето.


Големи крака, сиромашка ръка.


Големи хвалби, а малки торби.


Големите риби ядат по-малките.


Голи сми са родили, голи ще ни заровят.


Голо здраве, готова болест.


Голо здраве, готоа треска.


Голо здравье, жива болест. — С. Радуй, Брезнишко.


Голо се ходва, гладно не може.


120


Голобърдски вуци и радомирски турци по-лоши не биват. —

Радомир.


Голя и сто влъхви нищо не могат да му сторят. — Тур. «Бир

чиплагъ бин джебели соямаз».


Голям ден Великден, а по-голям Гергьовден.


Голям ден, малка пита.


Голям залък изяж (лапни), голяма дума не казвай.


Голям кокал не се преглъща лесно.


Голям-малък, господ ми го помогна.


Голям порасъл, черноока мома изпасал — казват понякога

на приветствието на някой ближен или роднина момък.


Голям хамбар с малка крина са не пълни.


Голям хлад, добър глад.


Голям челяка, че и вратата не затваря.


Голяма бела, голяма хула (хвала).


Голяма булка, малка булка — се е букер.


Голяма глава, голяма болест.


Голяма дума — бивол; дълбока дума — кладенец.


Голяма на бой, а работа немой (не може).


Голяма риба в малка вода не живее.


Голяма хвала, голяма бела.


Голямо гаале са отспива или отпива — т. е. забравя се, като

преспиш или се напиеш.


Голямо дупе, шупливо сърце.


Голямо чудо, гола жена.


Голямо чудо над малко блюдо.


Гони вятърът.


Гора без вълци не бива.


Гора без криво дърво бива ли?


Гора без сухо дърво не бива.


Гора и вода да стои, ние да не стоим.


Гора очи има, поле уши носи. — Трябва да мислиш, че могат

да те видят и да те чуят, дето и да си.


Гора с гора, челяк с челяка.


Гора с гора са не ставя, човек с човека са ставя.


Гората ли питаш за хайдути?


Гората не плачи от топорът, ами от топоришката.


121


Гората се бои пак от нея си (себе си).


Горе високо, дол е цвръсто. — Велес.


Горе момичка, дол е вдовичка.


Горе осо, долу босо. — Сиромах, но горд.


Гори ли ти огъньо? — Гори като на зет за тъща. — София.


Гори му сърцето като желязо в лед.


Гори си свещите да гледа на хората хесапът.


Горят й ушите. — Поменуват я нейде.


Горко ще му до.


Горнио хубаво хитрува, ами долнио го не чува.


Горнята глава мъдрува, ами долнята лудува.


Гороломник. — Казва се за човек, ксйтоне сматря какво пра-

ви, не мисли, че ще го стигне щета, и който си дере, враска дрехите.


Горчи като пелин.


Горчи ли ти, не го яж.


Горчи ли ти язикът, подслади си сърцето.


Горчиво чемери.


Господ богати не признава. — С. Радуй, Брезнишко.


Господ богатите сваля, а сиромасите качува.


Господ брани от голи дебрани. — Македонска.


Господ види, ама не наказва.


Господ види де е купенът и де е овенът.


Господ види кой е прав и кой е крив.


Господ види кой отде иде.


Господ види отгоре. — Кога некой иска да се защитява от не-

¦коя неправда или обида.


Господ високо, цар далеко.


Господ враща, ама който изпаща, той знае.


Господ го белязал.


Господ го брадат пишат.


Господ го не видял, ангели го не срещали. — Употребява се

«а шега, когато кажат някому «господин».


Господ го вижда правото, човек го знае кривото.


Господ дава, ама в амбар не ти тура. — Прилеп.


Господ дава, ама в кошара не вкарва.


Господ дава всичко, ама на всички не дава еднакво.


Господ дава, ама право не раздава. — С. Радуй, Брезнишко.


122


Господ дава и раздава на всички.

Господ дава, па и за други оставя.

Господ дава, па и прибира. — С. Радуй, Брезнишко.

Господ даде, господ раздаде.


Господ да дава спор и берекет. — Благословия след нагостя-

ване.


Господ да го очисти.


Господ да им отбере от управията.


Господ да му мисли.


Господ да наспори.


Господ да пази от бележен човек. — С. Радуй, Брезнишко.


Господ да пази от женска беля. — С. Радуй, Брезнишко.


Господ да пази от луда жена и бесна свиня. — С. Радуй, Брез- >


НИШКО. !


Господ да пази от мързельив мъж. — С. Радуй, Брезнишко.


Господ да си има грижата за секиго. — С. Радуй, Брезнишко. i


Господ да си има енята за секиго.


Господ да те пази от млад чорбаджия и конь аджамия.


Господ да те пази от нов търговец и от стара (вета) курва.


Господ да те блажи и да те дари. i


Господ едни врата затваря, а па десет отваря.


Господ едному всичко дава, а другиму нищо.


Господ е господ и пак търпи.


Господ е господ на сиромасите.


Господ е на всинца ни баща.


Господ е и за злите, и за добрите. ]


Господ е най-гол ям чорбаджия. i


Господ е най-стар господар. |


Господ е най-стар светец. I


Господ е най-стар чудотворец.


Господ за всички, а всеки за себе си.


Господ за сиромасите държи светът. >


Господ забавя, ама не забравя.


Господ знае и стари баби.


Господ знае колко опашка дава на козата. i


Господ знае кому какво требава. ;


Господ знае (види) чие масло гори в кандилото. t


123


Господ и куцата овца не оставя.


Господ и на присмеха помага.


Господ и света Богородица.


Господ кега дава, не питай чий си син.


Господ, кога го милува, и го накажува. — Прилеп.


Господ, когото обича, не го порича.


Господ, когото обича, сжелезя го товари. — Казва се за турци-

те, кога са накичени с пищове и ножове.


Господ което дава, човек не може да го земе.


Господ мене с торбата, а тебе с чувало.


Господ най-напред своята брада оставил.


Господ наказва добрите за пример на злите.


Господ на мене, че пък аз на тебе.


Господ не ви гледа ботушите, ами пита как слушате.


Господ не гледа, а всичко види — не чува, а всичко знае.


Господ не дава всичкото сал на едного.


Господ не даде и свиня не изяде.


Господ не е арнаутин — т. е. побойник, неразбран, неми-

лостив.


Господ не оре, не копае, а събира.


Господ не плаща сяка събота.


Господ, никога не може да ни угоди.


Господ никому длъжен не остава.


Господ нищо не забравя.


Господ няма двайсет пари да се обръсне.


Господ няма що да прави, а късмет с късмет събира.


Господ оставил да си се кърпят: затуй не дошли, като съшил

първите хора.


Господ прави, дявола са слави.


Господ прави на слепите щърчета гнездото.


Господ са смеял най-много, като гледал как хората се мъчат

да подкрепят тогова, когото той ще да съсипе.


Господ са чудял най-много, кога виждал, че синовете крадят

бащите си.


Господ си има грижата и за Маринът кукур. — Подобна има

u гръцка.


Господ с кроено не ходи.

Господ с пищов не ходи.


124


Господ тефтер не държи.


Господар да милва, войскар да се бие.


Господар не станвам, а то слуга, кога искам.


Господарството с даванье, а юначеството с биеиье. — С. Рздуй

Брезнишко.


Господи помилвай, гола жена не милвай.


Господи, Яно, гъзо къде хано. — Сирия.


Госта гощаван, врага прощавай.


Гост бива най-много за три дни.


Гост мрази друг гост, а домакинята и двамата.


Гост на угода не мери, а каквото намери.


Госто е мил ден-два, а трекио фанат да го кудат.


Гостът да не чака лостът.


Гостът ще си иде, домакинът ще остане.


Гостът яде, каквото намери, а не каквото иска.


Готов на лов, като пушка без кремък.


Готов хляб не могат да го начупат.


Готови пари и броени дни бърже се свършуват. — С. Радуй,

Брезнишю.


Готови пари и печен хляб скоро се изидат.


Граби да ядеш, кради да имаш.


Грабливо око, вълчешко гърло.


Грабливо око, лакомо гърло. — С. Радуй, Брезнишко.


Град глад не прави, тежко кого убие.


Градобитината мори коньете, гои свиньете.


Град се плени, баба си я реше.


Град се плени, деда брада реши. — С. Радуй, Брезнишко.


Градът, бие и в нощвите.


Градът бие козата, а тя си вири опашът.


Гражданинът го затрива касапницата, а селянина — еудили-

Ще. — Цариброд.


Гракнали връз него като връз бял гарван.


Гракнали връз него, като Марта връз дришливо теле. — С

Радуй, Брезнишко.


Грачи като гарван.


Грачи като щърк над змия.


Грейни, слънце, да огреем ръце.


125


Грейни, слънце, да ми се сгрее сърце. — С. Радуй, Брезнишко.


Гресечината мей — вместо «месечината грей» — казал един

пиян някога, та и сега, когато искат да кажатнякому, че се нами-

ра в това състояние на напиване, преговарят думата.


Гре(х) му на душата.


Греота е да кажеш, а камо ли да лъжеш. — С. Радуй, Брез-

нишко.


Греота е да лажиш, ама и срамота е да се лажиш. — Прилеп.


Грижа те изела. — На оногоз, що казва, че се грижи как-

во да яде.


Гризе хи самарът. — Казва се за някого, повече за момък, ко-

га се уяда с мома или с жена; тоже когато някой не стои мирен, не

търпи положението си.


Гробен човек съм вече. — Предлежи скоро да умра.


Гробуша — казват на стара жена, която би трябва отдавна

да е в греба. Равносилно с турското «мезар качкъна» — която бя-

га от гробищата или е избягала.


Гроздьето кисело, оти високо. — С. Радуй, Брезнишко.


Гроздьето да се зоби по зърно.


Грозната булка дом бере, хубавата — сбор бере.


Грозотата не е порок.


Грозотата не е срамота.


Грохнал съм, както и грахнал съм. — Тъй съм отпаднал от

утрудванье, уморяванье, щото не мега да стана. Виж «Дека падне,

там да грохне».


Грохнал съм като стара къща от плет. —С. Петърч, Софийско.


Грохнали връз него. — Наежили са и настръхнали, та викат

връз него, както свиньте, когато се струпат да отърват друга свиня,

която квичи ст нещо.


Грък дето стъпи, грева не никне.


Грък като вълк.


Грък като лъже, и сам си вяра хваща.


Грък, като мре, доде не каже чироз, не издъхва.


Грък, като се роди, доде не каже чироз, не го кръщават.


Грък циганина надлъгва.


Гръм в коприва не пада.


Гръм не пада над трънка.


126


Грънчаринът знае от коя страна да тури ухо на гърнето.

Грънчаринът отдето иска, оттам туря дръжката на гърнето»

Гръсници къща не облача. — С. Радуй, Брезнишко.

Гръцките моми вино не пият, из кюшетата с шишетата, под

чадърите с гънгалите.


Грях бива из орех.


Грях влиза и излиза.


Грях излиза из устата, а не влиза.


Грях на орех, душа на круша.


Грях не е в елото, а в делото. (


Грях не е, каквото ядеш, а каквото правиш.


Грях му се пише на мъж, ако си не стори сайгията на жена да

и се моли. — Ще каже, че я не зачита за нищо, а това е голяма оби-

да за жена.


Греховете са драги до гробови праги.


Грехота е да минеш край чешма и да не пиеш вода или да се

не омиеш, да срещнеш жена и да я не закачиш.


Грехота е да срещнеш оратни волове и да не им речеш: «Добра

среща», да срещнеш невеста и да не й речеш: « Бре, ама е убава!>


Грешка хоро играе, кръпка дома седи. — С погрешно, сбърка-

но и недокусурено може да се излиза пред хора, но със съдрано, кър-

пено и незакърпено не се излиза пред хора. София.


Грехът казвам, а грешката не.


Гурбет му отрил гурелите. — Доказателство, че е оженен или

че се е ползвал от женяньето си.


Гугуци, попе, посей конопе.—Да ги посея, кой ще ги варди?

Аз ще ги вардя: покрай ще ходя, по зрънце ще зобя, посред ще

ходя, по две ще зобя. — Детинска играчка и словослагане.


Гулямъ апкъ лапни, гулямъ думъ ни думай. — Нови пазар,.


Гърло не е само за гърлица.


Гърло сдуми са не пълни.


Гърнето завижда на котлето, а и двете черни.


Гърне цвърчи, аина търчи.


Гърците ги съсипва салтанатът, а българите инатът.


127


Гърците са минали още и през кучето през червата.

Гърчаво е селото — т. е. бедно, сирсмашко, пустало.

Гърчолей са, гърчолей, дор му гъзът оголей.

Гъска бита, ама гушка сита.

Гъска на свиня другар не бива.


Гюл без трънье, любов без пречка не бъдва. — Тур. «Гюл ге-

кенсис, ян ергенсис олама».


д


Да бе добро къща, и вълкът би си направил.


Да бекнеш, чеда пукнеш. — На тия, които често викат «бе».


Да би да не дойде, хич да не дойде.


Да би дал бог, тъй да е, ама, аз както зная, то вече дърва не

носи. — Настрадин Ходжа сякъл в гората един голям бук и когато

да го отсече, видял, че той ще натежи към реката и ще падне низ ур-

вата надолу; какво да стори да го задържи на място, той измислил

да върже бука о магарето, та ако вземе да пада букът отсечен, ма-

гарето ще надтежи и няма да го остави да падне къде реката низ ур-

вата. Но когато букът паднал, завлякъл и магарето подире си низ

урвата, разкъсал го, та го направил на парчета. Ходжата погледал,

погледал, па току си взел брадвата на рамо и тръгнал да си иде до-

ма. На пътя той стигнал един човек и го запитал да не е видял ня-

къде неговото магаре. Човекът, който видял отстрани какво напра-

вил Настрадин с магарето си, рекъл му, че преди малко го видял да

минало и носяло дърва към къщи. Тогава Настрадин му казал: «Да

би дал бог тъй да е, ама аз. . .»


Да би добро правило, та би помен оставило.


Да би за вид краста била, сето село би приванала.


Да би имал господ пари, не би струпал цяла баня за двадесет

лари.


Да би имала бахт Аглика, познал би я владика. — Софийско.


Да би ли ти копиле, а и то са копри.


Да би ли ти хлапе, и то се като петел са ерчи.


Да би лудост рогата, сички би я виждали.


Да би мирно седяло, не би чудо видяло (патило).


Да би ортак хубаво, господ щеше да си тури ортак на небето.


Да би познавала, себе би вражевала. — София.


Пословици, поговорки, гатанки


Да би се яло, не би висяло.


Да би слушал господ гаргите, мор би дал по коньете.


Да бих знала, не бих прела.


Да бих знала, не бих са осрала.


Да бих знаял, та хлябът си с пепел да съм солил.


Да бих могла, в пазва бих го скрила.


Да бях умрял вчера, това не щях да го чуя.


Давая ли ти — зимай: гонят ли те — бегай. — С Радуй, Брез-

нишко.


Да вардим бащина, доде ни се напука гърбът като на жаба в

гьолът.


Да ви върне господ от едното хилядо.


Да ви кажа селото, а не името.


Да видим кой кум, кой (стар) сват.


Да видим какво ще каже кюсе-кехая.


Да втаксувам аз, а да дава други.


Да върлиш камък, ръка няма да та заболи.


Да върлиш камък, ще удариш куче. — Тъй много се развъди-

ли лошите.


Да го биеш и да му не дадеш да плаче.

Да го биеш, че да го не питаш.


Да го биеш, ще плаче, да му се оставиш, ще ти се смее.

Да го ближеш на пръст.


Да го видиш, да бягаш от него три дни далеч.

Да го видиш, жив да го оплачеш.

Да го видиш, страх да те съвземе.

Да го видиш, чеда се оплашиш.

Да го видиш, чеда си откъснеш главата.

Да го видя, дор ми гледат очите.


Да го възседнеш—ще плаче, да те възседне—ще ти се смее.

Да го дига Съби. — Да се маха оттука. Търновско.

Да го закачим на новата клечка. — Да му сторим извънредна

чест.


Да го закачиш на сребърен гвоздей.


Да го изпиеш в чашка.


Да го натикаш в козирог, че и той да му е широк.


130


Да го обесят, ще опре о земята или ще се повлекат краката


му. — Показва, че е много висок този, за когото се така казва.


Да го питам аз него как се плюе в джамия.


Да го питам аз него на кой господ се кланя.


Да го плюеш в очите, пак не мига. — За безочлив човек.


Да го подсладиш, ще залепне на гърбът ти.


Да го помиришеш, носът ти окапва. — За лош човек, уподо-

бявай на цвете.


Да го срещнеш, да се кръстиш. — Да се чудиш с него.


Да го срещнеш, че да бягаш — такъв грозен, страшен станал.


Да го убие св. Сирница с големият толум.


Да го убиеш, не можеш го накара.


Да го хванеш, че жив на кол да го набиеш.


Да говориш, душа става; а да мълчиш, болест става. Нека

болест да стане, дума да не става. — Тур.


Да говориш, лошав ставаш; ада мълчиш, болен ставаш. —Тур.


Да говоря аз, а да дава други.


Да дадем, мъжо, нашите повясма на ортак, а ний да земем чуж-

ди на изполу. — Санким и жената измудрувала да реши икономен

въпрос.


Да думаш — дума става, да не кажеш — дерт става; нека

дерт да стане, че дума да не стане.


Да е било от чел як, пак ще са е изтрило.


Да е Божил божи, сичко ще да можи.


Да е далеч оттука. — Казва се, кога поменат нещо болест или

нещастие.


Да е далеч от мене два пръста, че комуто влезе, да влязва.—

На Настрадин Ходжа казвали: «В селото ни има лошо да става.»

«Да не е в махлатани?» — рекъл той. «Туй е то, че в махлатани»,—

рекли. «Като не е в къщата ми, малко ма вреди» — казалтой. «А че

в къщата ти ще бъде» —му казали. Тогаз той казал: «Да е далеч от

мене. . .»


Да е жив соколът, че има двайсет гургулици. — Ссфийско.


Да е живо, че нека е диво.


Да е знаяла баба, че такъв ще си, не би ти отрязала пъпът, а

главата.


131


Да е знаяла майка ти, че ще бъдеш такъв хаирсъзин, да е стъ-

пила на главата ти, когато те е родила.


Да е кабил, и нок ьта ден я стори.


Да е кабил, с лъжица вода да го удави.


Да е калпак — да ти купя, ама ум не мога.


Да е камилата за дукато — кога няма дукатото — защо ми е?


Да е като кука, ама да е тука.


Да е малко, че да е сладко. — Тур. «Аз олсун да уз олсун».


Да е на помощ св. Сирница. На подигравка.


Да е на псетата на волята, кон не би се видяло.


Да е учено — добро, да е умно — по-добро.


Да живееш между вълци, да се овълчиш и ти.


Да зажумя пък този път, да видя мога ли мина мостът жумиш-

ката. — Приказват, че един сетен сиромах имал брат имотен, който

искал да му помогне, ама да не знае брат му, че той се грижи за

него, за да не се отпуща. Зел.та свързал 100 гроша в една кърпа и

ги пуснал па моста и го пратил да иде през места да му вика някой

човек, та дано да намери парите. Сиромахът тръгнал да вика човека.

Като дошел до моста, той си наумил да зажуми този път и да види

може ли мина жумишката моста и зажумял, та го минал, без да ви-

дял парите. Ослепила го злочестината му.


Да зайде дъжд, да се наспи мъж, да се накара жена.


Да замажим на мишките очите.


Да замахнеш на куче, да удариш калугер.


Да замахнеш на куче да удариш поп. — Размножили се иро-

сеците.


Да захванем от азбуки — т. е. от края.


Да земем булката да ни помага на гладът.


Да знае гледачът да познава, сам ще познае де има иманье.


Да знае кадия какво е ракия, не би станал кадия, станал би

бекрия.


Да знае Кутра кога е благо яла. — От приказката, дето же-

ната питала мъжа си с цялото яйце ли да застрои чорбата.


Да знае Мара кога екумувала, на тъпана грош дала, за булката

кръст немала.


Да знае човек кога ще умре, та сам да си изкопае гробът.


Да й държиш ушите — т. е. нищо да не правиш, когато аз вър-

ша нещо.


132


Да й изправи веждите, та й избол очите.


Да идеш, да се не върнеш, калпак ти хабер да дойде.


Да идеш на Божигроб по калцуни (по месевп, по чехли). —


Значи: Да те понесат мъртав, от вярването, че всички мъртви ще

са съберат на Божигроб. От гърците е внесен у нас обичаят да со-

лим децата при раждането им, а от турците — да се ровим с чехли,

с месеве. Нашите отнапред се ровяли само по калцуни. Котленските

жени доскоро имаха обичай да ходят на работа, за дърва, за вода

ио калцуни. Жените по Балкана, а особено сиромашиите, сами ходат

в гората за съчки, та ги носят на гръб.


Да извира и пак ще се свърши. — Толкова се харчи и не спастря.


Да изгазим горите, да кажат хората, че имами и магаренца.


Да излезем напролет, да се хванем о злак.


Да има винце, и баба пийва.


Да има да зема.


Да има кабил с очи да го изеде.


Да има майка напред кого да бяга — т.е. да има син, колкото

да посяга да я бие.


Да има на софрата какво да се яди, другото е се зияди.


Да има оправия на работата и на главите. — С. Радуй, Брез-

нишко.


Да има сиренье, ще направим попара, ами хлябът де да земем!


Да има чисто брашно, мазно сиренье и масло — баба знае да

прави тутманик.


Да имаме масло, като няма брашно, изпросили бихме тепсия

да направим пита — рекла една циганка.


Да имаш в Черно море гемия, в Турция — мюлк, във Влаш-

ко — жена, не си стопанин.


Да имаше баба мустаци, не би прела шестаци. .,

, Да имаше баба мъж, дядо щеше да се осмъди.


Да имаше сирене, каквото няма хляб, тука се ядваше сега^


Да имаше сиренье, надробявахми попара, ама няма хляб.


Да лягаш е по-лесно от да бягаш. — На малодушните.


Да ма казват кметов брат, че ако ще, да умра от глад.


Да ма лае, което не ма познава, не ма е яд, ами ма лае, което*

ма познава.


133


Да ма мушнеш с нож, кръв не ще потече от мене.


Да ме обича владиката, че нека ме мразят дяконите. — Гръцка.


Да ма рита с ботуши, разбирам, ама циганин със съдран цар-

вул, не разбирам.


Да ма ритне кован кон, а не босо магаре.


Да ма ритне кон барем, не ще ма е яд, а то ма рита краставо

магаре.


Да ма сварата не свари.


Да ма убие в главата комата, който ми даваш.


Да ма убие господ.


Да мели знае, да посипе не умее.


Да ми го харизва, не го зимам.


Да ми е да си цукна, па ако ща, и пукна.


Да ми светне на очите, ще му светна на гърдите.


Да ми си жив Руско, че нароси баба; чакай да ти даде баба

дренчица.


Да ми си я давала, когато ми е ставало.


Да ми теглиш грехът.


Да миеш магарето, да хабиш сапунят.


Да можах, изваждах му очите.


Да можах, одервах му кожата.


Да можах, с една л ъжица вода го удаввах.


Да може, ще го скрие в пазва.


Да му бере грехът, който го е накарал.


Да му види гъзът път. — Кога е ходил някой нанякъде без

работа.


Да му видиш хаирът. — Когато продават нещо.


Да му гоня мамката, който ми е взел сламката — казал един

поп, като му взели бележката, що бил си бележил евангелието.


Да му дава господ, каквото мислят чуждите, а не своите.


Да му думаш, лош ставаш, да си мълчиш, крив ставаш.


Да му думаш, не зима.


Да му е бил къс язика, че сега да не вика.


Да му е яка душа, като гнила круша.


Да му земеш — плаче, да му дадеш — смей са.


Да му изкокнат зъбите на зелена трева. — За кон да умре.


Да му кажеш заец с патрахил, ще каже истина.


134


Да му кажеш и в огънят да стъпи, ще стъпи.


Да му кажеш добро утро, да си намериш белята.


Да му кажеш добро утро, ще викне: « Що ма попържаш? »


Да му кажеш, че магаре хвърка, ще излезе да гледа накъде

ще хвърка.


ДЬ му не е коли.


Да му не е уроки (да му ни са уроци). — Да не влязва в почуди.


Да му пикнеш по лицето, той ще викне: «От бога росица.»


Да му се позлатят ръцете.


Да му тегли грехът, който го е накарал.


Да му удариш един благ пръст. — Да погалиш някого, в съ-

щото време и да го базикнеш.


Да напивам не мога, ама да допивам да виж как ми приляга.


Да направим на Марка четиридесетте — т. е. угощение за спо-

мен. Четиридесетте дни на Марковия спомен трябва да е станало

някое голямо за народа угощение, защото и турците казват тая по-

словица: «Япалъм Марконун къркларъ.»


Да направим, що е добро, а по-доброто за по-подир. — Казват,

че пословицата произлязла, когато един баща разправял на дъщеря

си, че апостол Павел поучавал, че е добро да се женят момичетата,

но по-добро било да не се женят. «Тато, рекла дъщерята, да напра-

вим. . .»


Да не беше дъждът, не щеше да се развали времето.


Да не беше дядо, какво щеше да прави баба.


Да не беше конеца, напукал му се бе гъзеца.


Да не бъдеш ми ти носил менчето, когато са ма кръщавали?


Да не бях аз, той щеше много да пасе патките.


Да не бяха сиромасите, не щеше да има кой да работи.


Да не видиш дявола по месечина.


Да не видиш зло да се уплашиш.


Да не веруаш и на брата си, та да му кажиш некоя скрита

работа.


Да не вярваш летен облак, нито лятно слънце.


Да не дава господ дюлгерин хайдук и духовник съдник да

става.


Да не дава господ на свое, което му мислят своите, но каквото

му мислят другите.


135


Да не дава господ сиромах да разбогатее.


Да не дава господ сляпо да прогледне.


Да не даваш милостина вино и ракия, оти грео не ти се про-

щаа. — Прилеп.


Да не дига сянка по-голяма от боя си.


Да не дойде Пухо и Рево — т. е. да не те пухат, че да ревеш.


Да не е кръстен, месото му се ядва. — Глупаве като говедо.


Да не е притупал тупанът за тая работа.


Да не зема, а да дава сал, на бога подобава.


Да не знаеш хляб да ядеш. — Натия,що казват за нещо «не

зная».


Да не играй меше по тебе. — Да не те бият.


Да не идеш на Боевци. — Виж «Да не те пратя на Плачковци».


Да не излезе лоша дума за човека.


Да н' му видиш хаирът. — Казва се, кога вземеш нещо насила.


Да не пасеш ветровете.


Да не поработи дървен господ.


Да не продавами кожата, доде не сме убили мечката.


Да не рече човек що съм, а що мога да бъда.


Да не се напукаш.


Да не са сиромасите, болярите и псетата не ги ядват.


Да не се пръкне макар.


Да не сбърква, да не пада на бога е дадено.


Да не си ми давал хляб, че да ме биеш.


Да не си пукал чак толкоз — 1) да не си ял толкоз много; 2)

да не си глупав толкоз много.


Да не си счупи дяволът кракът.


Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.


Да не ядеш немит, не ти върви напред.


Да носяха вейте магарета самари, семерджиите щяха в злати

паници да ядат. — Виж «Ако да носяха. . .»


Да няма зъби, ще иска цици.


Да няма нос, пасъл би трева. — Да нямаше човешки образ,

щеше да е говедо.


Да няма свяс и памет в главата си.


Да облачиш човека, ама да го нахраниш.


Да обръснем на яйцето космите.


136


Да оженим вълкът, чичо да му рекат.


Да оженим мома, да не е у дома.


Да опустее от главата ти.


Да остарееш, да побелееш като Свети Никола (връх над Шипка).


Да остарееш, да побелееш като Стара планина.


Да остарееш, да побелееш като сърна под опаш. —Шега.


Да острижем ний овцата, че, който ще, да я пасе.


Да пипаш не е шега.


Да питаха момата кого иска да земе, тя би гъдуларя избрала.


Да питаш не е беда.


Да плачеш ли, да се смееш ли (или да се смееш).


Да плюеш нагоре, плюеш на лицето си; да плюеш надолу —

на брадата си.


Да плюя на змия в устата, ще я отровя. — Толкоз съм ядовит.


Да полежиш в магарешкия рай — т. е. в затвор.


Да помажеш колата да не скърцат. — Да дадеш подкуп.


Да послушаш старо, глава не те заболява.


Да поседнем (подир ядене), та да каже хлябът: «Цар ма е ял. »


Да пребие мухата, а той пребил баща си.


Да прости софра и ваше лице.


Да пустнем на петелът кръв — т. е. да го заколим.


Да пуснем празовете — т. е. овните при овцете.


Да развалим е лесно, да видим как ще направим.


Да разпусна никулската дупка.


Да са живи и здрави предни зъби.


Да са кръстиш и да бягаш.


Да са не карат с турците, ако го направиш.


Да са не види макар (кога е тъмно).


Да са не удавиш, че та убивам. — Несмислена наука.


Да са осмъди макар.


Да са ощурее макар.


Да са повни и приказва до девета рода.


Да са подмажат колата да вървят. — Да се подкупят онези,

които трябва, за да върви работата.


Да са пениш, да са не пениш, ще та ям, пари съм дал — ка-

з ал някой комуто продали сапун вместо сланина и като ядял, сапу-

нът се пенял.


Да са пукнеш от яд.


137


Да са смееш ли, да са чудиш ли.


Да са чете молебен, дали ще е потребен.


Да са чуе и на наш та нива глас.


Да са чуеш, та да са не видиш.


Да са чуа чоек от лошо, дури не му дошло.


Да се кръстиш, да се чудиш.


Да се мъчи като грешен дявол.


Да се опече като хората — т. е. като за хората или както пе-

кат хората, а не както се пекат хората.


Да се похвали и наш Калчо, хвалчо.


Да се прекръстиш, като го видиш. — Да останеш зачуден.


Да се пресее брашното.


Да се прочуеш по-много, да се скапиш по-скоро.


Да се ръга по Харманлие за кисело млеко. — Софийско.


Да седне (слезе) товар на място.


Да седнем на смет, та да му честитим радостта.


Да си благословен до конца, като овън връз овца.


Да си благословен — казват поповете.


Да си благословен като вакъл овен — казват някои калу-

гери.


Да си благословен като овца под овен.


Да си вари сякой кашата.


Да си вода у чаша, да те изпия. — С. Радуй, Брезнишко.


Да си дам и калпакя от главата.


Да си драл котката с време, сега и гъзът си да раздереш, не

искам да те зная — казала жената на оногоз, който искал да й се

покаже лош и раздрал една котка пред нея, да я уплаши уж. Види се

да е имало обичай младоженците да раздират котка най-напред пред

невестите, за да се покажат зли пред бъдещите си съжителки.


Да си китка, да те нося на чело.


Да си ма родила, да приличам на тебе.


Да си моя, в пазва да те туря.


Да си не фърлиш сополът на нея (на него,). — Грозен, нечист,

за презрение даже недостоен.


Да си откинеш главата. — Софийско.


Да си попритесним кахърът. — Да си похапнем и посръбнем.


Да си преде сякой преждата.


138


Да си прехапиш язикът.

Да си развали калпавият грош.

Да си развеят пъзните. — Отишле да се разходят.

Да си сал ти, на глава да те нося.

Да си съдереш кърпата, пак няма да бъде.

Да си умрял, да та жаля, жив си бил, не ми си мил.

Да си хвана главата (дърмите), че да ида където ми видят

очите.


Да си челяк, че на глава да та носи челяк.

Да си ябълка, в пазва да те туря.

Да си ял по-малко, че да си купиш.


Да скълцами вода, та да извадим масло. — Ссф. Виж «Кълцай

вода в чутура. . .»


Да смилиш злия, да изгубиш добрия.

Да сми наедно — тясно, да сми по башка — тъжно.

Да сми синца господари, ама кой ще ни храни.

Да спи зло под камък.

Да спим и да орем.


Да стане, аз каквото искам, че нека дума кой каквото иска,

или: светът каквото ще.


Да стисне камъкът, ще пусне вода. — На здрав и силен мъж.

Да съм аз на тебе — т. е. на твое място.

Да съм бей, па нека да съм с цървули. — Помашка.

Не съм го учила, не би направил тъй.

Да съм знаил, че хлябът си с пепел да съм солил.

Да съм с пашата, че нека бъда без опаш.

Да та видя на бял кон. — Да се отличиш.

Да та забрави господ. — Кога се представи случай да се приз-

нае някой, че е забравил нещо, той прибавя тая фраза за вежливост

уж и за политика: «Да та забрави господ, да та не прибира, та да

живееш по-дълго.»


Да та забрави злото. — Да та не посещава зло.

Да та знае господ (да би та знаил). — Казва се като леко по-

гадвание в случай, кога някой нещо сбъркал или се провинил в

нещо, кога не иска да го кълне или да му каже: «Да те убие господ.»

Да те лае едно куче, а не сяко (или кое как завърне).

Да те лае знайна кучка, а не незнайна.


139


Да та не види злото — казват като извинение в случай, когато

сме принудени да си признаем, че не сме съгледали някого.

Да та обират от пътят, да та не обират от къщи.

Да та пази господ от влах погърчен и от шоп потурчен.

Да та пази господ от добруването на агне, на което е добро-

желател вълкът.


Да та пази (чува) господ от лоша жена и от бясна свиня.


Да та пази господ от сляпо, що прогледне.


Да та пази господ от сърдит поп, от сиромах хаджия и от гър-

чава свиня.


Да та поживи господ от бъдни вечер до Коледа — т. е. скорс

да умреш.


Да та тронясам в трончето. — Да те запра.


Да та туря в дупката. — Да те запра.


Да та учат, колкото искаш; да помогне никой няма.


Да те начешам я, че да видиш, че те сърби ли? — Ссфия.


Да те не бият и да те не яздят, че са не връща. — Тур.


Да те пази господ от българин погърчен, от чифутин потурчен,

от цинцарин поелинисан и от сиромах хаджия.


Да ти дава ум всеки може, ама нема кой да ти поможе.


Да ти е на ухото обица.


Да ти изгледам гърбът.


Да ти изгрее на гърбът месечина.


Да ти израсне на гърбът трева.


Да ти кажа аз тебе как се бръсне грък на припек.


Да ти кажа аз иа тебе как се плюе в джамия.


Да ти кажа аз на тебе как пърди вълк в джамия.


Да ти кажа две като двесте.


Да ти не знае грък парите, ни па турчин децата.


Да ти не чукне дюлгерин в къщата.


Да ти не рече кукувицата куку. — С. Радуй, Брезнишко.


Да ти ритам торба с грошове, на Стамбол ги има с кошове.


Да ти ритам торба с грошове, на Стамбол ги ринат с лопати

(на Стамбол ги газят).


Да търсиш със свещ, нищо не мож намери.


140


Да умра, ще ми останат очите отворени. — Когато се говори за

някое неизпълнено желание.


Да умреш за жена.


Да ходи, ама крака няма.


Да ходя девет години и да не зная колкото едно теле да порева.


Да чукаме водата в хаван.


Да шия ли, да мажа ли, утре Великден.

-'Да ще господ. — Казва се на просяците.


Да ще господ гащи, ама кога ще.


Да ще господ и здравье.


Да я потупнем, да понабъбне.


Да ядат агите, да се смеят циганите.


Да ядеш каша, да станеш наша.


Дава за бог да прости. — Токо-тъй без нищо, по милост или

напразно, по вятъра.


Дава маслина, подлага мещлина.


Дава слама на кучето, а кокали на мулето.


Давай ми, доде.си жив, да ти казвам «да си жив ».


Давай му криле да хвърчи.


Давай мило за драго.


Давай, че са отървай.


Давали на циганина царство, а той питал: «Ами хляб? »


Даваньето на зиманьето не прилича.


Давах и калпакът си за него.


Давила го мечката. — Женен бил.


Давил не чурдисва.


Дадеш ли дума, стой си на думата, не си ли дал, дръж се, не

давай.


Дадеш ли дума — стой, не си ли дал, не се бой.


Дадох си и ризата от гърбът.


Дадох си и слюнката от гърлото.


Дай боже да се роди под дърво и под камък, ама аз да не го ям.


Дай боже дъжд да заякне мъж, да се нарадва жена.


Дай боже дъжд, да се наспи мъж, да се не кара жена.


Дай боже дъжд, да се роди пшеница, да си зема женица — каз-

ват ергените.


Дай боже дъжд да се роди ръж, да си зема мъж — казват мо-

мите.


141


Дай боже нащо теле да изяде вълка.

' Дай боже свяс в главата ми.


Дай боже така да е, ама знам ли.


Дай ма чест, прогони ма в лес.


Дай ми боже голяма глава. — Простите хора вярват, че когато

е северно сияние, отваряло се небето и че това се всякога случва,

но обикновено се случвало срещу Богоявление през нощта и вардят,

като се отвори небето, да се помолят, че тогава господ скоро чувал

и на часа изпълнявал желанието на молящите се. Някой си имал

желание да стане глава и голяма глава — т. е. главатар и големец,

да заповядва и да го слушат. Като видял, че се отваряло небето,

проврял си главата през прозореца и в бързината си да свари, доде

не се е затворило небето да се помоли, за да бъде послушан, пови-

кал: «Дай ми боже голяма глава», а господ на часа го послушал

и му дал голяма глава, но той не можал да я извади от прозореца.


Дай ми днес хляб и сол, да чакам утре за печена кокошка.


Дай ми късмет и ма хвърли на смет.


Дай ми малко сиренце да го изям с хлябът, дето ще ми дадеш.


Дай ми малко хлебец да изям сиренцето, дето ще ми дадеш. Или:


Дай ми малко хлебец да си доям сиренцето, напокон ми дай си-

да си доям хлябът. — Ловеч.


Дай ми мегдан, да виж бяг.


Дай ми нож да та заколя. — Стори ми добро, аз да мога да ти

сторя зло.


Дай ми пари да си купя кесия да си турям парите.


Дай ми хаирлия Гергьовден, да ти дам весел Петровден.


Дай ми човек и с него очите ми вади.-


Дай му кон, че му дай и седло.


Дай му крайшник, че да роди мъжко.


Дай му лула тютюн, да ти изкаже и майчиното си мляко.


Дай му нож да ти избоде очите.


Дай му пари да ти продаде баща си и майка си.


Дай на катуник да ти наточи даракът, да го не видиш вече-


Дай на мене и на детето, че баща му чака на портата.


Дай пара, закачи се, дай две пари да се откачиш, ако можеш-


Дай ръка мари, прощавай да се комкам, а че като излезем

вън, аз пак си зная.


142


Дай си, мъжо, жената, а ти вани гората.— С. Радуй, Брезнишко-


Дай с ръцете си, ходи търси с нозете си.


Дал би господ, но на кого няма или но няма на кого.


Дал господ калец, та па дал и водица. — Калугерска.


Дал господ мед, ама не навред.


Дал господ овчица, па е дал и тревица.


Дал Колю, зел Колю.


Дал му господ бой, ама ум не му дал.


Дал му господ сила, ама ум не му дал.


Дал му маслина да подложи тулумът.


Дал му от топор топоришката.


Дал си дъщерята, ушили му калимявка. — Върху отношенията

на гръцките владици с българските попове.


Дал си и шапката от главата.


Дал си попадията, ушили му шапка.


Дал ти господ здравье, кола иманье и един шиник сребърни

пари.


Дал'ти дръпна на кястото? — Дряновска. Около 1840 г. беше

се разчуло в България, че според Гюлханския хатишериф Турция

ще начне да взема войска и от българите, но само неженени, вслед-

ствие на което уж много бащи и майки българи побързали да изже-

нят синовете си твърде млади, за да ги не вземат уж войници и това

време състави епоха, наречена в Дряново съклек. Някоя майка

оженила в това време сина си много малък и той малко внимание*

обръщал на булката, така щото майка му се намерила принудена

да му каже: «А бре, Иване, че позакачи булката, бре.» Той за да

угоди на майка си, отишел при булката си, когато тя месела хляб,

да я закачи уж и я попитал." «Дал'ти дръпна кястото», т. е. тястото.


Дала баба пара да се хване на хорото, дала две да се пусне,

ама не я пущат.


Дала бих му и ризата от гърба си.


Дала врана, пак зела — казват децата, кога им даде някой

нещо и после пак си го земе.


Далеч колкото небето от земята.


Далеч оттука да бъде. — Кога поменат нещо неприятно или

пакостно.


Далеч от очите, далеч от сърцето. — Виж «Невиждано лице».


143


Далеч хромият от заеца.


Дали влаху краставица, той я не щял, че била крива.

Дали е жилаво или килаво.

Дали Марку две, а той искал три.

Дали му прасе, а той иска и на прасето майка му.

Дали си от бога паднала, или в градина никнала. — От иесен.

Дали съм аз, или не съм аз.

Дали съм аз туй, или е светът други.


Дали съм Гуга, или съм друга. — От приказка, с. Радуй, Брез-

нишко.


Дали ти бутна тагарчето. — Така задирял един момък либета

си, когато то било в градината.


Дамба-лумба два дни, па година гладни.

Дамба-лумба три дни, а неволя до гроб.

Дамбачлумба шикалка, няма сватба никаква.

Дамба-ра, думба-ра — нещо неразбрано, празни думи.

Дано го богът прекръсти. — Дано се придума, да склони.

Дар булка не връща.


Дар сватба не връща. — Българските моми си приготвят даро-

ве, с които даряват младоженека и неговите роднини — ризи, гащи,

кърпи ипр., — и която булка няма приготвени дарове, счита се за сра-

мотно, но никога не е върната булката за дар. Булките обикновен»

се връщат за неспазване девството си, което се считало много ухрабно

сза развъждане на добитъка, затова, кога се случело нещо такова, оти-

вали най-напред на добитъка си да съобщават туй неприятно из-

вестие.


Дари субашът, изгори селото.


Даровете и лошата свекърва сдобряват.


Даровна ръка — сиромашка майка.


Два ата на едни ясли не могат да бъдат.


Два бика в една черда не живеят.


Два дни дълга, три дни широка.


Два дни остана булка да стана. — От песен.


Два заекъ с идйн куршум ни съ убйвът. — Нови вазар.


Два калпакя на една глава са не побират.


Два калпакя на глава се не носят.


Два калпакя не съдят, един съди.


144


Два камъка брашно смилат, един не може.

Два коматя за пояс.

Два лешника един орех счупват.

Два лешника на един орех надделяват (надвиват).

Два люти (остри) камъка брашно не мелят.

Два орехи шупливи, три лешника граниви.

Два пати премисли, еднаж речи.


Два пъти бива човек весел в живота си — веднаж, кога се оже-

ни, и други път, когато зарови жена си.

Два пъти го рязах, пак късо.

Два пъти едно не казва.

Два пъти попара не са яде.


Два трапа с ряпа и третия с чукундур. — Една жена оплак-

вала мъжа си и така нареждала: «Мъжо, мъжо, що отиде, та умре,

кой ще ти яде сега два трапа. . .»

Два ума от един по-добри.